Решение № 4615 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9381/2013 г.

Решение № 4615 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9381/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на Общински съвет Бургас против решение № 989 от 30.04.2013 г., постановено по адм. д. № 1779 по описа за 2012 г. на Административен съд - Бургас. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, иска се отмяната му като неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Иво Георгиев Бинев, Сашо Иванов Пеев, Тодор Йорданов Вълев, Христо Крумов Колев, Кирил Георгиев Костадинов, Калуд Иванов Долапчиев и Евелина Георгиева Пейкова не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивира становище за обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството по делото предвид новопредставените пред касационната инстнация доказателства за отмяна на оспорения подзаконов нормативен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни. Производството пред Административен съд - Бургас е било образувано по жалбата на ответниците по касационната жалба Иво Георгиев Бинев, Сашо Иванов Пеев, Тодор Йорданов Вълев, Христо Крумов Колев, Кирил Георгиев Костадинов, Калуд Иванов Долапчиев и Евелина Георгиева Пейкова против решение на Общински съвет Бургас, по т. 57 от протокол № 12/24.07.2012 г. на Общински съвет Бургас, с което са приети схеми за въвеждане в експлоатация на участъци от зоната за платено паркиране, относно паркинг в междублоково пространство между ул. "Цар Самуил", ул. "Х. Фотев", паркинг в междублоково пространство между ул. "Цар Самуил" и ул. "Х. Фотев", паркинг в междублоково пространство между ул. "Хр. Фогев и паркинг на ул. "Хр. Фотев", както и разпоредбите на чл. 20, 21. и 22 от Наредбата за опазване на обществения ред на Територията на Община Бургас. С решението си, постановено в тричленен съдебен състав в производството по Раздел III на АПК, Административен съд - Бургас е отменил чл. 20, чл. 21 и чл. 22 от Раздел IV "Режим на платено локално паркиране на ППС по постоянен адрес" от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас, приета с решение на Общински съвет - Бургас по т. 8 от дневния ред на заседанието, проведено на 17.09.2009 г., обективирано в протокол № 24/17.09.2009 г. и изменена с решение на Общински съвет - Бургас по т. 3 от дневния ред на заседанието, проведено на 24 и 29.03.2011 г., обективирано в протокол № 47/24 и 29.03.2011 г. В съдебно заседание касационният жалбоподател - Общински съвет Бургас представя доказателства, че с решение на Общински съвет Бургас, взето по протокол № 27 от 24.09.2013 г. е приета наредба за условията и реда за платено и безплатно паркиране на МПС на територията на Община Бургас. С нея са отменени Раздел втори, трети и четвърти на Глава трета "Транспорт и организация на движението" и раздел втори и трети на Глава шеста - "Санкции и контрол" от Наредбата за опазване на обществения ред, които са предмет на оспорване в настоящото производство. На това основание изразява становище за недопустимост на съдебното производство, предвид отмяната на оспорените текстове на подзаконовия нормативен акт. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 221, ал. 4 от АПК и изричната отмяна на оспорените текстове на чл. 20, чл. 21 и чл. 22 от Раздел IV "Режим на платено локално паркиране на ППС по постоянен адрес" от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас, следва да се приеме като оттегляне на административния акт, по см. на чл. 156, ал. 1 от АПК. Когато предмет на оспорването е подзаконов нормативен акт, търсената от оспорващия правна защита се състои в премахването му от действащото право като акт, който регулира съответния кръг обществени отношения. След като нормативният административен акт е отменен с изрична разпоредба на друг нормативен акт, то същият е престанал да бъде част от позитивното право и затова за оспорващия не е налице непосредствен правен интерес от отмяната на този акт, съответно - от продължаване на съдебното производство по оспорването му, тъй като целеният с оспорването правен ефект вече е постигнат / в този смисъл - Решение № 3925 от 21.03.2014 г. по адм. д. № 15082/2013 г. на петчл. състав на ВАС/. Липсата на предмет на оспорването, макар и настъпила в хода на съдебното обжалване, сочи на недопустимост на оспорването. По тази причина и на осн. чл. 221, ал. 4 съдебното решение на първоинстанционния съд следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Водим от изложеното, Върховният административен съд