Решение № 9318 от 21.10.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез процесуалния му представител гл. юрк. Тодоров, против Решение 7769 от 21.12.2021 г. постановено по адм. дело 5531/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което Заповед за налагане на санкции РД-253С-137/21.05.2021 г., издадена от управителя на НЗОК, е отменена в частта й по т.1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 9, с която на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 412, ал. 1, т. 1, чл. 412, ал. 2, чл. 413, чл. 422, ал. 1 от Национален рамков договор за медицинските дейност (НРД за МД) 2020 2022 г. на Диагностично Консултативен Център 17 - София ЕООД са наложени осем броя санкции финансова неустойка всяка в размер на 150.00 лв. В частта по т. 8 и т. 10 заповедта е изменена като санкцията финансова неустойка за констатираните нарушения е намалена от 150 лева на 50 лева за всяко. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебно деловодни разноски за обжалване на решението пред първоинстанционния съд, включително възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът - Диагностично Консултативен Център 17 - София ЕООД, чрез процесуален представител адв. Д. Димитров, в открито съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което се иска оставянето му в сила. Претендира се присъждането на сторените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на касационната жалба. Намира решението на първоинстанционния съд досежно т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 9 от заповедта за необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон и дава мотивирано заключение за отмяната му в тази част. Счита решението на Административен съд София-град за правилно в частта, с която е изменена оспорената заповед по т. 8 и т. 10. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, касационната жалба е частично основателна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е заповед за налагане на санкции РД-253С-137/21.05.2021 г., издадена от управителя на НЗОК, с която на Диагностично Консултативен Център 17 -София ЕООД , на основание чл. 416, ал. 1 от НРД за МД 2020 - 2022 г., на лечебното заведение са наложени 10 броя санкции финансова неустойка от 150.00 лева за всяка или общо 1 500.00 лева. Санкциите по т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 9 са наложени за нарушения по чл. 217 и чл. 218, ал. 2 Х от НРД за МД 2020-2022 г.и Приложение 2 към него и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО. Втората група санкции, по т. 8 и т. 10, са наложени поради нарушения на чл. 218, ал. 2 IБ, т. 1 и чл. 219, ал. 1 от НРД за МД 2020 2022 г. и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО. По делото безспорно е установено, че на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО, в съответствие с НРД за МД 2020 2022г., между НЗОК и Диагностично консултативен център София е сключен договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ - индивидуален договор 222252/17.02.2020 г. На основание чл. 72, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване и чл. 9, ал. 1 от Инструкция РД-16-43/09.06.2020г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО, Глава двадесета и Глава двадесет и първа на НРД за МД за 2020-2022г., управителят на НЗОК разпорежда извършване на самостоятелна проверка на Диагностично консултативен център - 17 София със срок от 19.04.2021 г. до 23.04.2021 г. вкл. По своя вид и обхват проверката е тематична със задача: 1. Контрол по изпълнение на договор 222252/17.02.2020 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ по пакет Кардиология, детска Кардиология, пакет Ендокринология и болести на обмяната, Детска ендокринология и болести на обмяната, пакет Нервни болести, Детска неврология. В изпълнение на заповедта, длъжностни лица от НЗОК са извършили проверката, като резултатите от нея са изложени в констативен протокол от 23.04.2021 г. Видно от отбелязване в протокола, последният е връчен на упълномощено от лечебното заведение лице на същата дата. Срещу протокола не е подадено възражение, в резултат на което преписката не е разглеждана от Арбитражна комисия по медицински дейности. Управителят на НЗОК е издал процесната заповед и е наложил санкцията, предвидена в чл. 416, ал. 1 от НРД за МД 2020 2022 г. в диапазон от 50 до 150 лева, като в процесния случай за всяко нарушения я е определил в размер на 150.00 лева. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че заповедта за налагане на санкции е незаконосъобразна в частта й по т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 9. Съобразно приобщени в хода на първоинстанционното съдебно производство доказателства е обоснован извод, че по отношение на визираното нарушение на изискванията за съхраняване на първична медицинската документация съгласно чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, процесуалните действия на органите на НЗОК не са осъществени в съответствие с изискванията на закона. Първоинстанционният съд намира, че релевантните факти и обстоятелства са възприети едностранно. Развити са съображения за наличие на доказателства в обратния смисъл, които са ангажирани, в хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя. Първоинстанционният съд приема, че са представени първичните документи, за чието несъхранение лечебното заведение е санкционирано. В останалата част по т. 8 и т. 10, първоинстанционният съд отхвърля оспорването, като наложените санкции финансова неустойка са намалени към нормативно установения минимум от по 50.00 лева за всяко нарушение. Върховният административен съд шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, в изменителната част. В разпоредбата на чл. 416 от НРД за МД 2020 2022 г. е предвидено, че за нарушения по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция финансова неустойка в диапазон от 50.00 до 150.00 лв., като в конкретния случай я е определил в размер на 150.00 лв. Поради липсата на изложени мотиви относно размера на санкцията, по смисъла на чл. 413 от НРД за МД 2020 - 2022 г., съдът я е намалил до предвидения в закона минимум. При правилно приложение на материалния закон, административният съд формира извод, че санкцията за посочените нарушения по т. 8 и т. 10 следва да се намали, тъй като в процесната заповед липсва конкретна обосновка относно наложения по-висок от минималния размер. Според предвиденото в приложимата разпоредба на чл. 413 от НРД за МД 20202022 г., видът и размерът на санкцията се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, в зависимост от: вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение. При липсата на преценката по чл. 413 НРД за МД за 2020 2022 г., наложената санкция в по-голям размер от минималния е необоснована. Липсата на мотиви в административния акт относно размера на наложената санкция, ограничава правото на защита на санкционираното лице. Върховният административен съд шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно, в частта, в която е отменена Заповед за налагане на санкция РД-253С-137/21.05.2021 год., издадена от управителя на НЗОК, в частта й по т.1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 9, в която е констатирано нарушение на чл. 217 и чл. 218, ал. 2 Х и НРД за МД 2020 2022 г. и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО лечебното заведение не съхранява екземпляр от издаденото направление за хоспитализация на ЗОЛ и съответно не е спазило установените изисквания за работа с първична медицинска документация. За описаните по т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 9 нарушения административният орган е приел, че допуснато нарушение на установените изисквания за работа с медицинската документация, която всеки изпълнител на извънболнична медицинска помощ следва да води. Съгласно разпоредбата на чл. 217 от НРД за МД 2020-2022 г. документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки ИМП, включва първични медицински и финансови документи съгласно Приложение 2 и глава десета. Сред тях са амбулаторния лист и направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури чл. 218, ал. 1, т. 1 и т. 12 от НРД. Тези документи са част от документооборота, като в чл.218, ал.2 Х от НРД е въведено задължението "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК 7) да се съставя в два екземпляра от лекар от лечебно заведение изпълнител на ПИМП, СИМП, БП, в условията на спешност и за КП по физикална и рехабилитационна медицина; КОЦ и ЦКВЗ; ЦСМП. Към него следва да се прилага амбулаторният лист от извършения преглед на пациента, като по един екземпляр от тях трябва да се съхраняват в изпращащото лечебно заведение. Към направлението се прилагат извършените в извънболничната помощ консултации и изследвания. По време на извършената проверка проверяващите органи са установили, че липсва приложено издадено медицинско направление по чл.218, ал.1, т.12 от НРД, екземпляр не се съхранява в изпращащото лечебно заведение. Изложеното обуславя правилност на извода на органа, че е налице нарушение на изискванията за работа с медицинската документация относно първичните медицински документи. Необоснована е тезата на процесуалния представител на ответника, че ЛЗ Диагностично Консултативен Център 17 - София ЕООД надлежно е съхранявало документите (направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури бл. МЗ НЗОК 7), разполагало е с тях по време на проверката в периода 19.04.2021 г. до 23.04.2021 г., възприемайки че липсата им би довела до налагане на санкция финансова неустойка, но въпреки това не ги е предоставило на проверяващите органи. След даване на указания с разпореждане от 10.06.2021 г. по адм. дело 5531/2021 г. по делото са представени компютърни извлечения, в които липсват положени подписи от лекар и пациент. В съдебно заседание на 14.12.2021 г. от представителя на НЗОК са представени амбулаторни листа /незаверени/, които са идентични с тези отразени в протокола от извършената проверка. От посочената хронология се потвърждава извода на административния орган, че лечебното заведение не съхранява екземпляр от издаденото направление за хоспитализация и съответно не е спазило установените изисквания за работа с първична медицинска документация обратно на приетото от административния съд. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, настоящият състав намира, че лечебното Диагностично Консултативен Център 17 - София ЕООД, в качеството му на изпълнител на болнична помощ, е извършило процесните осем нарушения по т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 9 от заповедта. Предвид горното касационната инстанция приема извода на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, в тази част, за неправилен. Констатираните нарушения в отклонение от изискванията на НРД МД за 2020 г. - 2022 г. правилно са обусловили ангажирането на отговорността на изпълнителя на медицинска помощ, на който за извършването на всяко от тях е наложена санкция финансова неустойка, в рамките на посочения в нормата диапазон. Предвид изложеното, като е отменил обжалваната заповед в тези й части, Административен съд София-град неправилно е приложил материалния закон, поради което постановеното от съда решение, в тази му част, следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата на Диагностично Консултативен Център 17 - София ЕООД срещу Заповед за налагане на санкции РД-25-812/04.06.2021 г., издадена от управителя на НЗОК в частта й т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 9, да бъде отхвърлена като неоснователна. Размерът на санкциите по т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 9 от обжалваната заповед следва да бъде намален от 150.00 лева на 50.00 лева за всяко от констатираните нарушения. Съдебната преценка относно правилното определяне на размера на наложената санкция "финансова неустойка" представлява проверка за законосъобразност на акта. С оглед на дефинираната в чл. 72, ал. 1 ЗЗО цел и предвид предписанието на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК, административните органи следва да упражняват своите правомощия по разумен начин и справедливо, а издаваните от тях административни актове не трябва да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, която преследват. При установената основателност на главното искане следва да бъде уважена и акцесорната претенция на касатора за присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал.3 АПК, във вр. с чл. 144 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ за производството пред ВАС, в общ размер на 300.00 лева, от които внесена държавна такса в размер на 200 лева и юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр.1, пр.1 и пр.2 АПК, във вр. с чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд шесто отделение,