Решение № 2294 от 6.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. Гандев, от [населено място], общ. Крушари, чрез процесуален представител адвокат К. Караниколов, срещу решение 180 от 12.05.2022 г., постановено по адм. дело 109/2021 г. по описа на Административен съд - Добрич. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение, респективно отмяна на обжалваната заповед на кмета на община Крушари. Ответникът- кмет на община Крушари не представя становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Добрич е било образувано по жалба на Я. Гандев срещу заповед РД-08-93/22.02.2021 г., издадена от кмета на община Крушари, в производство по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл.141 от Наредба 8 за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост на територията на община Крушари. С оспорената заповед е наредено изземване от С. Гандев и от Я. Гандев на общински имот местен път с идентификатор 57234.55.19 по КККР на [населено място], община Крушари. По делото съдът е обединил за общо разглеждане и жалбата на С. Гандев срещу описаната заповед, като следва да се посочи, че по отношение на С. Гандев, производството е прекратено на основание чл. 155, ал. 1 от АПК, с протоколно определение от 18.05.2021 г., което определение не обжалвано и е влязло в сила. Следователно и обжалваната заповед е влязла в сила по отношение на С. Гандев. Само тези лица са адресати на заповедта и са имали право на жалба срещу нея, поради което е неоснователно твърдението на касатора, че и други лица следва да участват в производството. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат след подробно изясняване на фактическата обстановка, приемане на неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза и разпитът на свидетели, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и отговаря на изискванията за форма на административните актове. Спазени са и административнопроизводствените правила за издаването й, като съдът е приел, че в съответствие с чл. 26 от АПК на жалбоподателя е предоставена възможност да участва в производството, тъй като същият е бил надлежно поканен. По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните норми, съдът е приел, че безспорно се установява, че са налице предпоставките за постановяване на изземването на процесния имот - чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства с оглед на който е установил по безспорен начин, че процесните заграждения, независимо, че са били поставени навремето от С. Гандев - починал, в момента се ползват и държат от неговите наследници С. Гандев и от Я. Гандев. По делото не са представени доказателства за наличие на законно правно основание за поставяне върху общинския път на заграждения. Изложеното е мотивирало съда да постанови оспорения правен резултат. Решението на първоинстанционният съд е валидно, допустимо и правилно, а сочените в касационната жалба касационни основания за отмяната му не са налице. Подробно са изяснени релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъдени са възраженията на страните, а формираните правни изводи са обосновани и напълно съответни на приложимите материалноправни разпоредби. Обоснована се явява преценката на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, послужил като правно основание за издаване на заповед РД-08-93/22.02.2021 г. на кмета на община Крушари. Това означава, че следва в условията на кумулативност да е установено, че имотът е общинска собственост и че същият се държи не на правно основание. Първият елемент от правопораждащия фактически състав за упражняване на нормативно установеното правомощие по чл. 65, ал.1 от ЗОС е имотът, по отношение на който се разпорежда изземването, да е общинска собственост - т.е. реализирането на регламентирания в ЗОС правен способ за защита на собствеността в рамките на облекчената административна процедура, е обусловено от принадлежността на правото на собственост на общината върху посочения в жалбата имот. От приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че имот с идентификатор 57234.55.19 по кадастралната карта на [населено място], общ. Крушари е с начин на трайно ползване за местен път" с площ 24.667 дка, общинска собственост. Той се явява основна пътна артерия, обслужваща имотите от Стопански двор извън регулацията на селото. С оглед на което наличието на първата материалноправна предпоставка, с която законът свързва издаването на заповед по чл. 65, ал.1 от ЗОбС, се явява установена и доказана по безспорен и несъмнен начин. Вторият елемент от правопораждащия фактически състав за упражняване на административното правомощие по чл. 65, ал.1 от ЗОС, изисква алтернативното наличие на някоя от следните хипотези: общинският имот да се владее или държи без основание; да се ползва не по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че е поставена телена ограда, преграждаща входа и изхода на път 57234.55.19 при връзката му с уличната мрежа на селото - улица с От88 - От89 и поставено второ заграждение - южно от първото, преграждащо връзката на пътя с имотите в южната и западна част на стопанския двор. Според вещото лице така поставени, телените огради блокират достъпа до по-голямата част от стопанския двор на [населено място]. С оглед гласните доказателства се е установило, че огражденията се ползват и държат от С. Гандев и от Я. Гандев, което води до извода, че е налице и втората предвидена в чл. 65, ал. 1 от ЗОС предпоставка. Изводът на съда, че не е от значение от кой са изградени процесните ограждение, настоящата инстанция приема за правилен, а възраженията в обратен смисъл за неоснователни. С оглед всичко изложено като е достигнал до извод, че не са налице основания за отмяна на административния акт и по тези съображения е отхвърлил жалбата на Я. Гандев, първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон. По тези съображения и по изложените от Администартивен съд - Добрич мотиви, към които настоящата инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на гореизложеното и наоснование чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,