Решение № 13286 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 400/2019 г.

Решение № 13286 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 400/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Салиев, чрез проц. си представител адв. Г. Добрева, против решение № 166 от 15 октомври 2018 г., постановено по адм. д. № 370/2017 г. по описа на Административен съд Сливен. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Салиев против заповед № РД 15-2418 от 20 октомври 2017 г. на кмета на община Сливен, с която, на осн. чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "жилищна сграда", разположен в ПИ № 001009, по плана на с. Новачене, за земеразделяне, находящ се в м. "Карше", собственост на И. Исмаилов. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещите лица по назначените и приети СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Изложеното в Констативен акт № 26 от 26 септември 2017 г. относно параметрите на незаконния строеж, както и относно липсата на инвестиционен проект и разрешение за строеж, не са оборени в хода на съдебното обжалване в първоинстанционното производство. По делото е установено, че се касае за незаконен строеж от пета категория, изграден през 2012 г. без необходимите строителни книжа, изпълнен в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Предвид периода на изграждане - процесният незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост, както по § 16 от ПР ЗУТ, така и по § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ. Несъстоятелни са доводите на касатора, че се касае за текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР ЗУТ, тъй като сградата е с променена конструкция, с направа на стоманобетонови плочи, колони и пояси, както и нова покривна конструкция. По останалите касационни доводи този съд намира, че не следва да излага мотиви, тъй като отговор на тези доводи се намират в мотивите на първоинстанционното решение, които изцяло споделя като обективни и обосновани и на осн. чл. 221, ал. 1 АПК препраща към тях. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответниците в касационното производство следва да се присъдят направените разноски в претендираните размери, тъй като искане от жалбоподателя за редуциране на размера не е направено. Разноските, които се присъждат са в размер съответно: 1000 лева за възнаграждение на един адвокат в полза на И. Исмаилов и 200 лв за юрисконсултско възнаграждение за ответника - кмет на община Сливен. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав