Решение № 993 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 557/2019 г.

Решение № 993 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 557/2019 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на дружество "Златно руно-08" ООД подадена чрез адв. Рафаилов в качеството му на процесуален представител против решение № 190/12.11.2018 г. по адм. дело № 342/2016 г. на Административен съд – Сливен. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът Министерство на земеделието, храните и горите и ответникът ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция оспорват касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Производството пред АС - Сливен е образувано по предявени от дружество "Златно руно-08" ООД иск против против Министерство на земеделието, храните и горите с адрес: гр. София, бул. "Христо Ботев" № 55, и Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, с адрес: гр. София, бул. "Цар Борис ІІІ" № 136, искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е приел, че е сезиран с, както следва: 1. Главен иск против Министерство на земеделието, храните и горите - с искане за сумата от 83 441, 42 лева, предявена като частичен иск от общо заявена сума в размер на 86 695, 20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено от ищеца финансово подпомагане за кампания 2016 г. по схемите и мерките за директни плащания на площ, настъпили вследствие на бездействие на органите на МЗХГ да отстранят грешки в специализирания софтуерен продукт, създаден от МЗХГ на основание чл. 41, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители, вследствие на което ищецът е твърдял, че не е могъл да заяви за кампания 2016 г. земеделските площи, описани в приложение към исковата молба, по схемите и мерките, приложими за всяка площ и описани в приложение към исковата молба, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 83 441, 42 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; 2. Евентуален иск против Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция с искане да бъде осъден ДФЗ-РА да му заплати сумата от 83 441, 42 лева, предявена като частичен иск от общо заявена сума в размер на 86 695, 20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено от ищеца финансово подпомагане за кампания 2016 г. по схемите и мерките за директни плащания на площ, настъпили вследствие на бездействие на органите на ДФЗ-РА да отстранят грешки в създадени и поддържани от тях компютърни база данни по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, вследствие на което ищецът не е могъл да заяви за кампания 2016 г. земеделските площи, описани в приложение към исковата молба, по схемите и мерките, приложими за всяка площ и описани в приложение към исковата молба, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 83 441, 42 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; и 3. Евентуален иск против МЗХГ и ДФЗ–РА с искане да бъдат осъдени МЗХГ и ДФЗ–РА солидарно да заплатят на ищеца сумата от 83 441, 42 лева, предявена като частичен иск от общо заявена сума в размер на 86 695, 20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди– пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено от ищеца финансово подпомагане за кампания 2016 г. по схемите и мерките за директни плащания на площ, настъпили вследствие на бездействие на органите на МЗХГ и ДФЗ–РА да съвместят създадени и поддържани от тях компютърни информационни системи, вследствие на което ищецът не е могъл да заяви за кампания 2016 г. земеделските площи, описани в приложение към исковата молба, по схемите и мерките, приложими за всяка площ и описани в приложение към исковата молба, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 83 441, 42 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Съдът е отхвърлил така предявените искове, като е приел, че по делото не е установено наличието на кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът е подал общо заявление за подпомагане за кампания 2016 г. на 27.06.2016 г., като за да приключи заявлението, е следвало да изключи процесните имоти общо в размер на 171, 411 ха, тъй като при генериране на заявлението и стартиране на проверка, системата е отчела фатална грешка, а именно: заявената площ надвишава допустимата площ с правно основание. За стопанската 2016 г. всички процесни имоти, които ищецът не е могъл да заяви, са с регистрирано в срок правно основание за ползване. Но липсват доказателства, обосноваващи твърденията на ищеца, че не е могъл да приключи заявлението си именно поради грешки в специализирания софтуерен продукт, създаден от МЗХГ на основание чл. 41, ал. 3 от ЗПЗП. Установено е и, че в процеса на заявяване на площите всеки един от процесните парцели е имал регистрирано в системата правно основание. С оглед на изложеното, доколкото искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно бездействие на органи на МЗХГ да отстранят грешки в специализиран софтуерен продукт, създаден от МЗХГ на основание чл. 41, ал. 3 от ЗПЗП, и при липса на доказателства за такова бездействие, съдът с е приел, че не е налице първата предпоставка за основателност на предявения главен иск, а именно липсва незаконосъобразно бездействие на органи или длъжностни лица на ответника МЗХГ. Със същите мотиви и на същото основание съдът е приел иска, насочен против разплащателната агенция за неоснователен е недоказан. Съдът е изложил съображения, че вещото лице по техническата експертиза не дава категорично заключение за наличе на твърдяното бездействие. Според вещото лице с много голяма вероятност процесните площи да са отхвърлени от програма ИСАК и по конкретно от софтуерния продукт "Модул за зареждане, обработка, проверка и предаване на данни от КВС и КККР за ИСАК" по причина, която обаче то лице не може да посочи. Ето защо изразеното от вещото лице предположение не може да формира у съда обоснован извод за грешка в софтуерен продукт, създаден и поддържан от ответника ДФЗ – РА. С оглед на изложеното, доколкото искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно бездействие на органи на ДФЗ - РА да отстранят грешки в компютърни база данни по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., създадени и поддържани от ДФЗ – РА, и при липса на доказателства за такова бездействие, съдът счита, че не е налице първата предпоставка за основателност на предявения иск, а именно липсва незаконосъобразно бездействие на органи или длъжностни лица на ответника ДФЗ - РА. И за двата иска съдът е приел недоказаност на твърдяните вреди и липса на причинно - следствена връзка между вредоносното бездействие и увреждането. Изложени са подробни съображения в тази насока. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи. Доколкото по делото се установява необходимост от събиране на допълнителни доказателства за установяване на относими за съдебния спор факти, решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Мотивите за това са следните: Видно от доказателства по делото, пред АС - Сливен, на датата на образуване на адм. д. № 342/2016 г - 30.12.2016 г. е било образувано и адм. д. № 341/2016 г., като двете дела са с идентичен предмет - искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и едни и същи ответни страни. Исковете претенции по тях и се основават на едни и същи фактически обстоятелства / напълно идентично е и съдържанието на двете искови молби, както и представляващия ищците процесуален представител/, а разликата е единствено в ищците и претендираните като обезщетения суми. Общото в петитумите и в двете производства е и обстоятелството, че сумите по двете дела се претендират като обезщетения за "пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено от дружеството финансово подпомагане за кампания 2016 г. по схемите и мерките за директни плащания на площ", които, според ищците, са последица от бездействието на ответниците да отстранят грешките в специализирания софтуерен продукт, създаден на ос. чл. 41, ал. 3 ЗПЗП. Двете дела не са били съединени за съвместно разглеждане, въпреки общност на част от ответниците и еднакви по естеството си фактически обстоятелства /налагащи събиране на еднакви по вид доказателства/, които са от значение за предмета на делото, а са били разгледани поотделно, в различни съдебни производства, приключили с различен правен резултат. С решение № 115 от 26.06.2018 г. по адм. д. № 341/2016 г., оставено в сила с решение № 686 от 16.01.2020 г., искът на физическото лице - ищец е уважен изцяло, като са възприети всички, посочени в исковата молба основания. С обжалваното в настоящото производство решение № 190 от 12.11.2018 г. исковата претенция на дружество "Златно руно 08" е отхвърлена с мотив, че ищецът не е установил по категоричен и безспорен начин, че невъзможността да приключи заявлението, поради грешка в системата и необходимостта да изключи процесните имоти общо в размер на 171, 411 ха, като при генериране на заявлението и стартиране на проверка, системата е отчела фатална грешка - заявената площ да надвишава допустимата площ с правно основание, се дължи именно на бездействието на ответниците да отстранят грешки в компютърните база данни по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, създадени и поддържани от ДФЗ – РА. Развити са и съображения за липса на останалите, посочени в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ елементи от фактическия състав на отговорността на държавата. Основното обстоятелство, което е от значение за уважаване на исковата претенция, основана на твърдение за понесени имуществени вреди от незаконосъобразното бездействие на ответниците, се явява установяване на наличието на компютърна грешка в създаването и поддържането на компютърната система по чл. 41 ЗПЗП, която е резултат от бездействие на ответните страни да поддържат системата в изправност, в резултат на което ищецът е следвало да изключи процесните имоти общо в размер на 171, 411 ха, тъй като при генериране на заявлението и стартиране на проверка, системата е отчела фатална грешка, а именно: заявената площ надвишава допустимата площ с правно основание. Видно от съдебните протоколи, ищецът чрез представляващия го по делото процесуален представител е поискал от съда назначаване на компютърна експертиза от технически характер, която е трябвало да отговори на посочения от него въпрос, свързан с основния предмет на делото. Това искане не е било уважено, въпреки, че съдът е допуснал и приел няколко други по вид технически експертизи. Видно от разпита на вещите лица нито едно от тях не разполага със специални знания в областта на компютърните технологии, поради което заключенията им не би могли да послужат за обосноваване на крайния извод на съда относно наличието или липсата на грешка и бездействието на органите на МЗХГ да отстранят грешки в специализирания софтуерен продукт, създаден от МЗХГ на основание чл. 41, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Съдът в тази насока е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е дало отражение върху крайния правен резултат. Ето защо решение № 190 от 12.11.2018 г. следва да се отмени и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да назначи компютърна експертиза със задача, поискана от ищцовата страна, която да даде отговор на въпросите, свързани с предмета на делото относно наличието грешка при създаването или поддържането на системата по чл. 41 ЗПЗП. Съдът при новото разглеждане следва да изясни и въпроса какво е било поведението на ищеца, в случай на установена от него грешка в компютърната система, сигнализирана ли е съответната администрация, предприети ли са действия по отстраняването й и какви са били предприетите от двете страни действия. С оглед на горното, Върховният административен съд,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Таня Куцарова: Подписвам решението с особено мнение, като намирам, че обжалваното решение е напълно правилно, същото е постановено в пълно съответствие с приложимия материален закон - чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и крайният акт е в съответствие с установените по делото факти, т. е. се явява обоснован по см. на чл. 209, т. 3 АПК. Материалноправен аспект - вреда и причинна връзка. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините носят отговорност за вреди по отношение на увредените граждани или организации, когато вредите са причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техните органи или длъжностни лица. Както правилно се посочва в мотивите на обжалваното решение, на обезвреда по този ред подлежат само тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Това правило се съдържа в нормата на чл. 4 ЗОДОВ и изисква от ищеца доказване на пряката причинно-следствена връзка между увреждащия акт или действие и понесената вреда. Такава връзка в настоящото съдебно производство липсва изначално, което сочи на неоснователност на исковата претенция на посоченото в исковата молба фактическо основание. Както бе подчертано изрично по-горе в мотивите, търсеното от ищеца обезщетение е за пропуснати ползи, "изразяващи се в неполучено от дружеството финансово подпомагане за кампания 2016 по схемите и мерките за директни плащания". По искане на ищеца, в хода на производството по делото основен предмет на установяване и доказване е бил въпросът за това дали изключените от заявлението площи са били годни за подпомагане. Това е ирелевантно за спора, тъй като вредите в исковата молба се претендират от фактическо бездействие, а не от незаконосъобразен отказ на административния орган за финансиране / т. нар. оторизация/. По закон получаването на финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания е фактическа последица от установеното субективно право на това с индивидуален административен акт по чл. 43 ЗПЗП, издаден от ръководителя на ДФЗ - РА, който от своя страна е последица от задължителното провеждане на ежегодно самостоятелно по характера си административно производство. Заявяването на площите за подпомагане поставя само началото на това производство, без да гарантира положителния краен правен резултат за заявителя. Всъщност, фактическата невъзможност технически да се обективира заявлението в електронната система на ДФЗ - РА има за пряка и непосредствена последица само невъзможността да се проведе административното производство, но не и краен положителен административен акт, с който се признава правото на финансово подпомагане. Ежегодният характер на административната процедура, който е свързан с ежегодния характер на плащанията от средствата от ЕС в областта на селскостопанската политика, сочи, че е ирелевантно за делото обстоятелството дали през предходната година или години на заявителя са били оторизирани суми по същите мерки за същите земеделски земи. Аналогия на фактите и правото не може да се прави. Да се приеме обратното означава да се отрече процесуалното задължение на органа да провежда ежегодно производство по чл. 43 ЗПЗП и ежегодно да постановява акт по този ред, каквото първично задължение той има не от националното право, а от правото на ЕС. Освен това, само по себе инцидентното установяване пред исков съд и присъждане от него на суми "изразяващи се в неполучено от дружеството финансово подпомагане за кампания 2016 по схемите и мерките за директни плащания", извън предписаните от директивите и регламентите компетентни органи и процедури, въведени в ЗПЗП, може да представлява само по себе си нарушение на правото на ЕС. Този аспект на проблема не е обсъждан в мотивите и изисква допълнителни процесуални действия от страна на съда, каквото е преюдициалното запитване до СЕС. В процесуален аспект в производството по ЗОДОВ исковият съд, който е оправомощен да присъжда обезщетение за вреди, не разполага с компетентност инцидентно да проведе цялото непроведено административно производство по признаване правото на финансиране и да предпоставя неговия положителен за ищеца краен резултат, което е правомощие на административния орган - ръководител на РА. Поради действието на принципа на самостоятелност- чл. 11 АПК и очертаната в чл. 128 АПК подведомственост, не само по-горестоящият орган, но и съдът не може инцидентно да изземе за решаване въпрос от компетентност на административен орган. Това е допустимо само в случаите, предвидени от закон. Пример именно за такова изрично законово овластяване съдът да проведе административното производство е производството по ЗОСОИ в хипотезата на чл. 6, ал. 6. Дори когато такава правна възможност се предвижда, то тя се предоставя само на съд, упражняващ контролно-отменителна компетентност, но не и на исков съд. Правомощията на съда в исковото производство по ЗОДОВ са разписани в чл. 203 и сл. АПК и не съществува специална процесуална норма, която да ги разширява. Инцидентно в производството по чл. 203 АПК съдът може да установи само тези обстоятелства, които са посочени в чл. 204, ал. 3 и 4 АПК, а именно незаконосъобразността на оттегления или нищожния акт, незаконосъобразността на действието или бездействието - причинители на вреди. На самостоятелно доказване по делото подлежи начинът на установяване на твърдяната грешка в софтуерния продукт, характера на грешката - технически или друг, предприети ли са действия по нейното констатиране от административния орган и отстраняването й, съществува или не отказ да се отстрани такава. Такова доказване по делото изобщо не е проведено. С оглед на изложеното намирам решението за правилно. Съдия: /Таня Куцарова/