Решение № 6272 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7241/2018 г.

Решение № 6272 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7241/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ) във връзка с чл. 76, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на "МБАЛ – Шумен" АД, гр. Шумен, представлявано от изпълнителния директор д-р А. Атанасов, чрез адв. С. Петков, срещу решение № 67/10.05.2018 г., постановено по адм. дело № 345/2017 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е отхвърлено оспорването им срещу заповед за налагане на санкции № РД-09-288/13.11.2017 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Шумен. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК – неправилно приложение на материалния закон, в частност разпоредбата на чл. 75, ал. 4 и ал. 5 ЗЗО, чл. 411, ал. 1 и чл. 421, ал. 4 НРД 2017 г. и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведени са доводи досежно неспазване на принципа за съразмерност при налагане на санкцията, установен в чл. 6 АПК. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания индивидуален административен акт. Ответникът – Директор на Районна здравноосигурителна каса - гр. Шумен, в писмена защита, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е заповед за налагане на санкции № РД-09-288/13.11.2017 г., издадена на основание чл. 74, ал. 4 и ал. 5 от ЗЗО, чл. 411, ал. 1, чл. 421, ал. 4 от НРД МД 2017 г., с която Директорът на РЗОК - Шумен налага на "МБАЛ – Шумен" АД, гр. Шумен, представлявано от д-р А. Атанасов, в качеството на изпълнителен директор, следните санкции: по т. I. 2. 1. от Протокола - санкция "финансова неустойка" в размер на 200 лева - на основание чл. 401, ал. 1, т. 1 и чл. 405, ал. 3 от НРД за МД 2017 г.; по т. I. 2. 2. от Протокола - санкция "финансова неустойка" в размер на 200 лева - на основание чл. 401, ал. 1, т. 1 и чл. 405, ал. 3 от НРД за МД 2017 г.; по т. I. 4. 1. от Протокола за случая в ИЗ № 7249/2017 г. - санкция "финансова неустойка" в размер на 200 лева - на основание чл. 401, ал. 1, т. 1 и чл. 405, ал. 3 от НРД за МД 2017 г.; по т. I. 4. 1. от Протокола за случая в ИЗ № 7482/2017 г. - санкция "финансова неустойка" в размер на 200 лева - на основание чл. 401, ал. 1, т. 1 и чл. 405, ал. 3 от НРД за МД 2017 г.; по т. I. 4. 2. от Протокола - санкция "прекратяване на договора" частично за изпълнение по КП № 219 "оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обеми сложност", на основание чл. 401, ал. 1, т. 2 и чл. 410, ал. 1, б. "б" от НРД за МД 2017 г., чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "б" и чл. 59, ал. 13 от ЗЗО; по т. I. 5. от Протокола - санкция "финансова неустойка" в размер на 200 лева - на основание чл. 401, ал. 1, т. 1 и чл. 405, ал. 3 от НРД за МД 2017 г.; по т. I. 6. от Протокола за случая в ИЗ № 7358/2017 г. - санкция "финансова неустойка" в размер на 200 лева - на основание чл. 401, ал. 1, т. 1 и чл. 405, ал. 3 от НРД за МД 2017 г.; по т. I. 6. от Протокола за случая в ИЗ № 7547/2017 г. - санкция "финансова неустойка" в размер на 200 лева - на основание чл. 401, ал. 1, т. 1 и чл. 405, ал. 3 от НРД за МД 2017 г. За изясняване на спорните факти по делото, по искане на жалбоподателя, решаващият съд допуска и изслушва съдебно – медицинска експертиза, събира писмени и гласни доказателства. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за правилно становището на административния орган, че всяка една от описаните в т. I. 2. 1.; т. I. 2. 2.; т. I. 4. 1. за случая в ИЗ № 7249/2017 г.; т. I. 4. 1. за случая по ИЗ 7482/2017 г.; т. I. 5.; т. I. 6. за случая по ИЗ № 7358/2017 г. и по т. I. 6. за случая по ИЗ № 7547/2017 г. от протокола констатации представлява нарушение на чл. 291, т. 9 от НРД 2017 МД, поради което правилно за всяко едно от нарушенията по т. I. 2. 1.; т. I. 2. 2.; т. I. 4. 1. за случая в ИЗ № 7249/2017 г.; т. I. 4. 1. за случая по ИЗ 7428/2017 г.; т. I. 5.; т. I. 6. за случая по ИЗ № 7358/2017 г. и по т. I. 6. за случая по ИЗ № 7547/2017 г. е наложена санкцията, предвидена в чл. 405, ал. 3 от НРД 2017 МД, касаеща нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация, съгласно която когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лева. Решаващият съд излага мотиви, съобразно които приема за правилно наложената на лечебното заведение "финансова неустойка" в размер на 200 лева при наличие на визираните в чл. 405, ал. 3 от НРД 2017 МД материалноправни предпоставки, с което обоснова извод за законосъобразност на атакуваната заповед в частта ? по т. 1, 2, 3, 4, 6, 7 и 8. По отношение на наложената санкция "прекратяване на договора" частично за изпълнение на КП № 219 "оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и сложност", след анализ на очертаната правна рамка и при преценка на фактите по делото, първоинстанционният съд намира, че оспорваната заповед в съответната част се явява правилна и законосъобразна. Изведено е, че релевантните обстоятелства в приложимата правна норма на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "б" и чл. 59, ал. 13 от ЗЗО са две – 1. отчетена дейност по клинична пътека, 2. която не е извършена. Първоинстанционният съд приема, че основна диагностична процедура по КП № 219 с код 79. 09 "закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация – тазови кости", е отчетена, но не е извършена. Съображенията, поради които лечебното заведение е отчело неизвършената дейност в конкретния случай, са отхвърлени като ирелевантни при преценка законосъобразността на заповедта. Обоснован е извод, че отговорността е обективна, като е достатъчно обстоятелството, че е отчетена неизвършена медицинска дейност. В обобщение на изложеното Административен съд - Шумен приема, че Заповед за налагане на санкции № РД-09-288/13.11.2017 г., издадена от Директора на РЗОК - гр. Шумен е постановена от компетентен орган, в установената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - Шумен, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимата поради нуждата от специални знания съдебно - медицинска експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател досежно неправилно приложение нормата на чл. 74, ал. 4 ЗЗО във вр. чл. 412, ал. 4 НРД МД 2017 г., с оглед възможността за налагане на санкции на управителя на НЗОК, респ. директора на РЗОК единствено в случай на потвърждаване на констатациите от Арбитражна комисия. Тезата на оспорващия, че когато Арбитражната комисия не стигне до решение поради равен брой гласове, административният орган няма право да налага санкции е неправилна. Правото на управителя на НЗОК, респ. директора на РЗОК да налага санкции в този случай произтича от чл. 421, ал. 3 и ал. 4 от НРД МД 2017 г., съгласно който в случаите, когато арбитражната комисия не стигне до решение по констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 ЗЗО поради равен брой противоположни гласове, комисията изготвя протокол, екземпляр от който се предоставя на управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, и на РК на БЛС. Препис-извлечение от протокола се предоставя на лицето – обект на проверката. След запознаване с горния протокол управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, може да наложи предвидените в този НРД санкции. Аргумент в подкрепа за липсата на противоречие със закона е изменението на нормата чл. 76, ал. 3 ЗЗО (Нова – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), съгласно която в случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. Неоснователни са касационните оплаквания досежно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство, с оглед преценката на свидетелските показания относно причините, довели до констатираните нарушения. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Първоинстанционният съд обосновано приема, че е налице нарушение на чл. 291, т. 9 от НРД 2017 МД. Цитираната разпоредба изрично сочи, че при извършване на ЕКГ изследване електрокардиограмата и интерпретация на същата се прилагат в ИЗ, като същата съдържа апаратна дата и час на извършването, име на пациента и собственоръчно положено име и подпис от осъществилия изследването. Посоченото неизпълнение е свързано с неспазване на установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, за което е предвидена санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв., съгласно приложената разпоредба на чл. 405, ал. 3 от НРД за МД 2017 г. Нарушението не съставлява явна фактическа грешка и не покрива критериите за маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4. 2 "в" от ДР на НРД 2017 МД. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд и по отношение на оспорената заповед, в частта, в която е наложена санкция "прекратяване на договора" частично за изпълнение на КП № 219 "оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и сложност", която е основана от фактическа страна на обстоятелството, че лечебното заведение е отчело и получило заплащане за медицинска дейност с код 79. 09 "закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация – тазови кости", която не е извършена. От правна страна правилно е прието, че констатацията по т. I. 4. 2. от протокола съставлява нарушение на чл. 351, ал. 2, т. 1, б. "а", чл. 352, ал. 2 и чл. 363, във връзка с чл. 344, ал. 1, т. 5 и чл. 410, ал. 1, б. "б" от НРД МД 2017, поради което и на основание чл. 401, ал. 1, т. 2 и чл. 410, ал. 1, б. "б" от НРД МД 2017, чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "б" и чл. 59, ал. 13 от ЗЗО е наложена процесната санкция. По делото не се спори, като този факт се установява от представените към преписката документи (фактура № 5000000117/12.06.2017 г. и спецификация към нея за м. май 2017 г. и НХ) и заключението на вещото лице, че от страна на "МБАЛ – Шумен" АД за заплащане от НЗОК е отчетена дейност по КП № 219 за ИЗ № 7662/2017 г. на ЗОЛ Д. Иванов с посочени кодове процедури 79. 09 – "закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация – тазови кости"; 89. 52 – ЕКГ; 90. 52 "изследване на кръв"; 88. 56 "друго скелетно рентгеново изследване на тазобедрена става". Първоинстанционният съд съобразява заключението на вещото лице, което сочи, че в конкретния случай не се е налагало прилагането на "закрито наместване на фрактурата". Анализирани и ценени са и гласните доказателства на св. Д-р Янакиев, който също заявява, че "оперативно лечение не е извършвано, но е извършена друг вид манипулация". Отчетена и обсъдена от първоинстанционния съд е и саморъчно написаната и подписана декларация от пациента Иванов, в която същият заявява, че "не му е правена операция и не е влизал в операционна; не му е правена упойка; под рентгенов контрол не му е правено наместване". Съвкупният анализ на изложените доказателства обосновава извод, че лечебното заведение не е извършило процедура с код 79. 09 "закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация – тазови кости", но същата е отчетена. Така установените факти попадат в специфичната хипотеза на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "б" от ЗЗО, във връзка с чл. 59, ал. 13 от ЗЗО. Неоснователни са възраженията на касатора относно нарушение на принципа за съразмерност при налагане на санкцията, установен в чл. 6 АПК. Изложените аргументи за търсене на други алтернативи, както и за причиняване на вреди, несъизмерими с преследваната цел са неотносими, тъй като в конкретния случай директорът на РЗОК – Шумен действа в условията на обвързана компетентност за налагане на санкцията, предвидена за констатирания вид нарушения с разпоредбите на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "б" от ЗЗО във вр. чл. 59, ал. 13 ЗЗО и чл. 410, ал. 1, б. "б" от НРД МД 2017 г., при липсата на възможност за избор между две алтернативни наказания. Отчитането на медицинска дейност, която не е извършена представлява нарушение със значима обществена опасност, тъй като води до плащания от бюджета на НЗОК, които не са дължими и пряко рефлектира върху неговата стабилност, както и върху възможността му да покрива други основателни разходи. Първоинстанционният съд правилно приема, че издадената заповед е съобразена с целта на закона, тъй като е недопустимо да се иска заплащането на медицински дейности, които не са извършени от лечебното заведение, като по този начин се ощетява публичния финансов ресурс от една страна, а от друга се нарушават правата на задължително здравноосигурените лица. В същия смисъл е практиката на Върховния административен съд по идентични казуси: Решение № 8283 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12259/2017 г., VI о., Решение № 1505 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4979/2018 г., VI о., Решение № 15225 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14415/2017 г., VI о. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. чл. 144 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, "МБАЛ – Шумен" АД, гр. Шумен, представлявано от изпълнителния директор д-р А. Атанасов следва да бъде осъдена да заплати на Районна здравноосигурителна каса - гр. Шумен разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,