Решение № 4317 от 25.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3004/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на БиСи Трейдинг ЕООД, притежаващо ЕИК 203999505, чрез пълномощник адв. Иванчов, срещу Решение 2206 от 20.12.2024 г., постановено по адм. дело 147 по описа за 2024 г. на Административен съд Кюстендил. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22001023001965-091-001/04.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение 223/16.02.2024 г. от директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, и е осъдено за разноски. Касаторът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развива доводи, че не са обсъдени много от възраженията му. Излага съображения, че ревизиращият екип не е изследвал в рамките на ревизионното производство дали активът на дружеството е трайно прикрепен или не. Неправилно според касатора административният съд е приел, че договорите за наем, представени с жалбата против РА, са изготвени за целите на производството. Цитира практика на ВАС и на СЕС. Счита, че изградения ФЕЦ е движима вещ и не следва да се определя като подобрение по смисъла на § 1, т. 32 от ДР ЗДДС, като процената ФЕЦ не е трайно прикрепена. Иска да бъде отменено съдебното решение. Претендира присъждане на сторените разноски. Прилага писмени доказателства решения на състави на ВАС. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП София, оспорва чрез юрк. Калоферова касационната жалба в съдебно заседание и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция по представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд Кюстендил е бил РА Р-22001023001965-091-001/04.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение 223/16.02.2024 г. от директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който е направена корекция на декларирания от БиСи Трейдинг ЕООД данък за възстановяване по ЗДДС за данъчен период месец декември 2022 г. в размер на 30 273,08 лв., като е установен данък за внасяне в размер на 17 081,27 лв. и лихви за забава в размер на 1 882,07 лева. Въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е установил следната фактическа обстановка: От дружеството е изградена фотоволтаична електрическа централа, съгласно сключени със СОЛАР ДЖИ АД договор от 25.08.2022 г. и впоследствие сключено споразумение от 21.11.2022 г. с ДИ ЕС СИ ЕЙЧ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД. Представен е протокол обр. 19 към 23.12.2022 г. за извършени и приети СМР по изграждане на соларна инсталация на стойност без ДДС 151 365,39 лв. и начислен ДДС в размер на 30 273,08 лв. и издадена от дружеството-строител фактура от 23.12.2022 година. Извършените разходи са заведени по счетоводна сметка 207 Разходи да придобиване на ДМА . Към 28.02.2023 г. салдото по сметката е 152 180,69 лева. От представените в хода на ревизията строителни книжа, а именно разрешение за строеж 18 от 05.02.2020 г. за обект: Магазин за хранителни стоки и кафе аперитив , находящ се в УПИ 1 за обществено-обслужващи дейност, кв. 15а по регулационния план на [населено място], община Кюстендил и разрешение за строеж 107 от 17.06.2022 г., влязло в сила на 07.07.2022 г., за обект: Монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия на възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 200 kW , с площ 472 кв.м., находящ се в УПИ 1 за обществено-обслужващи дейност, кв. 15а по регулационния план на [населено място], община Кюстендил, е установено, че соларната инсталация е изградена в имот, собственост на управителя С. С. Б. в качеството му на физическо лице. Извършената дейност е квалифицирана като подобрение по смисъла на § 1, т. 32 ДР на ЗДДС. Прието е, че подобренията стават част от наетия обект и преминават безвъзмездно в притежание на наемодателя, поради което е извършена безвъзмездна доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 3 от ЗДДС - за възмездна доставка на услуга се смята и безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател на нает или предоставен за ползване актив. Органите по приходите са определили дата на данъчното събитие съобразно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС датата, на която услугата е извършена, в случая датата на съставяне на Протокол 1 от 23.12.2022 г. за извършените и подлежащи на актуване СМР към договор за изграждане на соларна инсталация. Ревизиращият екип е приел за данъчна основа направените от жалбоподателя преки разходи за извършването на подобрението, възлизащи съгласно Протокол 1 от 23.12.2022 г. на 151 365,39 лв. За установяване релевантните по делото факти е била назначена и приета основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза (СТЕ). След преценка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът е стигнал до решаващия извод, че оспореният РА е законосъобразен. Приел е, че е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма по чл. 120 ДОПК. Съдът е установил, че на 01.11.2022 г. между ревизираното дружество (наемател) и С. С. Б. (наемодател), е сключен договор за изграждане и наем, съгласно който С. С. Б. се задължава да предостави на БиСи Трейдинг ЕООД за изграждане и ползване обекта и къща с адрес [населено място], а именно: Монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 200 kW , като в т.1.1. е изрично посочено какво включва съответната инсталация. Съдът е стигнал до извод, че ревизираното лице е извършило подобрение в наетия имот по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗДДС. Следователно, според съда, за извършените разходи във връзка с извършените СМР, водещи до увеличаване на икономическата изгода над първоначално оценената стандартна ефективност на наетия актив, е налице подобрение и собственикът на имота става собственик и на извършеното подобрение по силата и на приращението от Закона за собствеността. Съставът на съда е приел, че подобрението е предвидено като задължение по договора, при което положение датата на възникване на данъчното събитие се определя по общото правило съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС, а не по чл. 25, ал. 3, т. 6 ЗДДС. Първостепенният съд е отхвърлил възраженията от страна на дружеството за наличие на друг актуален договор за наем, като е приел, че са съставени за целите на оспорването. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, прецени, че решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно, поради което следва да се отмени и вместо него трябва да се постанови отмяна на процесния РА. Основният спорен въпрос по делото е относно квалификацията на съоръжението като подобрение по смисъла на § 1, т. 32 от ДР ЗДДС. Необоснован е изводът на съда, че в конкретния случай за разходите във връзка с извършените СМР за изграждане на фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) е налице подобрение и собственикът на имота става собственик и на извършеното подобрение по силата на приращението. Всъщност дори за подвижните фотоволтаични системи се изискват съответни разрешителни по ЗУТ, ЗЕ и т.н., което не може да е еднозначен довод, че същата е трайно прикрепена върху терена. Процесната ФЕЦ и нейното монтиране към конкретен недвижим имот не може да обоснове и извод за квалификацията на съоръжението като подобрение по смисъла на § 1, т. 32 от ДР ЗДДС. Въпреки че фотоволтаичната централа е неподвижна, тя всъщност е нетрайно закрепена към земята и представлява по естеството си преместваемо съоръжение, т.е. движима вещ. В същия смисъл е приетото в Решение 1295 от 08.02.2016 г., постановено по адм. дело 1222/2015 г. по описа на ВАС, Първо отделение. Видно и от заключението на вещото лице по назначената и изготвена СТЕ опорната конструкция, панелите, инвентора, кабели, фундамент и табло са временно закрепени върху терена и са преместваеми компоненти. Следва, че елементите на ФЕЦ са нетрайно прикрепени към земята и могат да бъдат преместени без това да окаже сериозни изменения в спецификата на вещта. Въз основа на изложеното се налага обобщаващият извод, че първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него трябва да се постанови отмяна на процесния РА. Решението се отменя и в частта на разноските. С оглед резултата по делото в полза на касационния жалбоподател се следват разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит за СТЕ в размер на 3 840 лева за първоинстанционното производство и за адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 2 552 лева за касационна съдебна инстанция. Общо НАП следва да бъде осъдена да заплати на БиСи Трейдинг ЕООД разноски в размер на 6 392 лева за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,