Решение № 62 от 13.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3108/2011 г.

Решение № 62 от 13.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3108/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимите Н. Р. Н. и В. Б. Н. против присъда № 284 от 30.IХ.2011 г. по внохд № 295/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, която е нова след отмяната на присъда № 414 от 12.IV.2011 г. по нохд № 225/2010 г. на Петричкия районен съд. В жалбата се твърди, че въззивната присъда е "незаконосъобразна", "неправилна" и постановена въпреки съществените процесуални нарушения, допуснати при досъдебното разследване. Алтернативно се искат отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимите, или отмяна на присъдата с връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд или за досъдебно разследване, или изменяване на присъдата с намаляване наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода "до минимума...за този вид наказания ." В съдебно заседание подсъдимите не се явяват. Упълномощеният от двамата защитник поддържа жалбата. Намирайки оплакванията в жалбата за неоснователни, представителят на ВКПр дава заключение за оставяне на въззивната присъда в сила. Върховният касационен съд установи: С първоинстанционната присъда съпрузите Н. Р. Н. и В. Б. Н. са признати за виновни в това, че на 23.ХII.2004 г. в хотел "Л. В. " в гр. Петрич, собственост на двамата, приели с цел проституиране срещу материални облаги пълнолетната Л. А. П. и непълнолетната Д. Г. Я., двете от гр. Габрово, за което деяние, извършено от Н. в съучастие като съизвършители, и на основание чл. 159а, ал. 2, т. 1 и 6 НК са осъдени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на по 1 г. лишаване от свобода и на по 2000 лв. глоба, като лишаването от свобода по отношение и на двамата подсъдими е отложено от изтърпяване за по 3 години. Подсъдимият Нурджиев е признат за невиновен в това, между 1 и 2.II.2005 г. да е извършил същото деяние по отношение на пълнолетната Н. Р. Н. от гр. Лом, при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 6 НК. С обжалваната присъда Н. Н. е признат за виновен в приемането с цел проституиране срещу материални облаги на пълнолетната Н. Р. Н. и на основание чл. 159а, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 2, ал. 2 НК е наказан при условията на чл. 54 НК с 2 години лишаване от свобода и с 4000 лв. глоба. Н. е признат за виновен и в това, че освен приемането с цел проституиране срещу имотни облаги на пълнолетната Л. А.. П. и непълнолетната Д. Г. Я., още е транспортирал двете "от района" на София до гр. Петрич. Наложеното му за това престъпление наказание е увеличено на 2 години лишаване от свобода и на 4000 лв. глоба, като лишаването от свобода е определено във вр. с чл. 2, ал. 2 НК при условията на чл. 54 НК. При същите условия- чл. 2, ал. 2 и чл. 54 НК-е увеличена и наложената на В. Б. Н. кумулативна санкция на 2 години лишаване от свобода и 3000 лв. глоба. Определеното на Н. по чл. 23, ал. 1 НК общо наказание лишаване от свобода, както и същото по вид наказание на Н., са отложени от изтърпяване за срок от по 3 години. Жалбата е неоснователна. Според подалият жалбата защитник въззивната присъда е "незаконосъобразна, тъй като в хода на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила" с посочването на тези нарушения. Доводът е неотносим към соченото касационно основание по чл. 348, ал. 2 НПК. Последното е налице не тогава, когато се оспорват приетите за установени факти, а когато на тези факти е дадена неправилна правна квалификация. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до постановяването от въззивния съд на "неправилна" присъда, е свързано с два довода: липса на яснота в обвинението, "какво точно са направили...всеки един от подсъдимите поотделно", както и липса на "каквито и да било доказателства относно извършено от подсъдимите престъпление".Твърдението за неясно, непълно или неточно обвинение е неоснователно.В обвинителния акт /приложен към нохд № 889/2005 г./, е посочено: че Н. е докарал с лекия си автомобил от София до Петрич Л.П. и Д.Я., че след пристигането им в собствения на двамата подсъдими хотел Н. и Н. им "предложили да проституират срещу заплащане...като обещали" да им дават "половината от платените от клиентите суми, че същото предложение двамата подсъдими отправили и към Н.Н., че "клиентите" се "уговаряли" с някой от двамата съпрузи, на когото предварително заплащали "сумата от 30 евро на час, че Н. предавала на проституиращите момичета "заработените от тях предния ден суми".Не е основателно и твърдението за липса на доказателства за престъпната дейност на подсъдимите, очевидно пропускащо информацията, съдържаща се в показанията на В.И., Ил.Г. и Пл.К., в дадените пред съдия при досъдебното разследване и включени в допустимия за обсъждане доказателствен материал показания на Л.П., Д.Я. и Н.Н., както и в показанията на Н.Н., включително пред съдия при досъдебното разследване /съответно на изброяването на свидетелите на л. 174-182, 331-335, 352-354, 376-378 от първ.д./, в противоречие с която влиза единствено предоставената от Н. и Н., обосновано счетена от въззивния съд за израз на неубедителна защитна теза. Лишено от основание е и твърдението, че наложените наказания на двамата подсъдими са явно несправедливи, а и не е подкрепено с никакви доводи, за да налага обсъждане и отговор. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.