Решение № 19 от 24.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 314/2010 г.

Решение № 19 от 24.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 314/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на Г. Т. П. от [населено място], чрез адв. Е. Х. - ПАК, срещу решение № 1602 от 22.12.2009 г., постановено по в. гр. дело № 1109/2009 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение на СГС от 26.02.2009 г., по т. дело № 304/2006 г. Касаторът излага доводи за недопустимост на иска, поради това, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, с оглед на изменението на чл. 213, ал. 1 КЗ с параграф 143 ПЗР на З.. Искането му е за обезсилване на въззивното решение и прекратяване на производството по делото, поддържано и в съдебно заседание. Жалбоподателят претендира за направените по делото разноски. В писмен отговор ЗД [фирма] счита касационната жалба за неоснователна и поддържа изложените от САС мотиви за основателност на иска. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК. С определение № 684 от 15.10.2010 г., постановено по делото, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса за суброгирането на застрахователя в правата на застрахованото лице и приложима ли е разпоредбата на § 143 ПЗР на З., във вр. с чл. 213, ал. 1, изр. четвърто КЗ към заварени застрахователни правоотношения. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, но по следните съображения: С решение № 120 от 26.02.2009 г., постановено по т. дело № 304/2006 г. СГС е уважил суброгационният иск на застрахователя ЗД [фирма] срещу деликвента Г. Т. П. за сумата от 15 817.43 лв., представляваща изплатено обезщетение по договор за застраховка "А. " на [фирма], за причинени щети на лек автомобил "Н. Т. " от ПТП по вина на П.. САС е приел за доказани всички факти отнасящи до вината на жалбоподателя за настъпване на застрахователното събитие на 22.02.2001 г., причинната връзка между поведението му като водач на МПС "Ф. Пробе" и причинените вреди на лек автомобил "Н. Т. ", изплащане на обезщетението по застрахователната полица от застрахователя [фирма] на собственика на пострадалия автомобил, съществуване на застрахователно правоотношение по договор "Гражданска отговорност" между касатора и М. "Е. " - в несъстоятелност към момента на събитието. САС не е уважил възражението на ответника, поддържано и пред първата инстанция, за прилагане на § 143 от ПЗР на КЗ, като е изложил доводи, че разпоредбата на чл. 231, ал. 1, изр. 4 КЗ се прилага за всички случаи на встъпване в право, по които не е извършено плащане към деня на обнародване на този закон в ДВ и тъй като в случая плащането на обезщетението е станало през 2001 г., разпоредбите на КЗ са неприложими. Направен е извод, че суброгиралия се в правата на увредения застраховател не е длъжен да предяви вземането си единствено и само към застрахователя на причинителя на вредата. Решението е неправилно. То противоречи на материалния закон - чл. 213, ал. 1, изр. 4 КЗ във връзка с § 143 от ПЗР на З. / ДВ бр. 97 от 23.11.2007 г./, поради което ще следва да бъде отменено и отхвърлен искът на застрахователя - ищец като неоснователен. Съгласно чл. 402 ТЗ /отм/ във връзка с чл. 45 ЗЗД, с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За ищеца това право е възникнало на 24.04.2001 г., когато е изплатено обезщетението на правоимащото лице по застраховка "А." и е съществувало към датата на предявяване на иска 21.02.2006 г., към която дата деликвентът П. не е платил обезщетението в размер на исковата сума. Управляваният от ответника - жалбоподател, автомобил е бил застрахован с полица 286238 на М. [фирма] по застраховка "Гражданска отговорност", със срок на действие към датата на ПТП 1.01.2001 г. - 31.12.2001 г. С § 143 от ПЗР на КЗ /ДВ бр. 97 от 23.11.2007 г./ е предвидено нормата на чл. 213, ал. 1 изр. 4 КЗ да се прилага за всички случаи на встъпване в право, по които не е извършено плащане към датата на обнародване на закона - 23.11.2007 г.