Решение № 6226 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2221/2015 г.

ВАСVIII отделение26.05.2016 г.докладчик т Емилия Миткова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2820/17.12.2014 г., постановено по адм. д. № 3096 по описа за 2013 г. на Административен съд - Пловдив. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6226 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2221/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "САББ КОРПОРЕЙШЪН БЪЛГАРИЯ" ЕООД, чрез пълномощника си адв. С. Зафиров, срещу решение № 2820/17.12.2014 г., постановено по адм. д. № 3096 по описа за 2013 г. на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 261300046/21.06.2013 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 942/05.09.2013 г., на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част като постановено в нарушение на процесуалния и материален закон и необоснованост - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа доводите в жалбата и моли да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество отменен изцяло обжалвания РА, с присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 261300046/21.06.2013 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 942/05.09.2013 г., на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, с който на "САББ КОРПОРЕЙШЪН БЪЛГАРИЯ" ЕООД е доначислен данък добавена стойност /ДДС/ за данъчни периоди м. 06 и м. 11.2011 г. в размер на 18 386,48 лв. и лихва за забава в размер на 3 037,10 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че по представените 5 бр. мемориални ордери не може да се определи какво количество от дадения продукт/изделие се бракува и от каква партида на същия, респ. какъв е бил срокът им на годност. Съдът е констатирал, че в представените по-късно /след като в РД е посочена липсата на други документи освен ордерите/ три заповеди за брак с опис на бракуваните материални запаси, протоколи за несъответствие, придружени с декларации за съответствие от производителя "Витта фуудс" ООД и приемо-предавателни протоколи не може да се направи връзка с получените на дата 28.04.2011 г. от трето лице продукти и материали, т. е. количествено и качествено е налице съществено разминаване. Съдът е посочил, че в Протокол от 28.04.2011 г. липсват данни, по които може да се идентифицира партидата, ако е било спазено изискването за маркировка, позволяваща идентифициране на партидата, към която принадлежи храната. Освен това първоинстанционният съд е установил, че в Протокола изрично е отбелязано само по т. 27 за получаването на изделие с изтекъл срок на годност - банички - 20 кашона, а в протокола въобще липсват като получени такива продукти като например течна и твърда мазнини, сирене, захар, олио, оцет, шунка, канела, калиев сорбат, сол пшенично нишесте и много други, които не представляват замразени изделия. Въз основа на това административният съд е посочил, че са възникнали съмнения дали действително и кои продукти са били с изтекъл срок на годност, тъй като фактическото проследяване на продуктите с дата на производство или поне партида е невъзможно. Административен съд - Пловдив е достигнал до извод, че в случая е налице само предположение, че може би има продукти с изтекъл срок на годност, в резултат на неблагополучия в търговската дейност на съконтрагента "Витта фуудс" ООД след месец август 2010 г. и е приел, че несъмнени доказателства липсват, тъй като не са описани към момента на преустановяване на производството на този търговец и към лишаването от достъп на ревизираното лице до складовете му, какво е било налично в тях по двете съглашения между странните, т. е. какви продукти и изделия, а за последните и от кои партиди на производство. Освен това е изложил, че именно посоченото по позиция № 27 в Протокола от 28.04.11 г. създава впечатлението, че останалите позиции, касаят продукти, които са били годни към датата на предавателно им, още повече, че ако това са били все изделия, нуждаещи се от дълбоко замразяване, не става ясно къде са били държани и защо някои в период до повече от 6 месеца, без да бъдат бракувани всъщност веднага. С оглед на това е приел, че оспорващият не се е съобразил с правилото на чл. 79, ал. 4 ЗДДС, според който корекцията по ал. 3 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период. Или ако продуктите и стоките са били негодни още към дата 28.04.2011 г. съдът е приел, че не е изяснено защо са били бракувани в други периоди и чак до месец ноември. Административният съд е посочил, че не е установено да са налични други протоколи, с които е извършено предаване на продукти или изделия, покриващи напълно описите към трите протокола за извършен брак. Изложил е, че това не става ясно и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, тъй като тя само счетоводно проследява активите, но не може фактически/физически/ да посочи колко и какви от произведените преди месец ноември 2010 г. и вложени на склад стоки на жалбоподателя, не са били получени от него преди дата 28.04.2011 г. /а по делото е установено, че все пак при поискване достъп е бил осигуряван и стоки са били вдигани/, а върнатите на последната дата от коя партида и най-вече с какъв срок на годност са били. С оглед на това съдът е приел, че жалбата на "САББ КОРПОРЕЙШЪН БЪЛГАРИЯ" ЕООД е неоснователна и е потвърден РА в частта, с която на дружеството е начислен ДДС за данъчен период м. 06.2011 г. в размер на 3 874,18 лева и за данъчен период м. 11.2011 г. в размер на 13 249,93 лева, ведно със съответните лихви. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Както правилно е приел съдът, предметът на спора е правен и във връзка с обстоятелството съставените протоколи за брак, поради изтекъл срок на годност на посочените количества стоки, и представените други доказателства, достатъчни ли са да обосноват наличие на предпоставките на чл. 80, ал. 2, т. 5, вр. на чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, не се прилага корекцията по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, когато е установен брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в тежест на дружеството-жалбоподател е било да докаже, че срокът на годност на посочените в протоколите за брак стоки е изтекъл, за да се възползва от изключението, предвидено в чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС за неприлагане на корекцията по чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Описанието на стоките с тяхната обща цена и номенклатурни номера не може да обуслови като резултат, че протоколите за брак удостоверяват, че стоките са с изтекъл срок на годност. Няма спор, че срокът на годност на стоки като процесните е свързано с безопасната им консумация за хората, тъй като се касае до хранителни стоки. Затова и в чл. 20 от ЗХр е регламентирано, че търговците, които продават хранителни стоки са длъжни да спазват всички хигиенни изисквания, т. е. да продават само стоки, които са годни за консумация, което означава, че продажбата им е допустима, когато са в срока на годност. Това означава, че при изтичането на този срок, стоките са негодни за продажба и трябва да бъдат бракувани. В процесните протоколи описанието на стоките с тяхното наименование, обща цена и номенклатурни номера не установява, че бракуването е въз основа на изтекъл срок на годност. Правилна е преценката на решаващия съд, че по представените 5 бр. мемориални ордери не може да се определи какво количество от дадения продукт/изделие се бракува и от каква партида на същия, респ. какъв е бил срокът им на годност. Правилно съдът е констатирал, че в представените по-късно /след като в РД е посочена липсата на други документи освен ордерите/ три заповеди за брак с опис на бракуваните материални запаси, протоколи за несъответствие, придружени с декларации за съответствие от производителя "Витта фуудс" ООД и приемо-предавателни протоколи не може да се направи връзка с получените на дата 28.04.2011 г. от трето лице продукти и материали, т. е. количествено и качествено е налице съществено разминаване. Правилно съдът е посочил, че в Протокол от 28.04.2011 г. липсват данни, по които може да се идентифицира партидата, ако е било спазено изискването за маркировка, позволяваща идентифициране на партидата, към която принадлежи храната. Законосъобразно е заключението на първоинстанционния съд, че в Протокола изрично е отбелязано само по т. 27 за получаването на изделие с изтекъл срок на годност - банички - 20 кашона, а в протокола въобще липсват като получени такива продукти като например течна и твърда мазнини, сирене, захар, олио, оцет, шунка, канела, калиев сорбат, сол пшенично нишесте и много други, които не представляват замразени изделия. Правилно и законосъобразно административният съд е достигнал до извода, че са налице съмнения дали действително и кои продукти са били с изтекъл срок на годност, тъй като фактическото проследяване на продуктите с дата на производство или поне партида е невъзможно. Освен това следва да се изложи, че всяка от стоките е с определен срок на годност, поради което не може да се приеме, че от представените доказателства се определя един и същи срок на съхранение за различните видове хранителни стоки, най-вече за тези, за които в хода на производството не са представени никакви доказателства (течна и твърда мазнини, сирене, захар, олио, оцет, шунка, канела, калиев сорбат, сол пшенично нишесте и много други). Касаторът не е дружество-производител, а само търговец на бракуваните стоки, поради което той не може да определя срок на годност на същите, различен от този на производителя, за който по делото липсват данни. Правилно съдът е изложил, че именно посоченото по позиция № 27 в Протокола от 28.04.11 г. създава впечатлението, че останалите позиции, касаят продукти, които са били годни към датата на предавателно им, още повече, че ако това са били все изделия, нуждаещи се от дълбоко замразяване, не става ясно къде са били държани и защо някои в период до повече от 6 месеца, без да бъдат бракувани всъщност веднага. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че ревизираното лице не се е съобразило с правилото на чл. 79, ал. 4 ЗДДС, според който корекцията по ал. 3 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период. Основателен е въпросът, защо продуктите и стоките са били бракувани в други периоди и чак до месец ноември, ако са били негодни още към дата 28.04.2011 г. Правилно Административният съд е посочил, че не е установено да са налични други протоколи, с които е извършено предаване на продукти или изделия, покриващи напълно описите към трите протокола за извършен брак. Правилно е изложил, че това не става ясно и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, тъй като тя само счетоводно проследява активите, но не може фактически/физически/ да посочи колко и какви от произведените стоки преди месец ноември 2010 г. са вложени в продукцията или са на склад на жалбоподателя. Колко и какви от тях са били получени от него преди дата 28.04.2011 г. /а по делото е установено, че все пак при поискване достъп е бил осигуряван и стоки са били вдигани/, а върнатите на последната дата от коя партида и най-вече с какъв срок на годност са били. При липсата на доказателства какъв е бил срокът на годност на стоките, посочен от производителя, както и липсата на отбелязване в протоколите за брак всеки един от видовете стоки с какъв срок на годност е, обосновани и в съответствие с приложимия материален данъчен закон и събраните по делото доказателства са изводите на административния съд, че законосъобразно приходните органи са извършили корекция на ползвания данъчен кредит по чл. 79, ал. 3 ЗДДС с неприлагане на изключението, предвидено в чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационна инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на ЗДДС, на съдопроизводствените правила, като при правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което е налице и обоснованост на решението. Последното не страда от посочените пороци и затова като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. Такива не се дължат и на ответника, тъй като не е направено искане за това. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1