Решение № 2267 от 19.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13602/2009 г.

ВАСПетчленен състав19.02.2010 г.докладчик Виолета Главинова

Диспозитив

Отменя на основание чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение решение № II-46/8.05.2008 г., постановено по адм. д. № 1279/2006 г. от Бургаския окръжен съд и потвърдителното решение № 12050/11.11.2008 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 9238/2008 г. по описа на ВАС. Връща делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2267 от 19.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13602/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Краш 2000" ООД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Евлоги Георгиев" № 76 за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила решение № II-46/8.05.2008 г., постановено по адм. д. № 1279/2006 г. от Бургаския окръжен съд и потвърдителното решение № 12050/11.11.2008 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 9238/2008 г. по описа на съда. В молбата се твърди, че са налице нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, обективирани в представените към молбата за отмяна доказателства, а именно: писмо на ДНСК № БС-509-04-008/26.05.2009 г. и удостоверение за констатиране на завършване на груб строеж № РД-10-175/8.06.2009 г., издаден от кмета на община Царево за всеки от подобектите към обект "Вилно селище Златна перла 1 и Златна перла 2" в м. Дълбоки дол в землището на с. Варвара. Ответниците по искането-началникът на РДНСК-Бургас, главният архитект на община Царево, кметът на община Царево, директорът на РИОСВ-Бургас не вземат становище по молбата за отмяна. Директорът на дирекция "Природен парк" - Странджа чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на молбата за отмяна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира искането за процесуално допустимо, като подадено в едногодишния срок по чл. 240, ал. 1 АПК от лице, за което атакуваното определение е неблагоприятно. Разгледано по същество е основателно по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска Бургаският окръжен съд отхвърля жалбата на "Краш 2000" ООД гр. София против заповед на началника на Регионална дирекция за национален и строителен контрол (РДНСК), с която е отменено издаденото разрешение за строеж № 11/20.01.2006 г. на главния архитект на община Царево за строеж: Вилно селище "Златна перла-1", подобект "Вилна сграда Д" с РЗП-555,47 кв. м. с местонахождение: ПИ I-2013, местност Дълбоки дол, в землището на с. Варвара. С касационното решение Върховният административен съд потвърждава съдебния акт с различни от приетите от първоинстанционния съд съображения. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Приложеното по делото писмено доказателство-писмо на началника на ДНСК гр. Бургас № БС-509-04-008/26.05.2008 г. установява нови обстоятелства от значение за делото, тъй като удостоверява приемането на нов общ устройствен план (ОУП) на община Царево, одобрен със заповед № РД-02-14-776/13.08.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн. ДВ, бр. 76/29.08.2008 г.) според който имотът, предмет на разрешението за строеж попада в урбанизирана територия и е отреден за вилно селище, а в процеса на одобряване на общия устройствен план на общината е прието становище по екологична оценка № I-2/07.08.2008 г., съгласно което предвижданията на изменението на плана не противоречат на природен парк "Странджа". Действително и заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството и екологичната оценка са представени в касационното производство по обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, но те не са обсъдени от съда. Настоящата инстанция намира, че посочените обстоятелства са от съществено значение за спора по следните съображения: Независимо, че общият устройствен план на общината няма пряко инвестиционно значение, с него се определят общата структура на територията, предмета на плана, общият режим на устройство с най-общи цели, мерки и изисквания за тяхното опазване, използване, изграждане и развитие, като по-конкретно за общините по Черноморското крайбрежие се определят пределно допустимите рекреационни капацитети на курортните населени места, курортите, ваканционните селища и вилните зони, териториите и зоните, в които не се допуска ново строителство и разширяване строителните граници на съществуващите урбанизирани територии съгласно Наредба № 8 от 14.06.2001 г., за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, издадено от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ, бр. 57 от 26.06.2001 г., в сила от 1.08.2001 г. (чл. 16, ал. 1 и ал. 2). При това положение удостоверените в писмото на началника на ДНСК гр. Бургас обстоятелства, посочени по-горе, са безспорно налице към момента на произнасяне на съдебния акт от второинстанционния съд и касаят предвиждания на изменение на общия устройствен план на община Царево, съгласно които имоти 002013 и 002014 попадат в урбанизирана територия, отредена за вилно селище при наличието на становище на министъра на околната среда и водите, според което предвижданията на изменението на ОУП не противоречат на режима на природен парк "Странджа", определен със Закона за защитените територии (ЗЗТ) и заповедта за обявяването им, поради което са от съществено значение за делото, но не са приобщени към относимия доказателствен материал и не са обсъдени от инстанцията по същество. В случай, че бъдат установени от решаващия съд и обсъдени правните им последици, биха довели до различно разрешаване на спора, предмет на делото. По тези съображения настоящият състав на ВАС намира, че е налице посоченото в искането основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Изложеното налага извода, че искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание чл. 239, т. 1 АПК е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1