Решение № 4709 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2704/2021 г.

Решение № 4709 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2704/2021 г., IV о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуален представител юрисконсулт Д. К., против решение № 213/18.12.2020 г. постановено по адм. дело № 172/2020 г. на Административен съд-В., с което е отменено като незаконосъобразно негово решение № 05/07/ 6/0.0.0164/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/1515/14.04.2020 година. Релевирани са оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът – Ц. "Свето Възнесение Господне", село К., в писмен отговор, чрез процесуалния си представител адвокат Л. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-В. е образувано по жалбата на Ц. "Свето Възнесение Господне", село К. срещу решение № 05/07/ 6/0.0.0164/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/1515/14.04.2020 г., на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие"-гр. С., с което се отказва изплащането на пълния размер на финансова помощ, заявена със заявка за плащане № 05/07/6/0.0.0164/3/01 по Договор № 05/07/6/0.0.0164 от 15.05.2017 г., в размер на 460329, 59 лв. За да отмени оспореното решение за налагане на финансова корекция, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Позовал се е на данните от допуснатата по делото съдебно-оценителна експертиза, чието заключение е прието, като обективно, компетентно дадено. Съдът е приел, че направените от административния орган изводи са лишени от конкретика във връзка с цитираните правни основания. Според съда, фактическата обстановка не е спорна по делото, същата е изключително подробно установена от административния орган, като идентична фактическа обстановка се установява и от съда от събраните в административното производство доказателства. Същата обаче не обосновава направените от административния орган изводи, мотивиращи отказа му за изплащане на инвестицията, а именно замяна на одобрен изпълнител по договора за СМР; наличие на документи-строителна документация/актове и протоколи/ с невярно съдържание, изготвени да послужат за целите на подаване на заявката за плащане, с цел неправомерно получаване на финансови средства от ЕЗФРСР и националния бюджет; заявени разходи, които не са действително извършени; документи, свидетелстващи за извършване на СМР на стойност двойно по-ниска от заявената пред ДФЗ, всички представляващи основания за отказ по чл. 35, ал. 3, чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 7 от наредбата. Съдът е прие още, че не се установяват и основанията за отказ по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 8, от договора, сключен между ДФЗ и ползвателя Ц. "Свето възнесение господне", визирани от административния орган, съответни на основанията по чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 7 от наредбата по изложените вече съображения. Според съда, не представлява основание за отказ и установеното завишаване на стойността на договорените дейности с оглед представените фактури с различна стойност. Съобразно чл. 39, ал. 1 от Наредбата РА след извършване на посочените в разпоредбата проверки одобрява или мотивирано отказва изплащането на част или цялата финансова помощ след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрената и реално извършената инвестиция. Завишаването на стойността на договорените дейности не е основание за пълен отказ за изплащане на инвестицията. Съобразно горната разпоредба РА следва да изплати финансова помощ, съответстваща на одобрената и реално извършена инвестиция. От назначената по делото експертиза се установява, че не е налице пълно съвпадение на позициите по двете КСС, а различието в идентичните дейности е 5, 26%, като видно от заключението пазарна стойност на извършените дейности е по-висока от актуваните с ППП дейности от "Вийом"ЕООД, поради което отразената във фактурата, издадена от "Вийом"ЕООД, стойност следва да се приеме за действителна. От друга страна самата фактура, издадена от Вийом"ЕООД на жалбоподателя, не е оспорена в настоящето производство по реда на чл. 193 от ГПК. Постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е стигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Неоснователен е доводът на касатора, че е налице хипотезата на изкуствено създадени условия за получаване на помощта, предвид установено фактическо изпълнение на СМР от подизпълнител, нерегистриран в Централен професионален регистър на строителя, съгласно Закона за Камарата на строителите - "Мастер ВД" ЕООД, по договор с изпълнителя "Вийом" ЕООД; установен превод на парични средства по сметка на ползвателя на помощта от изпълнителя по договора под форма на гаранция и обратен превод по фактури за извършени СМР. Съгласно чл. 35, ал. 3 от Наредба № 6 от 28.03.2016 г. за прилагане на подмярка 7. 6. "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., финансовата помощ не се изплаща на ползватели на помощта, за които РА или друг компетентен орган установи, че са създали изкуствено условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целта на подмярката. Наредбата съдържа легална дефиниция на понятието "изкуствено създадени условия". Съобразно § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 6 от 28.03.2016 г., това е всяко установено от РА или друг компетентен орган условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Според тази норма не следва да се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на секторното законодателство в областта на селското стопанство. Също така, разпоредбата на чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС)№ 65/2011, транспонирана в националното законодателство гласи, че, не се извършват плащания на бенефициери, за които бъде установено, че изкуствено са създали условията, необходими за получаване на такива плащания с оглед да получат облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане. С Решение на СЕС (шести състав) от 12 септември 2013 г. по дело С- 434/12, съдът приема, че член 4, §. 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, трябва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му имат обективен и субективен елемент. Ето защо, настоящата инстанция намира за обоснован извода на съда, че не е налице хипотезата на чл. 35, ал. 3 от Наредбата, като е посочил, че извършената инвестиция е в съответствие с целите на секторното законодателство на подмярка 7. 6 "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от ПРСР 2014-2020 г. " и по конкретно с целта по чл. 2 от Наредба № 6/2016 г., според която Подмярка 7. 6. "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата" има за цел да повиши качеството на живот и да запази културната идентичност и традиции в селските райони. Не са установени нито обективно, нито субективно преследвани и постигнати други цели от ползвателя на помощта, освен посочената. Няма данни за получена или търсена облага, различна от целта на подпомагане. Безспорно е, че църквата в с. К. е паметник на културата с местно значение и с национално, предвид намиращите се в двора кръстове, като реализирането на проекта ще допринесе за запазване на културната идентичност и традиции в района. При липсата на нормативно изискване за разполагаемост на собствени средства за допустимост на помощта, не е от значение механизма на осигуряване на средства и изплащане на извършените дейности от ползвателя, щом не е избрано авансово плащане и механизмът е законосъобразен. Финансовата помощ се изплаща след извършване на цялата инвестиция, както гласи и чл. 35, ал. 1 от Наредбата. Нещо повече, разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Наредбата задължава административния орган да постанови решението си след извършване на всички необходими проверки за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрената и реално извършената инвестиция. А според чл. 39, ал. 3, т. 2 от Наредбата срокът по ал. 1 може да бъде удължен, когато по реда на ал. 1 и 2 са събрани данни и/или документи, от които възниква съмнение за нередност – до установяване от РА на всички факти и обстоятелства, необходими за изясняване на случая, а при установени съмнения за наличие на престъпни обстоятелства – до постановяване на влязъл в сила акт на компетентния орган. Ето защо, правилно е прието, че съмнението за наличие на престъпни обстоятелства, каквото е налице у административния орган, който с идентични на обжалвания акт съображения, е отправил сигнал до прокуратурата, във връзка с който е образувано досъдебно производство преди произнасянето на административния орган с настоящия акт, не може да бъде основание за отказ за изплащане на финансовата помощ, а единствено за удължаване на срока за произнасяне след изясняване на обстоятелствата с влязъл в сила акт на компетентния орган, което обаче е предоставено на неговата преценка. С оглед на гореизложеното, решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение