Решение № 1740 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9733/2009 г.

от 8.11.2006 г., да издаде заповед по реда на § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ за имот с идентификатор 30497. 503. 599 по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "летището", в землището на с. Звездица, община Варна. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията изложени в нея се моли, решението да се отмени. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Кметът на община Варна, чрез процесуалния си представител е изпратил писмено становище по реда на чл. 163, ал. 2 АПК. В него се съдържа твърдение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Направени са възражения, опровергаващи твърденията в касационната жалба. Заинтересованите страни Стоян Димитров Стоянов и Стамен Йорданов Станев, по отделно също са изпратили писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК срещу подадената касационна жалба. Във всеки един от тях се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че спорният момент е изясняване на идентичността на имот с идентификатор 30497. 503. 599 (599). От установените факти е прието, че този имот не е идентичен с имота, описан в т. 1 от протокола на бившата поземлена комисия, с който е възстановено правото на собственост. На следващо място счита, че съдът не е обсъдил представените писмени доказателства, които сочат, че имотът с идентификатор е възстановен с решение по чл. 28 ППЗСПЗЗ на касаторката, без посочване на коя от хипотезите е станало това. Въпреки това изразява становище, че ако това е така, или има влязло в сила решение на бившата поземлена комисия, респективно общинска служба по земеделие, въпросът който би се поставил тогава е дали касаторката има правен интерес от издаването на заповед по реда на § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за основателна, по следните съображения:

от 8.11.2006 г. да й издаде заповед, с която да я признае за собственик на основание § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ на имот с идентификатор 599. Съдът е проверил изложените обстоятелства и фактическите основания на отказа, които е съпоставил с писмените доказателства и установеното от единичната и тройна съдебни експертизи. Приел е за установено, че със заповед № 541 от 27.07.2005 г. заместник - кметът на община Варна е възстановил правото на собственост на Янка Стойкова върху имот с идентификатор 30497. 503. 581

по плана на новообразуваните имоти, находящ се в местността "летището", землището на с. Звездица с площ от 2.728 дка, при описаните в заповедта граници. Според изложеното в обстоятелствената част на отказа на заместник-кмета този имот е съвпадал със стар имот № 69, целият от 4.109 дка. Разликата до пълната площ на имота включва имоти, върху които е признато правото на собственост на ползватели. За тях тя ще получи обезщетение. Собствеността върху този имот е възстановена на Янка Стойкова с т. 1 от протоколно решение № 16 от 29.10.1992 г. на бившата поземлена комисия. Имот с идентификатор 599 е различен от предходния и е идентичен с бивш имот № 78, целият с площ от 3.950 дка. Въпреки, че в отказа е записано, че при направена справка по плана на новообразуваните имоти, кадастралния план на ползвателите и кадастралния план на старите собственици, стар имот № 78 се е водил на името на Янка Стойкова, административният орган е отказал издаването на заповед. Безспорно е било обстоятелството, че плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-1-7706/38 от 2.02.2004 г. на областния управител, е влязъл в сила. От приетите експертизи съдът е приел за установено, че в действителност двата имота с идентификатори 581 и 599 са два различни имота, намиращи се на разстояние от около 120 метра един от друг. Имотът, върху който е признато правото на собственост на Янка Стойкова с протоколното решение на бившата поземлена комисия е с площ от 4 000 кв. м. Другият имот с идентификатор 599 не фигурира в протоколното решение, а и жалбоподателката не е била представила други доказателства за правото си на собственост. Съдът не е възприел останалите писмени доказателства по делото, поради това, че те не са имали характер на официални такива и е направил извод, че отказа на заместник-кмета е законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е неправилно и е постановено при допуснато нарушение на съществени процесуални правила, довели и до нарушение на материалния закон, което налага неговата отмяна при условията на чл. 222, ал. 1 АПК. Съдът не е обсъдил писмо с вх. № ЗАО-41463 от 14.02.2006 г. на община Варна, скица № 478 от 17.06.2005 г., протокол за утвърждаване на границите на имот 599, включително и представената таблица за разпределение на кадастралните единици от стария план между ползвателите от кадастралния план от 1997 г. за местността "летище" в землището на с. Звездица. От тях се установява, че стар имот № 78, с площ от 3. 950 дка се е водил записан в регистъра на имотите за собствен на Янка Стойкова. Дори в отказа на кмета в абзац четвърти от обстоятелствената му част се сочи, че стар имот № 78 е собственост на Янка Стойкова. При тези данни съдът е приел, че жалбоподателката не е направила главно и пълно доказване на правото си на собственост върху имот № 599, поради което е отхвърлил жалбата. Според чл. 28, ал. 10, т. 4 ППЗСПЗЗ ПНИ се изработва съгласно техническото задание на общината, като към него се прилага и списък на собствениците и копия на влезли в сила решения на общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал. 3. За да е направено вписването в регистъра на имотите, неразделна част от плана на новообразуваните имоти, е имало такова основание. Вероятно то е било възприето и от заместник-кмета, направил отказа, защото в обстоятелствената му част е записал, че Янка Стойкова е собственик и на стар имот № 78, който е идентичен с имот с идентификатор 599 по плана на новообразуваните имоти. Въпреки това той е отказал издаването на заповед. Тъкмо тази част от заповедта не е проверена от съда дали тя е законосъобразна и след като административният орган е записал, че тя е собственик на стар имот № 78 кои са фактите и обстоятелствата, мотивирали го да направи отказа. Решението ще следва да се отмени и вместо него постанови друго, по съществото на спора, тъй като не се налага събирането на нови доказателства. При влязъл в сила план на новообразуваните имоти, безспорно установен факт, кметът дължи издаването на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, защото регистърът на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти, сочи Янка Стойкова за собственик на имот с идентификатор 599, идентичен със стар имот № 78. Всъщност кметът няма мотиви за направеният от него отказ да издаде исканата заповед. Мотивите му се отнасят за негова предходна заповед, която касае друг имот и която не е била предмет на първоначалната жалба. Заповедта на кмета по изложените съображения като незаконосъобразна ще следва да се отмени, а последният задължи, на основание чл. 174 АПК, в 1-месечен срок да издаде заповед на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която възстанови правото на собственост на Янка Стойкова върху имот с идентификатор № 5030599 по ПНИ, одобрен със заповед № РД-1-7706

от 2.02.2004 г. на областния управител, с площ от 2 500 кв. м, така както е по скица № 478 от 17.06.2005 г., издадена от община Варна, район "аспарухово" - лист 18 от делото, в която за собственик е посочена Янка Стойкова, вписана за такава в регистъра на имотите към плана на новообразуваните имоти. Искането на адвокат-пълномощника на касаторката за присъждане на направените по делото разноски ще следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. От данните по делото се установява, че Янка Стайкова е заплатила за вещи лица сумата от 140 лв. и за адвокат 500 лв. Или общината ще следва да бъде осъдена да й заплати сторените по делото разноски от 640 лв.