Решение № 13230 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8907/2014 г.

Решение № 13230 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8907/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ срещу решение № 1161/20.05.2014 г. по адм. дело № 559/2014 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед № РД-1737/21.12.2013 г. на заместник - изпълнителния директор на ИАРА. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на оспорването срещу заповедта и присъждане на разноските по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - "Бляк Сий Шелс" ООД, гр. Варна, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба - в частта относно присъдените разноски и неоснователност в останалата й част. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Преди да провери по същество оплакванията за неправилност на оспореното решение, съдът е длъжен съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК да провери допустимостта му. За да постанови решението си, АС - Варна е приел за установено, че оспорената пред него заповед е с характер на индивидуален административен акт, с който на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 8 от Устройствения правилник на ИАРА, чл. 6, ал. 1 от Процедура за налагане на финансови корекции по извършени разходи във връзка с изпълнението на проекти, финансирани по Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 -2013 г. /ОПРСР/, докладна записка с вх. № Z - 16502/20.12.2013 г. и в изпълнение на препоръка от Одитния орган по ОПРСР е наредено налагане на финансова корекция в размер на 136 737, 36 лв. по проект с наименование "Модернизация, разширяване и повишаване на производствените мощности на ферма за морски аквакултури - черноморски миди" с бенефициент "Бляк Сий Шелс" ООД, гр. Варна по договор № 51/30.01.2012 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Съдът е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в хипотезата на упражняване на правомощия по заместване, но в нарушение на процесуалните правила на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и на чл. 14 от Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструментите и програмите за съфинансиране от ЕС. Решението е недопустимо, като постановено по жалба срещу заповед, която няма характер на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Административният акт е едностранно, властническо изявление на административния орган. Правните последици настъпват от едностранната воля на органа, докато при договора за безвъзмездна финансова помощ е налице съвпадение на две насрещни волеизявления - на органа и на бенефициента. Управляващият орган в този конкретен случай не действа като орган на власт, а като страна по договор. Органът няма властта с едностранно волеизявление да принуди ползвателя да стане страна в правоотношението по получаване на безвъзмездна помощ. Ползвателят става страна само по силата на собствената си воля, обективирала преценката му за задоволяване чрез договора на определени негови интереси. Вярно е, че условията и правните последици на така постигнатото съгласие са твърде сходни с условията и правните последици на издаден по инициатива на частноправния субект индивидуален административен акт, с който се удовлетворява искането му, но волята на орган се обективира в различни правни актове - индивидуален административен акт и договор. Т. е. макар и осъществено в нормативни рамки и при почти никаква възможност на страните да излязат от тези рамки процесното правоотношение не е такова на власт и подчинение, а на свободното съвпадение на две насрещни волеизявления. С подписването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ управляващия орган придобива качеството на страна по договор. От този момент в отношенията си с бенефициента той вече не административен орган, а контрагент, поради това актовете, които издава във връзка с изпълнението на договора не са индивидуални или общи административни актове, а са становище на страна по договор, несъгласието с което може да бъде разрешено само по общия исков ред. Предвид изложеното са налице основанията по чл. 221, ал. 3 от АПК за обезсилване на първоинстанционното решение като постановено по недопустима жалба - а именно такава, която няма за предмет подлежащ на оспорване административен акт, и прекратяване на производството по делото. Независимо от изхода на делото, няма възможност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на касатора, който не е бил представляван от юрисконсулт, като дори касационната жалба е подписана от административния орган. По делото няма доказателства и за направени от касатора разноски. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на разноски за тази инстанция на ответника по касация. Воден от горното Върховният административен съд, пето отделение