Решение № 11014 от 1.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ИД на ДФЗ/ срещу решение 174/30.11.2021 г. постановено по адм.д.154 по описа на Административен съд гр.Ловеч за 2021 г. С атакуваното решение по жалба на М. 76 ЕООД е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ с изх.01-2600/1890 от 16.02.2021 г. издаден от касатора, с който е определена за възстановяване сума в размер на 240 497.09 лв. Според изложеното в касационната жалба са налице основания за отмяна на съдебния акт по смисъла на чл.209, т.3 АПК, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на приложимия материален закон. Решението е и необосновано. При произнасянето си, решаващият състав не е съобразил, че АУПДВ е издаден в изпълнение на решение 12098/30.09.2020г. постановено по адм.д.13685/2019 г. на ВАС. Производството по издаване на процесния АУПДВ е свързано само с размера на средствата, които подлежат на възстановяване. С решението постановено от ВАС е прието, че М. 76 ЕООД не е изпълнил поетите проектни задължения, посочено е, че има извършено нарушение. Спорът между страните е относно правилното приложение на материалния закон, тъй като наличието на едно от нарушенията на сключеният между страните договор е безспорно установено. Актът, с който трябва да се установи вземането съгласно чл.27, ал.7 от ЗПЗП е АУПДВ. Касаторът се позовава се на съдебни решения по аналогични случаи, подробно посочени в касационната жалба. Според тази практика неправилно и необосновано АС гр. Ловеч е приел, че подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в определен размер е следвало да се установи с издаването на решение за финансова корекция. По изложените съображения намира постановеното съдебно решение за неправилно и моли да бъде отменено, като претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът М. 76 ЕООД, чрез адв. Христова оспорва касационната жалба и намира, че същата е неоснователна. Решението на първоинстаницонния съд не страда от сочените от касатора пороци. Като правилно и обосновано същото следва да бъде оставено в сила. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. По същество изразява становище за нейната неоснователност. За да бъде отменен АУПДВ първоинстанционният съд правилно е приел, че административният орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила относими към вида на акта и реда за неговото издаване, както и нарушения на материалния закон във връзка с материално правните основания за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Решението е правилно поради, което следва да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационните основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на проверка пред АС гр. Ловеч е бил акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ 11/312/02185/3/01/04/02 от 16.02.2021 г. издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 240 497.09 лв. за установени с влязло в сила съдебно решение 12098/30.09.2020 г. постановено по адм.д.13685/2019 г. на ВАС нарушения на договор 11/312/02185 от 11.06.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 и Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР за периода 2007-2013 г. /наричана по долу за краткост Наредба 29/11.08.2008 г./. Процесният АУПДВ е издаден при действието на чл.27, ал.6 ЗПЗП, след изменението му в сила от 28.06.2019 г. Трайно е разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените индикатори в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори, а това е основанието по чл.70, ал.1, т.7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция по този закон. В случая административния орган се позовава на нарушения от страна на ползвателя на поети договорни и нормативни задължения, които неизпълнения представляват нередности. Съгласно чл.27, ал.7 ЗПЗП подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаване на АУПДВ по реда на ДОПК, но само ако не е налице основание по ал.6 за издаване на решение за финансова корекция по реда на чл.73 ЗУСЕСИФ. Хипотезите на издаване на двата акта са регламентирани в условията на евентуалност само когато не са налице основанията за налагане на финансова корекция по реда на чл.70, ал.1, т.1-9 ЗУСЕСИФ се издава АУПДВ по ДОПК. По тези съображения и като се е позовал на формирана след изменението на ЗПЗП от 29.06.2019 г. практика на ВАС, съдът е приел, че при издаването на процесния АУПДВ административният орган е нарушил съществено административно производствените правила и следва да бъде отменен. Решението е неправилно. При постановяване на съдебния акт, АС гр. Ловеч не е съобразил, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в изпълнение на влязло в сила решение 12098/30.09.2020 г. по адм. дело 13685/2019 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и на основание чл. 177, ал. 1, изречение първо АПК има сила за страните по делото. С това решение е отхвърлена жалбата на дружеството против решението за финансова корекция в частта, с която е установено нарушение от "М. 76" ЕООД на договор 11/312/02185 от 11.06.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007-2013 г. и на Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР за периода 2007-2013 г. Наличието на установено неизпълнение на поетите от бенефициера договорни задължения, представляващо и неизпълнение на одобрени индикатори основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за налагане на финансова корекция след изплащане на финансовата помощ е признато от съда, който се е произнесъл по същество и по този начин е преклудирана възможността за пререшаване на спора във връзка с приетите за установени вече факти. След връщането на преписката за ново произнасяне на административния орган спорен се явява само въпросът относно размера на публичното вземане. В процесния случай законосъобразно, при установено с окончателно съдебно решение, неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от дейността, неизпълнение на поетите ангажименти свързани с броя на трудово заетите лица и изкуствено създадени условия, които не съответстват на целите и дейностите и изискванията на мярка 312 административният орган е приложил относимите материалноправни разпоредби за определяне размера на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане, съгласно т. 7 от Приложение към раздел І "Общи положения" на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. Видно от изложените мотиви в оспорения АУПДВ при определяне на размера на задължението, органът се е съобразил с указанията, дадени в решението на ВАС във връзка с установените нарушения на поетите с договора задължения. Предвид тези констатации е определена санкция в размер от 100 % от размера на получената финансова помощ, съгласно т. 7 от горецитираните Правила. За яснота в случая следва да се посочи, че в актуалната съдебна практика на Върховния административен съд по тълкуването на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 (Нови ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) се приема, че новата редакция на чл. 27 ЗПЗП има за цел да уреди по нов и по-ясен начин на реда и формата за възстановяване на безвъзмездна финансова помощ при установяване на основания за финансови корекции и нарушение на договорни задължения, което несъмнено се вижда от мотивите на законопроекта за това изменение на ЗПЗП. Съгласно постоянната практика на ВАС, АУПДВ, който е мотивиран с фактически основания за извършване на финансова корекция, каквото е неспазването на одобрени индикатори по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, но без посочване на цитираното правно основание, се явява незаконосъобразен поради нарушаването на изискването за форма на административния акт (непосочване на коректното правно основание в мотивите на административния акт). При издаването на настоящия АУПДВ не се констатира неспазване на одобрени индикатори, определя се само размерът на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане. При съобразяване установителното действие на влязлото в сила съдебно решение на ВАС в посочената по-горе част, спорът за наличие на основание за установяване на публично вземане в тежест на бенефициера по договора за безвъзмездна финансова помощ е окончателно разрешен и горецитираната практика на ВАС не намира приложение. Издаването на АУПДВ само относно размера на подлежащата на възстановяване помощ, което е спорно в настоящото производство, по никакъв начин не засяга правото на защита на адресата на акта, който е издаден от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила. В този смисъл е формираната съдебна практика по аналогични спорове - решение 6457 от 29.06.2022 г. по адм. д. 10431/2021 г. на ВАС, решение 2219 от 18.02.2021 г. по адм. дело 10421/2020 г. по описа на ВАС, решение 8777 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. 11905/2021 г. и др. Действително предвид влязлото в сила решение на ВАС се установява наличие на два акта един за установяване на нарушение по ЗУСЕФСУ и друг за установено публично държавно вземане по ЗПЗП. Това обстоятелство обаче не е довело до нарушаване на правото на страната да участва в производствата по издаване и на двата акта и да направи свои доказателствени искания и да представи доказателства в подкрепа на защитната си теза . Въз основа на изложеното, решението на АС гр. Ловеч се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "М. 76" ЕООД срещу оспорения АУПДВ 11/312/02185/3/01/3/01/04/02 от 16.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Предвид изхода на спора и своевременно заявената претенция, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски така както са посочени съгласно молба от 08.11.2022 г. в общ размер на 1850 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 1700 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,