Решение № 6109 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15694/2011 г.

ВАСIII отделение02.05.2012 г.докладчик т Пенка Гетова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 4676 от 28.10.2011 г. по адм. дело № 8457 от 2011 г. на Административния съд - София-град, в частта, с която е отменено решение № 502 от 13.09.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет относно постановеното отхвърляне на молбата на Сафа Сабар Шалял - гражданин на Ирак, за предоставяне статут на бежанец и в тази му част делото е върнато на административния орган, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сафа Сабар Шалял - гражданин на Ирак, против решение № 502 от 13.09.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет в частта, с която му е отказано статут на бежанец. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6109 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15694/2011 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет против решение № 4676 от 28.10.2011 г. по адм. дело № 8457 от 2011 г. на Административния съд - София-град, в частта, с която по жалба на Сафа Сабар Шалял - гражданин на Ирак, е отменено административно решение № 502 от 13.09.2011 г. на председателя на ДАБ относно постановеното отхвърляне на молбата за предоставяне на статут на бежанец и делото в тази част му е върнато за ново произнасяне при спазване на указанията по прилагането на закона. В касационната жалба са изложени съображения, че решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба е основателна. С обжалваната част на решението съдът е приел, че чужденецът по вероизповедание е сунит и в района на местоживеенето му в Ирак съществува реална опасност от тежки посегателства върху живота на определена религиозна група, каквато е сунитската и към която той принадлежи. Съдът приема разказана от молителя бежанска история в съдебно заседание, приемайки, че административният орган неправилно е интерпретирал бежанската история в проведените с него интервюта. Съдът се е обосновал и с постановеното решение на Съда на ЕО от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. Решението е неправилно. В конкретния случай съдът незаконосъобразно игнорира установеното от административния орган противоречие в изявленията на кандидата относно съдържанието на отправената към него писмена заплаха, за която той веднъж посочва един текст като заплаха към него, а втория път - съвършено друг, с обяснението, че не може да си спомни точния текст, тъй като от събитието са изминали месеци и го е забравил. Правилно административният орган е приел, че твърденията на молителя за заплахи за живота му следва да се оценяват като неправдоподобни и противоречиви и като такива не следва да бъдат кредитирани. От доказателствата по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо него преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на ЗУБ. Незаконосъобразно и необосновано съдът е приел, че молителят по вероизповедание е мюсюлманин-шиит, а не сунит, въз основа на което обстоятелство съдът основно е изложил своите анализи и изводи за преследване на чужденеца. В своя регистрационен лист и в проведените интервюта той изрично е заявил, че е шиит, като за достоверността на тези данни той се е подписал върху съставените протоколи. Следователно в обясненията си пред съда чужденецът не е посочил действителната си религиозна принадлежност, който факт потвърждава изводите на административния орган, че твърдените от чужденеца факти са непоследователни и противоречиви и напълно невероятни. Това обстоятелство е предвидено като основание за отхвърляне на молбата на чужденец за закрила в разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗУБ. По изложените съображения решението в обжалваната му част като неправилно следва да се отмени. С оглед изяснените фактически обстоятелства в административното производство настоящата инстанция приема, че следва да се постанови решение, с което да се отхвърли молбата на чужденеца за предоставяне на статут на бежанец. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,

Цитирани разпоредби

1