Решение № 7863 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7833/2011 г.

Решение № 7863 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7833/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП против Решение № 1021 от 2.05.2011 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 4030 по описа за 2010 г., с което по жалба на "Хрисмил груп" ООД, гр. Русе, ул. "Белоградчик" № 9, представлявано от управителя Борислав Данаилов Миланов, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 181002575/10.09.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, потвърдена с Решение № 878/19.11.2010 г. на директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, с който за периода м. 10.2009 г. - м. 02.2010 г. на ревизираното лице са установени задължения по ЗДДС общо в размер на 79 504,25 лв. главница и лихви в размер на 3 102,43 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за липса на основание за облагане на извършените доставки на извършените подобрения от страна на ревизираното лице в полза на собствениците на наетия от него имот. Поддържа се, че е налице хипотезата на чл. 130 ЗДДС /ред. ДВ, бр. 106/12.12.2008 г./. Уговорките между страните по договора за наем на сутеренната част от 519 кв. м. на имот, преустроен за нощен клуб от 1.06.2007 г. включвали месечен наем от 200 лв., поради извършени за вбъдеще реконструкции, преустройства и подобрения на наетата вещ от наемателя за негова сметка. Налице бил бартер между престирането на подобренията в замяна на ползването на имота /за сума над 200 лв. месечно/. Ревизираното лице, при това, поради периодичния характер на доставката по наемния договор дължи ДДС на датите на падежа на задължението му за заплащане на наем всеки месец, върху данъчна основа - стойността на разходите за извършеното преустройство. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Хрисмил груп" ООД, гр. Русе, чрез адв. Стефанова, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбата на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна поради следното: Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са следните: С договор за наем от 1.06.2007 г. Борислав Данаилов Миланов и съпругата му Христина Миланова отдали под наем на ревизираното лице за временно възмездно ползване само сутеренните части на два масивни склада и магазин, заедно с определена площ дворна част на описания подробно в договора недвижим имот за срок от 15 години срещу наемна цена от 200 лв. месечно, платими на 5-то число на месеца. Според договора, наетата вещ ще се ползва за нощен клуб след преустройство, извършено за сметка на наемателя, като след изтичане на срока на договора наемодателят има право на получи вещта във вида, подобрен от наемателя като се отчете нормалното изхабяване без да заплаща на наемателя подобренията. Преустройството на наетата вещ било разрешено на собствениците с Разрешение за строеж от 21.12.2007 г. на Община Русе. Строежът е въведен в експлоатация съгласно удостоверение № 45/10.02.2010 г. В ревизионното производство, органите по приходите приели, че съгласно чл. 9, ал. 2, т. 4 ЗДДС дейността по подобрение на имота представлява доставка на услуга, която не е безвъзмездна, тъй като по договора за наем има прихващане на разходите за преустройство на сградата срещу наема на вещта, поради което приложима е разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗДДС и РЛ е следвало да начисли ДДС за данъчни периоди м. 10.2009 - м. 01.2010 г. върху данъчна основа 200 лв., а за м. 02.2010 г. /когато е въведен в експлоатация строежа/ - върху данъчна основа 403 121,27 лв. /разходите за преустройството/, приета от ревизиращите като пазарна цена по чл. 26, ал. 7 ЗДДС. Съдът е анализирал съдържанието на клаузите на процесния договор за наем и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗДДС /в относимата за случая редакция в сила от 1.01.2009 г./ и обосновано е приел, че случая тази разпоредба е неприложима. Правилно съдът е приел, че страните по договора за наем не са уговаряли прихващане на стойността на извършените в наетия имот подобрения за сметка на наемната цена, поради което не е осъществена хипотезата на посочената разпоредба на ЗДДС, регламентираща данъчното облагане при бартер. Правилно съдът е приел, че ревизираното лице е извършило подобрение в наетия имот по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗДДС и това подобрение представлява доставка, чиято дата на данъчното събитие се определя по чл. 25, ал. 3, т. 6 ЗДДС и това е датата на фактическото връщане на актива с подобрението при прекратяване на договора или преустановяване на ползването на актива при данъчна основа по чл. 27, ал. 3, т3 от ЗДДС. Решението като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение