Решение № 1472 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1992/2015 г.

Решение № 1472 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1992/2015 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Колор Хаус Строй" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна против решение № 2948/23.12.2014 г. по адм. д. № 2737/2014 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата против решение изх. № 32-64499/19.06.2014 г. на началника на Митнически пункт /МП/ Варна Запад, потвърдено с решение № 32-85594/29.07.2014 г. на началника на Митница Варна, издадени към ЕАД № 11BG002002Н0099621/01.12.2011 г., с което в резултат на извършени корекции в кл. 34 и кл. 47 е определено задължение за конвенционално мито в допълнителен размер - 1 480, 04 лв. и ДДС-296 лв. и е осъдено дружеството да заплати на МП"Варна-Запад" юрисконсултско възнаграждение в размер на 354, 32 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, като се твърди, че неправилно е приет предмет на оспорване само на определения завишен размер на конвенционално мито и ДДС, вместо обжалване изцяло на административния акт. Позовава се на административен акт, с който са установени допълнителни задължения за мито, поради което повторно извършената последваща проверка по реда на чл. 78 МК е недопустима. В касационната жалба се твърди, че висящо производство пред Съда на Европейския съюз - дело С-427/14 е с преюдициално запитване относимо към настоящия спор и е заявено искане от касатора производството по настоящото дело да бъде спряно до приключване на висящото дело на СЕС. По същество, се иска отмяна на обжалваното решение и прогласяване нищожността на административните актове или отмяната им като незаконосъобразни. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на МП Варна Запад оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Шулева по изложени съображения в постъпили писмени бележки. Желае решението да бъде оставено в сила и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в твърдението за недопустимост на съдебното решение, поради влязъл в сила издаден предходен административен акт по реда на чл. 78 МК, по отношение оспорването на който е приключило съдебно производство пред АС-Варна и пред Върховния административен съд. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от надлежна страна, за която той е неблагоприятен, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: По доводите за недопустимост на повторна проверка по реда на чл. 78 МК: По отношение на декларирания внос по ЕАД 11BG002002Н0099621/01.12.2011 г. е била извършена проверка по реда на чл. 78 ЗМ, приключила с решение изх. № 9300-701/01.08.2012 г. на началника на Митнически пункт /МП/ Варна Запад, потвърдено с решение № К 47-301-1/29.08.2012 г. на началника на Митница Варна. Със същото на "Колор Хаус Строй" ЕООД е определено антидъмпингово мито в размер на 26 598.45 лв. и ДДС - 5 319.69 лв. Това решение е било предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Варна, жалбата е била отхвърлена и с решение № 13786/18.11.2014 г. по адм. д. № 917/2014 г. Върховният административен съд е оставил в сила решение № 2847/11.11.2013 г. по адм. д. № 3645/2012 г. на Административен съд Варна с изложени подробни мотиви и в двете съдебни решения, от които безспорно се установява, че предмет на оспорване е било решение изх. № 9300-701/01.08.2012 г. към ЕАД 11BG002002Н0099621/01.12.2011 г. на началника на Митнически пункт /МП/ Варна Запад, потвърдено с решение № К 47-301-1/29.08.2012 г. на началника на Митница Варна, за установено само антидъмпингово мито и ДДС, съответно мито в размер на 26 598.45 лв. и ДДС - 5 319.69 лв. Последващия административен акт е при извършена повторна проверка, която не е изрично забранена със законови разпоредби, при нови обстоятелства, каквито са били установени и в рамките на установения 3-годишен срок от датата на осъществения внос, поради което тези възражения на касатора са неоснователни още повече в този смисъл е и решението на Съда на Европейския съюз С-427/14 от 10.12.2015 г., за което се искаше спиране на производството, съгласно което: "Член 78, § 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която ограничава възможността за митническите органи да извършат повторно проверки на декларации или последващ контрол и с оглед на резултатите от тях да установят нов размер на митническото задължение, доколкото това ограничение се отнася до период от три години, считано от датата на възникване на първоначалното митническо задължение, което запитващата юрисдикция трябва да провери.". Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е било решение изх. № 32-64499/19.06.2014 г. на началника на Митнически пункт /МП/ Варна Запад, потвърдено с решение № 32-85594/29.07.2014 г. на началника на Митница Варна, издадени към ЕАД № 11BG002002Н0099621/01.12.2011 г., въз основа на вече установеното антидъмпингово мито в размер на 26 598.45 лв., с установено задължение за конвенционално мито, каквото не е било установено с първоначалния акт - в размер на 1 480, 04 лв. и съответно допълнително установен ДДС-296 лв. Изрично в съобщението до задълженото лице "Колор Хаус Строй" ЕООД е изпратено писмото с установения размер на конвенционално мито и съответно - допълнителен размер на ДДС, каквито не са били установени с първоначално издадения акт. Както в решението на началника на МП"Варна Запад", така и в потвърдителното решение на горестоящия административен орган - началника на Митница Варна е вписано предходното решение изх. № 9300-701/01.08.2012 г. на началника на Митнически пункт /МП/ Варна Запад, потвърдено с решение № К 47-301-1/29.08.2012 г. на началника на Митница Варна, както и фактът, че съдебното производство по оспорването му е висящо пред Върховния административен съд към момента на издаване на процесния административен акт - 19.06.2014 г. В същите изрично е записан същият размер на антидъмпингово мито, който е бил установен. Към момента на произнасяне на решението от Варненския административен съд, предмет на настоящата касационна жалба, решение № 2948/23.12.2013 г. по адм. д. № 2737/2014 г. на Административен съд - Варна, с потвърденото установено от митническия орган антидъмпингово мито по ЕАД № 11BG002002Н0099621/01.12.2011 г. е било потвърдено с решение № 13786/18.11.2014 г. по адм. д. № 917/2014 г. на Върховния административен съд. Първоинстанционният съд изрично е обсъдил в мотивите издадения предходен административен акт, потвърден с влязвло в сила съдебно решение, след което е очертал предмета на спора - акт с установено конвенционално мито в допълнителен размер - 1 480, 04 лв. и ДДС-296 лв. Както административния акт решение изх. № 32-64499/19.06.2014 г. на началника на Митнически пункт /МП/ Варна Запад, потвърдено с решение № 32-85594/29.07.2014 г. на началника на Митница Варна, издадени към ЕАД № 11BG002002Н0099621/01.12.2011 г., така и съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата са валидни актове подлежащи на контрол за законосъобразност. С процесното ЕАД № 11BG002002Н0099621/01.12.2011 г. е осъществен внос на стъклофибърна мрежа с тарифен код 7019 59 00 11 с деклариран произход от Малайзия съобразно представен сертификат за произход и посочено в товарителницата място на товарене Порт Кланг, Малайзия, т. е. безспорно изпратена от Малайзия. С оглед кода по ТАРИК 7019 59 00 11 на внесената стока, по отношение на който няма спор, че правилно е посочен в декларацията, Регламент за изпълнение /ЕС/ № 672/2012, с който се разширява обхватът на мярката, установена в чл. 1, § 2 от регламент /ЕС/ № 791/2011 за "всички други дружества", а именно окончателното антидъмпингово мито от 62,9 %, е приложим за този внос и установеното с предходния административен акт антидъмпингово мито е потвърдено с влязло в сила съдебно решение, постановено по адм. д. № 917/2014 г. на Върховния административен съд, съдържащо подробни мотиви. Предметът на спора пред Варненския административен съд е бил законосъобразно ли е установено конвенционално мито и съответно, допълнително определено задължение за ДДС. Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Правилно е приел, че административният акт е съобразен с приложимите национални и общностни разпоредби. Решаващ за налагането на конвенционалното мито е произходът на внесената стока, за която е проведено международно разследване, в резултат на което по изготвен финален доклад на OLAF e установено, че стоката е с произход Китай и само е претоварена от Малайзия. След като преференциалния произход на стоката от Малайзия не се установява, а се потвърждава нейния произход от Китай, правилно е било начислено конвенционално мито 7%, вместо 3.5%. В хода на разследването е опроверган приложения към ЕАД сертификат с посочен произход на стоката от Малайзия. Установено е било, след проверки в Министерство на международната търговия и промишлеността на Малайзия, че издадените сертификати за произход на стоката стъклофибърна мрежа са с невярно съдържание - стоката не е с произход Малайзия, а с произход Китай. Всички обстоятелства са установени в административното производство, с приложени към административната преписка документи. Действително, в националното законодателство единствено в чл. 127 НПК е уредено, че докладите на OLAF представляват писмени доказателствени средства, а разглежданият казус е от обхвата на АПК, а за неуредените въпроси чл. 144 от същия препраща към ГПК. От друга страна, с оглед чл. 179 ГПК, докладът представлява официален свидетелстващ документ, тъй като е издаден от длъжностно лице на Европейската служба за борба с измамите по установените за това форма и ред, след разследване, предвидено в европейското законодателство. В чл. 9, § 2 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) е предвидено, че докладите от разследване представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо, по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвени от инспекции на националната администрация, и същото трябвало a fortiori да се прилага и към производствата пред европейските съдебни институции. Регламентът има пряко и непосредствено действие за всички субекти на държавите-членки. Изразът "където използването на тези доказателства е признато за необходимо" визира правомощието на съответните административни или съдебни органи да преценят относимостта на доказателството към съответните казуси, с оглед конкретната доказателствена нужда. Този израз не визира изискване за законодателна намеса на държавата-членка на национално ниво, още повече предвид непосредственото и пряко действие на регламента. Противопоставеният на доклада сертификат за произход не следва да бъде ценен като документ с материална доказателствена сила, поради това, че издателят му - Министерство на международната търговия и промишлеността на Малайзия изрично сочи, че той е бил обект на разследването на OLAF, в рамките на което е установено, че стоките не са произведени от износителя, който не разполага с производствени ресурси за този вид стока, и не са с произход Малайзия. По тези съображения, след като преференциалният произход на стоката от Малайзия не се установява, а се потвърждава нейният произход от Китай, правилно е било начислено конвенционално мито в размер на 7% вместо 3,5 %. По отношение на ДДС, съгласно чл. 55 ЗДДС в данъчната основа следва да се включи митническата стойност на стоката и дължимите митни сборове. Данъчната основа се образува от сбора на митническата стойност и конвенционалното мито и е в размера определен в акта. Касационната жалба е неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор, без явяване, в размер на 300 лв. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, първо отделение