Решение № 4661 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13279/2014 г.

Решение № 4661 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13279/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ - София-град, срещу решение № 4088 от 19.06.2014 г. по адм. д. № 4272/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 44 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспореният административен акт да бъде потвърден. Ответникът - "Кремиковци" АД (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Михов, моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно по съображения, изложени в отговор от 06.10.2014 г. Прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 4088 от 19.06.2014 г. по адм. д. № 4272/2014 г., Административен съд - София-град, първо отделение, 44 състав, е отменил решение № РО-184 от 26.03.2014 г. на Директора Териториално поделение на НОИ - София-град и потвърденото с него разпореждане № 546 от 03.02.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ - София-град. По делото не е било спорно, че с разпореждане № 653 от 19.01.2000 г. на директора на Дирекция "Пенсии" при СУСО, издадено на основание чл. 2, ал. 1 и чл. 46а от ЗП (отм.), считано от 10.11.1999 г., на Сийка Евтимова Чорукова е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер по-голям от дължимия. В мотивите към решението е обсъдено издаденото от осигурителя "Кремиковци" АД удостоверение обр. УП-2 изх. № 6240 от 10.11.1999 г. В последното за периода 1.01.1994 г. - 31.12.1996 г. е записано общо брутно трудово възнаграждение в размер на 6 568 342 лв., за периода 1.01.1997 г. - 30.06.1999 г. - 10 717 207 лв. и за периода 1.07.1999 г. - 9.11.1999 - 1854,88 лв. Съдът е отчел и обстоятелството, че в последствие цитираният осигурител е издал ново удостоверение обр. УП-2 с изх. № 1605 от 17. 09. 2013 г., в което за периода 1.01.1994 г. - 31.12.1996 г. е отразил брутно трудово възнаграждение 534 015,04 недоминирани лв. и е анулирал предишното в тази му част. При проверката, резултатите от която са обективирани в констативен протокол вх. № 9200-1 от 13.01.2014 г., контролните органи на ТП на НОИ са установили, че посочената в това удостоверение сума е вярна. Правилно съдът е приел, че основните причини за изплащането на пенсията на Чорукова в по-голям размер и причинените в тази връзка щети на фонд "ДОО" са неизвършването от органите на НОИ на дължимата проверка на удостоверение обр. УП-2 изх. № 6240 от 10.11.1999 г., както и неправилното приложение на Закона за деноминацията на лева, който е в сила от 5 юли 1999 г. С разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 6 за пенсионното обслужване, която е била в сила до обнародването на НПОС, се създава задължение за пенсионните органи в 15-дневен срок от получаване на молбата за пенсия да уведомят лицето и предприятието, учреждението или организация за липсващите или неизправни документи. Цитираният текст се съдържа в Глава трета "Приемане и обработка на пенсионната документация". Такова задължение съществува и в действащата Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, обн., ДВ, бр. 19 от 17.03.2000 г., в сила от 1.01.2000 г. В чл. 1, ал. 5 от последната, изрично е посочено, че при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно, служителят от териториалното поделение на НОИ уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка в 15-дневен срок. Когато в 2-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Разпоредбите на чл. 108 КСО изрично регламентират множество правомощия на контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните им задължения във връзка със спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване. От писмо изх. № 33-00-144 от 17.09.2013 г. на "Кремиковци" АД (в несъстоятелност), съдържащо се по административната преписка се установява, че едва към м. септември 2013 г. към цитирания осигурител е отправено устно искане за потвърждаване на информацията, отразена в удостоверение обр. УП-2 с изх. № 6240 от 10. 11. 1999 г. за периода от 1.01.1994 г. - 31.12.1996 г. Чорукова е уведомена за издаденото на същата дата ново удостоверение обр. УП-2 с изх. № 1605 на 18.09.2013 г. Следователно се касае период от повече от 13 години след издаването на разпореждане № 653 от 19.01.2000 г. на директора на Дирекция "Пенсии" при СУСО, в който период пенсията е актуализирана и преизчислявана във връзка с отпускане и на социална пенсия за инвалидност. Както бе посочено в тези мотиви, в издаденото от осигурителя "Кремиковци" АД удостоверение обр. УП-2 изх. № 6240 от 10.11.1999 г. за периода 1.01.1994 г. - 31.12.1996 г. е записано общо брутно трудово възнаграждение в размер на 6 568 342 лв., за периода 1.011997 г. - 30.06.1999 г. - 10 717 207 лв. и за периода 1.07.1999 г. - 9.11.1999 - 1854.88 лв. В цитираното разпореждане от 19.01.2000 г. първата сума механично е пренесена от органите на НОИ (посочена като 6 568 342 лв.), а за последващите два периода е отразена сумата 12 572 лв., която е съобразена със Закона за деноминацията на лева. Наред с това, ако в разпореждането, издадено след влизане в сила на Закона за деноминация на лева, бе посочена деноминираната стойност на 6 568 342 лв. (6 568 лв.) и тя бе послужила при изчисляване на пенсията, то тогава би могло задълбочено да се обсъжда въпроса за наличие на причинна връзка между поведението на осигурителя и настъпилата щета за Фонд "Пенсии". Когато става дума за отразен в разпореждането осигурителен доход, завишен с три десетични разряда, не може да се поддържа успешно тезата, че щетата е единствено в причинна връзка с издаденото от осигурителя УП-2. Несъмнено е налице съпричиняване на щетата от "Кремиковци" АД, но оспореният административен акт не е в този смисъл, поради което правилно е отменен. Неправилна е тезата на касатора, че удостоверенията обр. УП-2 представляват официални документи и не следва да бъдат проверявани от пенсионните органи. Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, официален документ е такъв, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред. Той съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Трайната съдебна практика е в смисъл, че официален е документът, който материализира изявление на орган на държавната власт в това му качество. Следователно само удостоверенията, издавани от държавните служби, са официални документи. Изключенията от това правило са изрично уредени от закона - примерно трудовата книжка, разплащателните ведомости и др. Фирмите - осигурители могат да издават само частни документи, които да материализират техни изявления, в случая обстоятелства относно осигурителните права на работниците и служителите. Нито в Кодекса за социално осигуряване, нито в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (чл. 40), които са специални нормативни актове, не е посочено, че издаваните от работодателите по образец удостоверения за осигурителен доход са официални документи. Що се касае до правомощията и задълженията на органите на НОИ да осъществяват проверка и контрол върху представените документи, доказващи трудов и осигурителен стаж, този въпрос бе разгледан по-горе в тези мотиви и не следва да се коментира по-обстойно, тъй като е безспорен както в практиката на цитираните административни органи, така и в съдебната такава. Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, макар в част от мотивите по различни съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, своевременно направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд в полза на ответника се присъжда сумата 150 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,