Решение № 4829 от 19.5.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Админстративнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Балабанов, гр. Габрово, чрез адв. Николов срещу решение 123 от 15.10.2021 година на Административен съд Габрово по адм.д. 131/2021 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-434/08.02.2021 година на директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр. София към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация . Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно е определил предмета на спора. В решението не се посочва от кои обективни факти и обстоятелства съдът извлича извод, че нарушителят може да извърши друго административно нарушение. В решението на съда не се съдържат собствени изводи, а преповтаряне на изводите на органа. Твърди, че отсъства становище на съдебния състав по оплакването, че принудителната административна мярка (ПАМ) засяга правата и законните му интереси. Не са посочени конкретни вреди, от които да се направи заключение за реалната заплаха за обществото. Органът дължал мотиви досежно срока на мярката. Като се позовава на ТР 2/22.03.2011 година на Върховния административен съд (ВАС) касаторът твърди, че след датата на претендираното нарушение не са отчетени нови нарушения, при което може да се приеме, че предотвратяването на нови нарушения е постигнато без да се изисква прилагането на ПАМ. Твърди, че отнемайки само контролния талон, административният орган е извършил грубо нарушение на закона, защото такъв вид ПАМ не съществува. Пренебрегнато е от съда и оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на акта, като в него липсва идентификация на лицето с три имена, ЕГН и адрес. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени като материално незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-434/08.02.2021 година на директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр. София към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация .

Ответникът, директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр. София към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд Габрово е образувано по жалба Д. Балабанов, гр. Габрово срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-434/08.02.2021 година на директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр. София към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация .

С последната са приложени следните ПАМ: 1. По чл.106а, ал.1, т.1, б. "б" от ЗАвП - временно спиране от движение, чрез сваляне и отнемане на предната табела на лек автомобил Киа Спортидж с рег. [рег. номер], собственост на Д. Балабанов, [ЕГН], до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца;

1. По чл.106а, ал.1, т.4, б."б" от ЗАвП - временно отнемена на контролен талон към СУМПС с [номер].

За да отхвърли жалбата срещу заповедта, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. Като се е позовал на понятието превоз на пътници , дадено в пар.1, т.2 от ДР на ЗАвП, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява извършване на услуга за превоз на пътници с моторно превозно средство срещу заплащане. Съставомерните факти се установявали и от снетите писмени обяснения на пътниците и съставения Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Съдът е счел, че с оглед данните по административната преписка е несъменено констатирано извършено административно нарушение по ЗАвП, за чието преустановяване законът допуска прилагане на съответната ПАМ по чл. 106а ЗАвП. При определяне на продължителността на срока на ПАМ, органът възпроизвел точно законовата формулировка. Възраженията за немотивираност на продължителността на мярката били неоснователни.

При извършена проверка на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, касационната инстанция приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

Касационната инстанция споделя извода на АС Габрово в насока, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му. Противно на твърденията на касатора, вярна е преценката на решаващия съд, че заповедта е надлежно мотивирана. Същата, освен правното основание, на което е издадена, съдържа позоваване и на фактическо такова. Налице е изрична препратка към съставения акт серия А-2020 288001/05.02.2021 г., издаден от инспектор при РД "АА", в който са посочени пълни данни на адресата на акта, а именно: три имена, ЕГН и адрес. Съдържанието на акта е изцяло възпроизведено в мотивната част на заповед РД-14-434 от 08.02.2021 г. на директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр. София към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация и в диспозитива й. Пълните данните на лицето - адресат са посочени в заповедта като собственик на лек автомобил с рег. [рег. номер]. Не се установява по делото това лице да е различно от извършителя на нарушението - Д. Балабанов. Предвид това, не се установяват твърдените нарушения на чл. 59, ал. 2, т.3 и т. 4 АПК, както правилно е установил и първоинстанционният съд.

Предвидените с разпоредбата на чл. 106а ЗАвтП принудителни административни мерки (в случая: по чл.106а, ал.1, т.1, б. "б" от ЗАвП и по чл.106а, ал.1, т.4, б."б" от ЗАвП) имат за цел да преустановят извършването на обществен превоз, който не е съобразен с нормативните предписания, като по този начин се гарантира сигурността на пътниците. Автомобилният превоз на пътници е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването й законодателят да установи императивно специални изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална компетентност, благонадеждност и финансова стабилност. Значимостта на обществените отношения, върху които тази професионална дейност рефлектира е обусловила подробната й регламентация на национално и на европейско ниво.

Фактическият състав на чл.106а, ал.1, т.1, б. "б" от ЗАвП и на чл.106а, ал.1, т.4, б. б и ал.2, т.1 от Закона за автомобилните превози в случая изисква установяване на извършен обществен превоз на пътници с моторно превозно средство, за което няма издадено заверено копие към лиценз на Общността. Фактът досежно липсата на издадено заверено копие към лиценз на Общността, както и този относно превоза, не се оспорват и се установяват от доказателствата по делото.

Легална дефиниция на понятието обществен превоз" е дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП това е всеки превоз с моторно превозно средство, който се извършва срещу заплащане.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, обществен превоз може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни средства към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а ЗАвП.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема за правилен изводът на административния съд за осъществени хипотези на чл. 106а, ал.1, т.1, б. б от Закона за автомобилните превози и на чл.106а, ал.1, т.4, б. б от ЗАвП - на 05.02.2021 година Д. Балабанов, управлявайки лек автомобил с рег. [рег. номер], извършва обществен превоз на пътници между два адреса в град София срещу заплащане. Д. Балабанов е собственик на управлявания лек автомобил, чрез който е извършено нарушението.

Що се отнася до срока, за който мерките са приложени, а именно до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, следва да се уточни, че за да се гарантира, че мярката няма да засегне нарушителя в степен, по-голяма от необходимото, е определен и краен 12-месечен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата. Следователно, законът предоставя на нарушителя 12 месеца, за да отстрани нарушението, като при предсрочно изпълнение на така предвиденото предписание, ще настъпи и прекратяване действието на приложените му ПАМ. Така формулиран текстът на приложените законови разпоредби не предоставя на органа възможност за преценка. При проявлението на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на визираната норма, органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията ПАМ и то за посочения срок до отстраняване на нарушението. Вярно е, че същият е относително определен, но това съвсем не е равнозначно на неопределеност, изискваща допълнително конкретизиране. Напротив моментът, до който ще действа мярката е изрично дефиниран в закона и е обусловен от факта на отстраняване на нарушението.

Досежно възражението за начина на прилагане на втората мярка: Мярката временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач е нормативно въведена в диспозицията на чл. 106а, ал.1, т.4, б. б от Закона за автомобилните превози, като нормотворецът я характеризира като мярка с преустановителен характер, а нормата е поместена в глава девета от закона, Принудителни административни мерки . Нормативно, срокът на мярката е предвиден до отстраняване на нарушението . Мярката се прилага с посочения в нормата диспозитив. Физическото предаване на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача не представлява пречка за прилагане на мярката.

Неоснователни са и доводите в касационната жалба за необоснованост на правните изводи на съда. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и е извършил пълна преценка на събрания доказателствен материал, обсъдил е всички възражения и доводи на страните и при точно приложение на материалноправните норми е постановил правилно решение, което не страда от наведените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав приема, че АС Габрово правилно е приложил материалния закон.

Горното обосновава извод за липса на касационни основания по чл. 209, т.3 АПК, поради което и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд