Решение № 5820 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8566/2016 г.

Решение № 5820 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8566/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба и заявление от 25.05.2016 г. на адв. Н. Х. М., повереник и съдебен адресат на адв. Н. М. Н. с искане за отмяна, по реда на чл. 239, т. 5 АПК, на влязло в сила съдебно решение № 340/13.01.2015 г., постановено по адм. дело № 15107/2013 г. по описа на ВАС, тричленен състав. В искането за отмяна се твърди, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 5 АПК. Подробно са изложени твърдения за нарушено право на защита. Прави се искане съдебният акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав. Претендира присъждане на разноски. Ответниците - Съдийската и Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, оспорват допустимостта и основателността на депозираната молба за отмяна. Претендират се разноски. Искането за отмяна е допустимо като подадено от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледано по същество е неоснователно. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като обсъди наведените доводи в искането за отмяна и приетите писмени доказателства, намира следното: Искането, с което е сезиран настоящият петчленен съдебен състав е за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 340/13.01.2015 г., постановено по адм. дело № 15107/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата на Н. срещу решение по т. 9 /допълнителна/ по протокол № 26 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 04.07.2013 г., с което е оставено без уважение подадено възражение срещу акт за недопускането му в конкурсите за първоначално назначаване в органите на съдебната власт. Подробно са изложени твърдения за нарушено право на защита, изразяващо в провеждане на открито съдебно заседание на 12.11.2014 г. в отсъствие на Н. М. Н. - оспорващ по адм. дело 15107/2013 г., независимо, че със заявления, депозирани на 11.11.2014 г., той е уведомил съда, че обективно не е възможно да се яви и да извърши процесуални действия в откритото съдебно заседание, защото в следствие на тежкото си здравословно състояние е с предписан домашен режим на лечение (на легло) и е оттеглил пълномощията и предоставената процесуална власт на всички адвокати, които са били упълномощавани за извършването на различни процесуални действия по делото, поради което иска да бъде пренасрочено за друга дата. В подкрепа на доводите за нарушено право на защита се позовава на чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз и чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. По тези съображения прави искане съдебният акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 АПК, страните, участвували в производството по административни дела, могат да искат отмяна на влезлите в сила и неблагоприятни за тях съдебни решения, на основанията и в сроковете по чл. 239 и чл. 240 АПК. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Соченото от молителя в искането за отмяна правно основание е по чл. 239, т. 5 от АПК. Тази разпоредбата предвижда няколко хипотези, всяка от които съставлява отменително основание със самостоятелно приложно поле: 1.когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото; 2. не е била надлежно представлявана, или 3. когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото и в трите фактически основания е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежно упълномощен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В конкретния случай не е налице нито една от трите хипотези на правната норма. Съдебното производство е проведено в пет съдебни заседания, за които жалбоподателят е призован редовно. Първото съдебно заседание от 10.03.2014 г. е отложено, предвид направени процесуални искания от молителя Н., които съставът на ВАС намира за основателни и не дава ход на делото. Второто съдебно заседание, проведено на 12.05.2014 г. е отложено по искане на Н., поради невъзможност да се запознае с представени доказателства. При разглеждане на делото в третото съдебно заседание от 02.06.2014 г., съдът констатира, че е постъпила молба от жалбоподателя с приложено към нея медицинско свидетелство от 14.05.2014 г. Наред с това в молбата от 30.05.2014 г. се съдържа волеизявление за оттегляне на пълномощията на адвокатите, считано от 30.05.2014 г. На основание чл. 139, ал. 1 АПК, делото е отложено и насрочено за друга дата, с ново призоваване на страните. В четвъртото съдебно заседание от 24.09.2014 г., съдът докладва постъпило от жалбоподателя заявление с дата 23.09.2014 г. с молба делото да бъде пренасрочено за разглеждане на друга дата поради внезапно тежко заболяване-тежка фрактура на коленната става с приложен болничен лист № 5824519. ВАС - тричленен състав намира, че делото следва да бъде отложено за друга дата. На жалбоподателя изрично е указано, че при невъзможност за лично явяване за следващото съдебно заседание да упълномощи представител за явяване по делото. В противен случай, същото ще бъде гледано по същество на основание чл. 139, ал. 2 АПК. Преди петото съдебно заседание, насрочено на 12.11.2014 г. са подадени заявления от молителя от 11.11.2014 г. отново с искане за отлагане на делото. ВАС - тричленен състав приема, че не следва да бъде уважено искането за отлагане на делото. На същото основание - фрактура на пателата /капачката/ на лява коленна става и последващи усложнения и увреждания на коленната става делото е било отложено в заседанието от дата 24.09.2014 г. с указания, че при невъзможност за лично явяване на жалбоподателя и за следващото съдебно заседание да упълномощи представител. Молителят е предупреден, че в противен случай същото ще бъде гледано при условията на чл. 139, ал. 2 от АПК, който регламентира повторно отлагане на делото на същото основание да бъде извършено само ако с оглед на всички обстоятелства съдът прецени, че не е налице злоупотреба с право. Тричленният състав намира, че делото е разглеждано в пет съдебни заседания и не се налага ново отлагане, с оглед предмета на спора и събраните писмени доказателства, още повече, че в предходния протокол от съдебно заседание на молителя изрично е указана възможността за ангажиране на адвокатска защита, а при неизпълнение прилагане разпоредбата на закона - чл. 139, ал. 2 от АПК. Настоящият петчленен състав намира, че делото е отлагано, като на Н. е дадена възможност да се запознае с представени доказателства. Съобразен е и медицински документ, сочещ на заболяване, възпрепятстващо личното явяване на жалбоподателя в съдебно заседание. В изпълнение на служебното начало, съдът дава изрични указания на Н., че не може два пъти да отлага производството на едно и също основание, като е посочена забраната, установена в императивната норма по чл. 139, ал. 2 АПК. На молителя е дадена възможност да ангажира защитник, в случай, че е възпрепятстван да се явява лично, предоставена му е възможност и да ангажира доказателства. Делото е разгледано и обявено за решаване в редовно проведено съдебно заседание. Твърденията за манипулираност на съдебния процес са несъстоятелни с оглед липсата на каквато и да е конкретизация на нарушенията, извън общите съждения, принципните несъгласия и общото отричане на съдебния процес и съдебния състав. Основания по закон, които да обуславят порочност на съдебния процес, нито са посочени, нито са конкретизирани. Предвид горното, настоящият състав намира, че правото на защита на молителя не е било накърнено. Останалите, развити в искането бланкетни твърдения и субективни възприятия, са ирелевантни досежно производството по отмяна. В контекста на нормативното предписание, изложените в искането на Н. оплаквания не обосновават отменителни основания по чл. 239, т. 5 АПК по отношение на влязло в сила съдебно решение № 340/13.01.2015 г., постановено по адм. дело № 15107/2013 г. по описа на ВАС. С оглед изложеното искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответниците, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Н. М. Н. следва да бъде осъден да им заплати разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 100 лева (сто лева). Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,