Решение № 154 от 21.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1507/2020 г.

Решение № 154 от 21.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1507/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Подадена е молба от И. И. А. и А. Н. П. за отмяна на влязло в сила решение № 124/25.08.2017 г. по гр. д. № 234/2016 г. на РС - Поморие, поправено с решение № 180/11.12.2017 г. по с. гр. д. и потвърдено с решение № 1-10/22.02.2018 г. по в. гр. д. № 56/2018 г. на БОС, поради наличие на отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – нови писмени доказателства от съществено значение за делото. В молбата се поддържа, че с постановление от 22.08.2018 г. на прокурор при РП-Бургас е било образувано досъдебно производство против А. И. П. за това, че на 29.09.2015 г. е използвал документ с невярно съдържание – договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012 г. в частта относно продажната цена от 253 400 лв., направил опит, депозирайки го пред съд по чл. 417 ГПК да получи без правно основание движимо и недвижимо имущество, собственост на молителките с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Същият договор е бил оспорен в частта за цената в исковото производство относно неговата действителност от молителките. Не е постъпил писмен отговор от ответника по молбата А. И. П.. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че молбата за отмяна е допустима – изхожда от легитимирана страна, насочена е срещу акт на съда, който подлежи на извънреден контрол по реда на Глава 24 от ГПК, и е подадена в законоустановения тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 3, т. 1 ЗМДВИП. По основателността на молбата: С решение № 124/25.08.2017 г. по гр. д. № 234/2016 г. на РС - Поморие, поправено с решение № 180/11.12.2017 г., по предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК е прието за установено по отношение на И. И. А. и А. Н. П., че дължат на А. И. П. всяка една от тях сумата от 25 000 лева, представляваща част от цена в размер 253 000 лв., дължима по договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012 г., с нотариална заверка на подписите на страните, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 272/02.10.2015 г. по ч. гр. дело № 489/2015 г., по описа на РС-Поморие. В качеството си на ответници в производството по иск по реда на чл. 422 ГПК настоящите молителки са направили възражение, че плащането на цената на дяловете от тях на продавача-ищец А. П. е извършено в Русия и по тази причина в договора не бил посочен срок и начин на плащане. При условията на евентуалност са навели твърдения, че в частта досежно уговорената цена, начина и датата на плащането й, договорът бил привиден и прикривал действително уговореното - да не се заплаща цена в този размер и по посочения начин. И двете съдебни инстанции са счели за недоказани възраженията на И. И. А. и А. Н. П.. Съгласно ТР № 138/1967 г. по гр. д. № 106/67 г. на ОСГК на ВС отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 231, б. "а" ГПК (отм.); , сега чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, може да се допусне, когато се касае до новооткрити писмени доказателства, подкрепящи твърдения на страната относно обстоятелства, останали недоказани поради липса на доказателства. В този случай се изисква писмените доказателства да са съществували преди постановяване на решението, но страната да не е могла да ги представи /тъй като не са й били известни или са й били известни, но не е могла да се снабди с тях / въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Така също тези документи следва да разкриват обстоятелства от значение за спора. В случая не се установява твърдението на молителите, че новите писмени доказателства са от значение за решаването на правния спор. Образуването на досъдебно производство само по себе си няма характер на писмено доказателство относно поддържаните от молителките в исковото производство възражения относно изгодни за тях обстоятелства, а именно, че договорът за продажба на дружествени дялове в частта на уговорената продажна цена е нищожен, поради липса на съгласие от страна на купувача, както и подписването му от пълномощник представлява действие във вреда на представлявания. На осн. чл. 300 ГПК единствено присъдата на наказателния съд е от значение за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо представеното от молителите ново доказателство не установява обстоятелството, което да е от значение за спора по чл. 422, ал. 1 ГПК. Поради изложеното молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се явява неоснователна. Водим от горното, ВКС - Търговска колегия, състав на І т. о.