Решение № 443 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3394/2014 г.

Решение № 443 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3394/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Мариян Петров Цанков от гр. София срещу заповед № Т-1996/9.10.2013 г. на министъра на външните работи за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 33, ал. 1, т. 4 от Закона за дипломатическата служба (ЗДС). Иска се отмяна на административния акт като издаден в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта му. Ответникът - министърът на външните работи оспорва жалбата чрез процесуалния представител. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от страна с правен интерес от съдебната защита. Разгледана по същество е неоснователна. С процесната заповед, издадена от компетентен административен орган и в изискуемата по закон писмена форма, е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя, считано от 9.10.2013 г., заемащ длъжност директор на дирекция "Сигурност" в МВнР с ранг на дипломатически служител V старши. При произнасянето на административния акт са спазени материалноправните норми и процесуалните правила. На първо място, неоснователно е оплакването на Цанков за нарушение на закона, произтичащо от относително дългия времеви период между издаването на заповедта и нейното изпълнение и датата на връчването и на служителя. От представените по делото болнични листове се установява, че причина заповедта на министъра да не може да бъде връчена на Цанков след издаването й е влошеното здравословно състояние на служителя и неговото продължително отсъствие от деня, следващ произнасянето на административния акт до 13.02.2014 г. на която дата е връчена заповедта. Това обстоятелство не опорочава заповедта, а продължителното отсъствие на служителя по болест не препятства нейното изпълнение. На следващо място, настоящата инстанция намира, че към датата на издаване на акта са налице материалноправните предпоставки, визирани в чл. 33, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗДС. Първата цитирана норма овластява министъра на външните работи да прекрати без предизвестие правоотношението със служител, който не отговаря на условията за заемане на длъжността по чл. 27, ал. 1 - 3 от закона. В чл. 27, ал. 1 от последния са изброени изискванията, необходими за заемане на дипломатическа длъжност в МВнР, като т. 2 от разпоредбата изисква императивно служителят да има висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" в зависимост от потребностите на дипломатическата служба. По делото няма спор, че към момента на назначаването му за държавен служител без дипломатически ранг през 2013 г., Мариян Петров Цанков има висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност маркетинг и мениджмънт, и отговаря на изискванията за назначаване на длъжност директор на дирекция "Сигурност" в Министерство на външните работи видно от представената по делото длъжностна характеристика, утвърдена от постоянния секретар на министерството през м. юли 2012 г. Приетите с новия Устройствен правилник на Министерството на външните работи (ПМС № 202/11.09.2013 г. обн. ДВ, бр. 80 от 13.09.2013 г. в сила от 13.09.2013 г.) структурни и организационни промени, включително и в дирекция "Сигурност" налагат изготвяне и одобряване на нови длъжностни характеристики, сред които и за длъжността "директор" на дирекция "Сигурност". Част от промените в длъжностната характеристика на заеманата от Цанков държавна служба се изразяват в нови изисквания за заемането й по отношение на професионалната област, на която трябва да отговаря държавният служител, а именно - специалност "право", инженерно-техническа специалност или специалност в областта на сигурността. Длъжностната характеристика отразява съдържанието на конкретния вид държавна служба като система от функции, задължения и изисквания. Изменението и е допустимо при наличие на предпоставките, регламентирани в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители (Приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г.). В разглеждания случай са налице условията, визирани в т. 1 и т. 2 на цитирания текст и след обективирането на променените потребности за изпълнението на конкретната държавна служба в новата длъжностна характеристика, органът по назначаване произнася оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение с Мариян Цанков на основание чл. 33, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗДС, тъй като образователно-квалификационната степен "магистър" на служителя не е за специалностите, които се изискват по новата длъжностна характеристика. Неоснователно е в тази връзка възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за невзети предвид от министъра на външните работи специализации в областта на сигурността. По делото няма доказателства за придобиването им, но дори да са налице, те са неотносими към преценката за наличие на материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като служителят не отговаря на изискването за магистърска степен по право, респективно инженерно-техническа специалност или специалност в областта на сигурността. Определянето на професионалната област е в компетентността на звеното по човешките ресурси (чл. 5, ал. 1, т. 7 от Наредбата), което следва да се ръководи единствено от наличието на предпоставките за промените на длъжностната характеристика и потребностите на дипломатическата служба, а утвърждаването и е от постоянния секретар на министерството, на когото по силата на чл. 4 от Наредбата са вменени задълженията за ръководство и контрол на процедурите по разработване, утвърждаване и изменение на длъжностните характеристики. На последно място, настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в противоречие с изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС според което, след освобождаване от изчерпателно изброените в нормата длъжности, включително "директор" служителите да се назначават на други длъжности в дипломатическата служба, съответстващи на техния ранг. Анализът на посочената разпоредба и нейното систематическо място след ал. 1, регламентираща изискванията при преназначаване на дипломатически служители, които са държавни служители с дипломатически ранг по смисъла на чл. 4, т. 1 от ЗДС, води до извода, че принципът за стабилност на дипломатическата служба, закрепен в обсъдената норма, се отнася до тази категория служители, не и до останалите, изброени в т. 2 и т. 3 от ЗДС, сред които е и жалбоподателят-държавен служител без дипломатически ранг. Дори да се приеме, че принципът за стабилност по чл. 32, ал. 2 от ЗДС се отнася за всички категории служители в дипломатическата служба, настоящата инстанция намира, че приложението му не се включва в съдебната преценка за законосъобразност на заповедта на министъра на основанията по чл. 146 АПК във връзка с чл. 168 АПК. Предвид изложените съображения жалбата се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. При този изход на делото следва да се уважи искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като жалбодателят се осъди да заплати на МВнР сумата 150 лева за настоящата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,