Решение № 8992 от 19.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2305/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Г. А. срещу Решение 923/27.11.2023 г. на Административен съд (АС) - Хасково, постановено по адм. дело 943/2023 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. Г. А. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г., изх. 02-260-6500/903#5 от 08.08.2023 г. (УП изх. 02-260-6500/903#5/08.08.2023 г.), издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), в частта на намаления за 11 421,14 лева и наложени санкции, подлежащи на прихващане в размер на 11 421,14 лева, и жалбоподателят е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдебният акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка. Сочи, че изводите на съда противоречат на действителното фактическо положение, което е довело до неправилно приложение на закона. Излага подробни съображения, че оспореното уведомително писмо е немотивирано, като същото е издадено в противоречие с предходно решение по делото, влязло в законна сила. Според касатора в уведомителното писмо липсват констатации за неспазени условия по чл. 17 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схеми и мерки за директни плащания (Наредба 3/17.02.2015 г.), съответно неизпълнени условия за допустимост за подпомагане на земеделски площи по Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделски площи за подпомагане по схеми мерки за плащане на площ (Наредба2/26.03.2018 г.). Сочи, че съдът е пропуснал да открие производство по реда на чл.193 ГПК във връзка с оспорени от него документи като неистински, а именно доклада от проверка на площи, както и всички документи предхождащи издаването на акта. Счита, че съдът не е разпределил правилно доказателствената тежест между страните, както и че е приел в нарушение на закона за безспорни документи, които не са подписани от кандидата. В тази връзка е посочил, че е налице нарушение в процедурата по издаване на акта, визирайки неуведомяване на бенефициера за извършената проверка на място, както и липса на подпис от негова страна върху съставения от проверката протокол. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. Аврамов. Ответникът по касация заместник изпълнителният директор на ДФЗ оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от юрк. Т. Василева. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Твърденията на касатора в обратен смисъл са неоснователни. По делото от фактическа страна е установено, че Г. Г. А. е регистриран земеделски производител с УРН [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). А. е подал заявление за подпомагане за кампания 2021, форма за физически лица, с УИН [номер], с което е заявил площи по схема за Специално плащане за култура памук. На заявлението са били извършени административни проверки и проверка на място относно парцел 46574-130-2-4 находящ се в землището на с. Малко градище, резултатите от които са подробно обсъдени от съда. На 08.08.2023 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното УП с изх. 02-260-6500/903#5, с което по схема Специално плащане на култура-памук (Памук) е оторизирана сума в размер на 0 лева и са наложени санкции, подлежащи на прихващане в размер на 11 421,14 лв., което е било второ по ред на издаване по заявление за подпомагане с УИН [номер] във връзка с влязло в сила Решение 310/28.04.2023 г. на АС- Хасково по адм. дело 139/2023 г. При така установеното от фактическа страна решаващият съд правилно е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изводите на съда са направени при правилен анализ на приложимата нормативна уредба и към тях, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ настоящата инстанция препраща. Обжалваното съдебно решение е обосновано. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. Вярно и точно е посочил въз основа на кои доказателства се установява недопустимата за подпомагане площ. Несъгласието на страната с мотивите на съда не представлява касационно отменително основание. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че оспореният административен акт е немотивиран и е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 59 АПК. В съответствие със съдържанието на уведомителното писмо АС Хасково обосновано е приел за установено, че в акта се съдържат правните и фактически основания за издаването му, като в разясненията под таблица 1 Площи с констатирани несъответствия по схеми мерки за директни плащания за кампания 2021 след извършени проверки за допустимост на площите по Схема за специално плащане на култура памук (Памук) се установяват мотивите за постановения пълен отказ от финансово подпомагане по Схема Памук, за която е кандидатствал Г. А.. Констатациите на административния орган, базирани на данните от извършените административни проверки и проверка на място на парцел 46574-130-2-4, са потвърдени в съдебното производство чрез събраните доказателства, от които безспорно се установява, че е налице наддеклариране поради установени нарушения на нормативните изисквания, представляващи повече от 50% от общата заявена площ по схемата. Налице е съответствие на фактическите основания, посочени от административния орган и приложените от него правни норми. Съдът правилно е констатирал, че при повторното издаване на административния акт са изпълнени указанията на АС-Хасково, дадени с Решение 310/28.04.2023 г. по адм. дело 139/2023 г. Правилно съдът е приел, че при постановяване на оспорения акт не са налице нарушения на материалноправните разпоредби. Основанията за отказ за финансово подпомагане са посочени от административния орган и съответстват на приложимата правна уредба чл. 43, ал. 4 ЗПЗП и чл. 17 от Наредба 3/17.02.2015 г., респ. Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. В настоящия случай отказът за финансово подпомагане е поради неспазване изискванията на чл.17, ал.1, т.3 от Наредба 3/17.02.2015 г. предвиждащ минималната гъстота на посевите памук да е не по-малко от 8 000 бр./дка или 80 000 на хектар, както и на изискването на чл.57, пар.1 от Регламент (ЕС) 1307/2013 според който специално плащането за култура памук се предоставя за памук, който е здрав, в добро състояние и с подходящо пазарно качество. Касаторът не е оборил констатацията на административния орган, че гъстотата на хектар на посева на проверявания от експерт на ОДЗ Хасково парцел 46574-130-2-4 е под нормативно изискуемия брой, както и че посевът е в добро състояние. Установените растения на хектар са 35 472, вместо изискуемите 80 000 бр., като посевът е в незадоволително състояние, силно заплевен и силно разреден. Неспазването на това условие е достатъчно основание за отказ. С оглед на така установения факт възраженията на жалбоподателя правилно са приети за неоснователни и отхвърлени. Неоснователен е доводът на касатора, че е оспорил истинността на документите и констатациите на органите на ДФЗ при извършените проверки на място, което съдът не бил взел предвид. Направеното искане е бланкетно, без да са индивидуализирани с номер, дата и издател оспорените документи, както и не са налице данни такова оспорване да е извършено по реда на чл. 193 ГПК. Обосновано и законосъобразно съдът е приел и обсъждал приложените по делото и релевантни за правилното решаване на спора доказателства. Неоснователен е доводът, че съдът не е използвал служебното си правомощие да назначи вещо лице по делото. Предвид правилното разпределение на доказателствена тежест между страните и с оглед изясняване на спора от фактическа страна, не са били налице предпоставки за събиране на допълнителни доказателства, в частност назначаване на вещо лице експерт, с оглед на което не е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, обосноваващо неправилност на съдебния акт. Неоснователен е и доводът на касатора, че е налице нарушение в процедурата по издаване на акта, визирайки неуведомяването му за извършената проверка на място, както и липса на подпис от него върху съставения от проверката протокол. Действително върху доклада за проверка на площи не е положен подпис на бенефициера, но от доказателствата по делото безспорно се установява, същият е бил информиран за предстоящата проверка, като констатациите от проверката са му надлежно връчени с Уведомително писмо изх. 01-262-6500/619 от 14.09.2021 г. на дата 21.09.2021 г. Земеделският производител е имал възможност да направи възражения както преди издаването на акта, така и чрез съответните процесуални способи в първоинстанционното производство, предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса, но такива не са направени, поради което не са налице процесуални нарушения при издаване на оспорения административен акт. Оплакванията в касационната жалба, преповтарят тези направени пред първоинстанционния съд, касаещи незаконосъобразността на оспорения акт, по които АС-Хасково се е произнесъл подробно и аргументирано, защо приема същите за неоснователни. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника следва да бъдат присъдени направените за касационната инстанция разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение