Решение № 3398 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14581/2013 г.

Решение № 3398 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14581/2013 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитринка Ненкова Минкова-Дакак, от с. Казичене, район Панчарево, чрез пълномощника й - адв. Соня Велинова, против решение № 5239 от 26.07.2013 г. постановено по адм. дело № 2979/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (ИД на АГКК), гр. София, редовно призован, не се представлява. Ответникът - Александър Стефанов Неделчев, чрез особения му представител - адв. Дияна Христова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Димитринка Ненкова Минкова-Дакак, против заповед № РД-18-77 от 21.12.2010 г. на ИД на АГКК - София, издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, с която е одобрена КК и КР за землището на с. Казичене, район Панчарево, в частта относно границите и площа на имот с идентификатор 35239.6102.1412, като неоснователна. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, при липса на отменителни основания по чл. 146, т. 1 - 5 от АПК. Въз основа на събраните доказателства, съдът е установил, че имотната граница на ПИ 6102.1412 откъм съседния му ПИ 6102.1538 е заснета правилно, както и площа му, на основание стар кадастрален план, съхраняван в архивите на Д "Софийски кадастър" и предходен кадастрален план от 2007 г. за допълване на съседния имот, които поради липсата на материализирана граница, са критерии за установяване границите на имота по чл. 14 от Наредба № 3/2005 г., в това производство по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР. Решението е правилно. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед на ИД на АГКК, по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, за одобряване на КК и КР за землището на с. Казичене, район "Панчарево", Столична община, в обхвата на която попада и имота на касатора. Последният не е съгласен със заснетата граница на имот 6102.1412 по оспорената КК откъм съседния му имот 6102.1538, в резултат на което е намалена и площта му от 1225 кв. м по документ за собственост и графично, на 1172 кв. м. В производството по одобряване на първоначална кадастрална карта и регистри, каквото е процесното, границите на поземлените имоти се установяват по критерии, посочени в чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "а - г" от ЗКИР, вр. с чл. 14, ал. 1, т. 1 - 6 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, в определена последователност, като отсъствието на всеки един критерий в по-начална позиция от посочените разпоредби води до приложение на следващите по ред, до установяване наличието на критерий, по който е възможно да бъдат определени границите на поземлените имоти. В случая съдът правилно е установил, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като органът е спазил посочените законови изисквания за определяне границите на процесния поземлен имот. При липсата на критериите по чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "а - в" от ЗКИР и по чл. 14, ал. 1, т. 1 и 2 от цитираната Наредба № 3/2005 г. (в ред. отпреди изм. с ДВ, бр. 82/2011 г., поради това, че оспорената заповед е издадена преди това изменение), за което по делото има категорични данни, правилно спорната граница е заснета въз основа на стар (архивен) кадастрален план, съхраняван в Дирекция "Софийски кадастър" (от 1992 г. и 1999 г. ), както и от предходен кадастрален план от 2007 г. за допълване на съседен имот № 1538 (със заповед от 4.01.2007 г. - стр. 120), въпреки възражението, че последния не е съобщаван на касатора. Правилно решаващият съд е приел, че КП от 2007 г. представлява основание за установяване границите на имотите, вкл. и за процесния, тъй като съществува в правния мир като стабилен административен акт, с който органът по кадастъра е следвало да се съобрази. Неотносим към законосъобразността на оспорената заповед е факта, че тази заповед за допълване на КП от 2007 г. не е съобщавана на касатора и че евентуално между него и ответника Александър Стефанов Неделчев, като собственик на съседния имот № 1538, е налице спор за материално право. Съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗКИР споровете за граници на поземлени имоти се решават по съдебен ред, като наличието им не възпрепятства приемането на КК и КР, на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. При този резултат по касационното обжалване, искането на касатора за разноски е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,