Решение № 8945 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 241/2012 г.

Решение № 8945 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 241/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Любомир Димитров Данев, от гр. София против решение № 4434/17.10.2011 г. по адм. дело № 3821/2011 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 66, ал. 1 от Семейния кодекс (СК) и чл. 61 от АПК - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните по жалбата страни, кметът на Столична община - район "Красна поляна" - София и Марияна Иванова Иванова, от гр. София считат същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 4434/17.10.2011 г. по адм. дело № 3821/2011 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Любомир Димитров Данев, от гр. София срещу писмо изх. № КО/94-00-62/15 от 18.04.2011 г. на кмета на Столична община - район "Красна поляна", с което жалбоподателят е уведомен, че не може да бъде вписан в акта за раждане като баща на детето Васил Мариянов Иванов, поради постъпило възражение от майката Марияна Иванова Иванова, с което се оспорва извършеното припознаване. За да постанови този резултат, съдът законосъобразно е приел, че писмото има белезите на индивидуален административен акт и правилно е разгледал оспорването по реда на чл. 145 и сл. от АПК, а не по заявения от жалбоподателя ред по чл. 256 от АПК. Установил е, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че с нотариално заверена декларация вх. № КО - 94-00-62/7.12.2010 г. Любомир Димитров Данев е заявил, че детето, което ще бъде родено от Марияна Иванова Иванова е негово. Изпратените от общинската администрация до майката две съобщения са останали неполучени. На 18.01.2011 г. на Марияна Иванова е връчено съобщение за постъпилата от жалбоподателя декларация за припознаване. С възражение вх. № КО-94-62/13 от 15.04.2011 г. майката е оспорила направеното от Любомир Данев припознаване. Съгласно чл. 65 от СК припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето. Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. С разпоредбата на чл. 66 от СК е предвидено, че родителят или навършилото четиринадесет години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане. Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход. Ако припознаването бъде извършено, преди да е съставен акт за раждане на детето, и родителят заяви по реда на чл. 65, ал. 1 СК, че няма да го оспорва, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител. Оспорване на припознаването от родителя след съставяне на акта за раждане не се допуска. Ако при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно. Ако искът бъде уважен, припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане. Извън изброените случаи припознаването може да бъде оспорено по съдебен ред чрез иск, предявен в едногодишен срок от извършването му, от Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето и от прокурора. Предвид особения характер на регулираните обществени отношения законодателят е предвидил изрична процедура с цел гарантиране интересите, както на родителите, така и на детето. Припознаването е личен, едностранен, формален, декларативен акт, при осъществяването на който не могат да се прилагат административнопроизводствени правила различни от разписаните. Правилно съдът е приел, че е недопустимо съобщаване по реда на чл. 61 от АПК на волеизявлението на физическото лице, извършващо припознаването, което е по своя характер и правно значение е различно от административния акт. Ирелевантни за началната дата са всички останали обстоятелства при наличие на редовно осъществено по закон съобщаване, което е единственият относим факт във връзка с реализиране процедурата по чл. 66 от СК. Правилно административният съд е приел, че е налице редовно извършено оспорване по чл. 66, ал. 1 от СК, което на настоящия етап препятства вписването на лицето Любомир Димитров Данев в акта за раждане на детето Васил Мариянов Иванов като негов баща. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответниците разноски, които за Столична община съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд в размер на 150.00 лева, юрисконсултско възнаграждение; а за Марияна Иванова Иванова, съгласно фактура № 0000001083/19.04.2012 г. и вносна бележка от същата дата в размер на 500,00 лева, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,