Решение № 5801 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6492/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 339 от 09.05.2023 г., постановено по административно дело 1131/2022 г. по описа на Административен съд Хасково е: 1) изменена заповед за налагане на санкции РД-08-1152#4/01.11.2022 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Хасково, в частта й по т. 1.1, с която на ЕТ Д-р С. Караджов в качеството му на изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) е наложена санкция финансова неустойка в размер на 200 лв., на основание чл. 414 от НРД за МД за 2020-2022 г. (Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020 2022 г.), като е намален размера на санкцията от 200 лв. на 100 лв.; 2) отменена заповед за налагане на санкции РД-08-1152#4/01.11.2022 г., издадена от директора на РЗОК - Хасково, в частта на наложената санкция по т. 1.2, с която на основание чл. 416, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. е наложена санкция финансова неустойка в размер на 100 лв. за допуснато нарушение на чл. 218, ал. 2, т. ІА, чл. 219, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г., във връзка с Приложение 2б в частта: Указания за попълване на амбулаторен лист от общопрактикуващ лекар или лекар специалист по НРД за МД за 2020-2022 г.; 3) осъдена РЗОК Хасково да заплати на ЕТ Д-р С. Караджов деловодни разноски. Срещу така постановеното решение в частта му, с която заповедта за налагане на санкции е потвърдена (всъщност само изменена чрез намаляване на наложената по т. 1.1 финансова неустойка по размер, а не отменена и в тази част), е подадена касационна жалба от ЕТ Д-р С. Караджов , действащ чрез пълномощника адв. Димова. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда в атакуваната част да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд или се постанови решение по съществото на спора, с което се отмени заповедта за налагане на санкции и в тази й част. Оспорва извода на съда, че е консумирал описаното в т. 1.1 от заповедта нарушение, защото на 19.09.2022 г. не е извършил консултативен преглед и не е назначил изследвания на здравноосигуреното лице (ЗОЛ) А. Гачев, докато последният е бил хоспитализиран по рехабилитационна клинична пътека на болнично лечение в СБР - Несебър АД гр. Несебър. Сочи, че от съдържанието на издадения на 19.09.2022 г. амбулаторен лист е видно, че същият е съставен заради изписване на рецепта/електронно предписание, което е обяснявало и липсата на подпис на пациента в него. Претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът директорът на Районна здравноосигурителна каса Хасково, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмен отговор на касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението в атакуваната част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери обжалваната част на решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната заповед от 01.11.2022 г., издадена на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 422 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020 2022 г. от директора на РЗОК - Хасково, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд, на ЕТ Д-р С. Караджов , изпълнител на извънболнична медицинска помощ по договор с НЗОК, за нарушение на чл. 145, ал. 6 от НРД за МД за 2020-2022 г. на основание чл. 414, ал. 2 от НРД за МД за 2020-2022 г. по точка 1.1 е наложена санкция финансова неустойка в размер на 200 лв. Административният орган е приел, че общопрактикуващият лекар (ОПЛ) д-р Караджов е отчел извършен на 19.09.2022 г. амбулаторен консултативен преглед на пациент, по време, когато лицето е било хоспитализирано на стационарно лечение за рехабилитация в болница в гр. Несебър, и че нарушението е извършено повторно по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на НРД за МД за 2020-2022 г., защото с влязла в сила заповед от 30.03.2022 г. на директора на РЗОК Хасково ЕТ Д-р С. Караджов е санкциониран за същото по вид нарушение. Заповедта от 01.11.2022 г. е издадена след извършена проверка, резултатите от която са обективирани в протокол, срещу констатациите на проверяващите в който изпълнителят на медицинска помощ не е подал възражение в законоустановения по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО срок. За да постанови подложеното на касация решение в обжалваната му част съдът е извършил съвкупна преценка на приетите по делото доказателства, въз основа на която е приел за безспорно доказано, че вмененото на общопрактикуващия лекар нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ е извършено от него, защото д-р Караджов е отчел извършен амбулаторен преглед на пациент по време, в което същият се е лекувал в болница, и следователно посоченото в т. 1.1 от заповедта нарушение правилно е санкционирано на основание чл. 414, ал. 2 от НРД за МД за 2020-2022 г. Същевременно първоинстанционният съд е установил, че за определянето на размер на санкцията над минималния не са изложени конкретни мотиви от административния орган, поради което е изменил заповедта в тази й част, като е намалил този размер до минимума, предвиден в приложимата нормативна уредба. Атакуваният съдебен акт е валиден и допустим. Решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Съдебното решение в обжалваната му част, с която не е уважена изцяло жалбата на лечебното заведение против заповедта за налагане на санкции, е постановено при изяснена фактическа обстановка и спазване на съдопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон и обоснованост на правните изводи. В хода на производството пред Хасковския административен съд (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на заповедта, и дадената от него правна квалификация на установеното при проверката. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената заповед в частта й по т. 1.1. е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, в съответната форма и съдържаща необходимите реквизити, както и при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с приложимия материален закон е и преценката на съда, че изпълнителят на ПИМП е допуснал посоченото в т. 1.1 от заповедта нарушение на императивната разпоредба на чл. 145, ал. 6 от НРД за МД за 2020-2022 г. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора за противното, която се опровергава на първо място от съдържанието на съставения от самия д-р Караджов амбулаторен лист за извършения от него преглед на А. Гичев на 19.09.2022 г., по време, когато лицето е било на болнично лечение (последното не е спорно между страните). Фактът, че в резултат на този преглед е изписана на пациента и терапия с посочен в листа медикамент, не изключва наказуемостта на деянието. Налице са фактическите и правни предпоставки за налагане на предвидената в чл. 414, ал. 2 от НРД за МД за 2020-2022 г. санкция за извършването на нарушението. От друга страна, заповедта в т. 1.1 е частично материално незаконосъобразна досежно размера на наложената санкция за извършването на визираното в тази точка нарушение, защото налагането на финансова неустойка над минималния размер е немотивирано, както правилно е преценил и Хасковския административен съд. Касационната инстанция споделя изводите и съображенията, изложени в мотивите на проверявания съдебен акт, които не следва дословно да преповтаря, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. С оглед гореизложеното тезата, която се силаеше да докаже процесуалният представител на касатора, за неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната му част, не може да бъде кредитирана. Решението в тази част (в останалата не е обжалвано) не страда от пороци, които биха обусловили неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Поради това и акцесорната касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски също е неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,