Решение № 11814 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8235/2010 г.
ВАСПетчленен състав13.10.2010 г.докладчик Пенка Иванова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5896 от 05.05.2010 г. постановено по адм. дело № 15134/2009 г по описа на Върховния административен съд, III отделение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11814 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8235/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. вр. чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Валентин Иванов Върбанов от гр. София срещу решение № 5896 от 05.05.2010 г. на Върховния административен съд - трето отделение, постановено по адм. дело № 15134/2009 г., с което е отхвърлено оспорването на жалбоподателя срещу заповед К-8633 от 23.10.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. С жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалноправни разпоредби на ЗМВР и нарушение на съдебнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че в нарушение на чл. 248 от ЗМВР служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено по време на ползване на законоустановен отпуск по болест, разрешен с болничен лист № 3056472/28.10.2009 г. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Люнчева в писмени бележки оспорва основателността на касационната жалба. Върховият административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 250 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл. 145, ал. 1 АПК, образувано по жалба на Валентин Иванов Върбанов, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № К-8633/23.10.2009 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР. С обжалваната административна заповед на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на комисар Валентин Иванов Върбанов, заместник - началник на 02 Районно управление МВР при Столична дирекция на вътрешните работи, категория "В", поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед, обсъждайки основанията за отмяна, поддържани от оспорващия и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда, е установено, че съгласно справката за осигурителен стаж жалбоподателят към 01.11.2009 г. е прослужил като държавен служител в системата на МВР 28 години, 00 месеца и 00 дни, при общ трудов стаж 31 години, 09 месеца и 26 дни. Тази справка за осигурителния стаж не е оспорена от държавния служител и законосъобразно съдът е приел, че служителят е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 КСО и може да бъде прекратено служебното му правоотношение на държавен служител по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР без оглед на физическата възраст на служителя и без изрично негово съгласие. Законосъобразно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена законосъобразно от административния орган /при условията на оперативна самостоятелност/, който не прави преценка на професионалните качества на кадрите, а проверява дали са налице условията и предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма - в случая на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР във вр. с чл. 69, ал. 2 КСО. Доводът, че държавният служител е освободен от служба по време на отпуск в нарушение на разпоредбата на чл. 248 ЗМВР с оглед болничен лист № 3056472 за временна нетрудоспособност, издаден от "Албадент" ООД на 28.10.2010 г. за срок от 3 дни, е неоснователен. От представения протокол с рег. № 46986 от 29.10.2009 г., съставен в присъствието на двама свидетели, се установява, че на посочената дата се е явил Валентин Иванов Върбанов, който е отказал да подпише препис от административна заповед № К-8633 от 23.10.2009 г на министъра на вътрешните работи без мотиви. Ако жалбоподателят не е уведомил администрацията на МВР при оформянето на служебния протокол, че вече има издаден болничен лист за временна нетрудоспособност, това неправомерно поведение не е основание, за да се приеме, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 248 от ЗМВР. Жалбоподателят не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, което поведение е установено за конкретния административен спор от обсъдените писмени доказателства. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният административен съд, петчленен състав,