Определение по допустимост от 04.06.1998 г. на КС по к. д. № 18/1998 г.

Делото е образувано на 15 май 1998 г. по искане на 48 народни представители от XXXVIII Народно събрание за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 6; чл. 13, ал. 5; чл. 27, ал. 3; чл. 36, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на конкуренцията, обнародван в ДВ, бр. 52 от 8 май 1998 г. В искането се поддържа, че с посочените разпоредби Комисията за защита на конкуренцията е превърната в своеобразен съд, че са иззети компетенции на органите на съдебната власт, че макар решенията на комисията да са административни актове не подлежат на съдебен контрол, дори в определени случаи са задължителни за гражданския съд, че комисията се поставя над съда, когато установява порочност на съдебни актове. Поради това вносителите считат, че посочените в искането им разпоредби противоречат на принципите на правовата държава, на разделението на властите, на независимостта на съдебната власт, на правото на защита - чл. 4; чл. 8; чл. 117, ал. 2; чл. 56; чл. 120 и чл. 122 от Конституцията. Искането е допустимо. То е направено от оправомощен съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията субект. Иска се установяване на противоконституционност на законови разпоредби, което е в кръга на правомощията на съда, установени с чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. С оглед предмета и основанията на направеното искане като заинтересувани страни по делото следва да бъдат конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министърът на правосъдието и правната евроинтеграция, Комисията за защита на конкуренцията, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, главният прокурор, Висшият адвокатски съвет, Българската търговско промишлена палата и Българската стопанска камара. По тези съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 от ЗКС Конституционният съд