Решение № 3818 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8747/2014 г.

Решение № 3818 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8747/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Антон Вълчев Калчев от гр. Хасково, против Решение № 89/2.06.2014 г., постановено по а. д. № 47/2014 г. по описа на Административен съд Хасково (АСХс). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АСХс е отхвърлил жалбата на Калчев против Заповед № 285/31.01.2014 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Хасково (ОДМВР), с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от Закона за министерството на вътрешните работи ЗМВР (отм.), при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради установяване наличието на обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗМВР (отм.), е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. Недоволен, жалбоподателят оспорва решението. Навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му. Ответникът - директорът на ОДМВР, чрез писмен "Отговор" на процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата, събрани по делото констатира, че касационната жалба е неоснователна а обжалваното решение - правилно. Обосновано АСХс е приел, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния съгласно чл. 246, т. 2 от ЗМВР (отм.) орган, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа наименованието на органа който я издава, правните и фактически основания за постановяване на акта, разпоредителна част и е подписана от издателя. С това формалните изисквания на чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.) са изпълнени. Законосъобразен е и изводът на съда, че по отношение на служителя съществуват материално правните предпоставки на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР (отм.). Служебното правоотношение на държавния служител в Министерството на вътрешните работи (МВР) задължително се прекратява при наличие на обстоятелствата, посочени в чл. 179, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗМВР (отм.), релевантното към случая от които е, че Калчев е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията му. По делото не е спорно, че жалбоподателят - младши полицейски инспектор в Група "Териториална полиция" при Сектор "Охранителна полиция" към Районно управление "Полиция" - Димитровград при ОДМВР, държавен служител категория Д, главен полицай, е бил осъден от Пловдивския военен съд с Присъда № 263/1987 г., оставена в сила с Решение № 452/14.10.1987 г. на ВС на НРБ - Военна колегия, за извършено от него умишлено престъпление по чл. 131, т. 2 и т. 4, пр. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на 10 месеца лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок от 3 години и 6 месеца. Присъдата е влязла в сила и съобразно чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс, е задължителна относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При така установено и предвид обстоятелството, че не са налице основания за дисциплинарното уволнение на служителя, правилно е преценено, че изискванията на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР са изпълнени и служебното правоотношение на жалбоподателя следва да бъде прекратено. Нормата е императивна, поради което при наличие и установяване на предпоставките, органът по назначаването е длъжен да издаде заповед с посоченото в закона съдържание. Това налага извод, че правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в съответствие с нормативно установените изисквания. Ето защо като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон. Доводите на касатора, че осъждането му е преди 29 години - период, през който е изтекла абсолютната погасителна давност, че за този период многократно е награждаван, като тоя самият е можел да се пенсионира поради придобиване на право на пенсия, са верни, но неприложими за случая. В закона не е установен срок за прекратяване на служебното правоотношение със служителя, за който е установено, че съществува несъвместимост с условията за назначаване на служба в МВР, поради което фактът, че е изтекла абсолютната давност е ирелевантен. Ирелевантни са и другите две посочени в касационната жалба обстоятелства. С оглед на изложеното ВАС намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се установи, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на Пето отделение,