Решение № 15058 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5177/2014 г.

Решение № 15058 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5177/2014 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния представител юрисконсулт Димитър Димитров, срещу решение № 495 от 29.01.2014 г. по адм. д. № 11467/2013 г. на Административен съд София-град в частта, в която е отменено Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/17214 от 20.09.2013 г., издадено от ВрИД Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" и е постановено в тази част делото да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне, както и в частта, в която ДФ "Земеделие" е осъден да заплати на жалбоподателя сумата 573 лева, направени разноски по делото. Поддържа, че в тази част е неправилно, поради което следва да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Радослав Георгиев Стоянов, чрез пълномощника адвокат Сайфие Бузгьова, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, с присъждане на направените разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова решението в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отменено, по жалба на Радослав Георгиев Стоянов, Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/17214 от 20.09.2013 г., издадено от ВрИД Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано изцяло финансово подпомагане по подаденото от жалбоподателя заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г., с УИН 01/210612/84880, в частта му както следва: По СЕПП за разликата от оторизираната сума от 0 лева до 3408.63 лева; По НР 1 за разликата от оторизираната сума от 0 лева до 3277.28 лева, както и в частта му, с която е наложена санкция за бъдещ период, както следва: По СЕПП в размер на 1734.40 лева; По НР 1 в размер на 1670.45 лева и в тази част е постановено връщане на делото като преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите задължителни указания. Жалбата в останалата й част е отхвърлена. Присъдени са разноски - на Радослав Георгиев Стоянов - в размер на сумата 573 лева и на ДФ "Земеделие" - в размер на сумата 106 лева. За да постанови посочения резултат, съдът е кредитирал неоспореното по съответния ред заключение на съдебно-техническата експертиза, което е приел за компетентно, подробно обосновано и кореспондиращо с останалите доказателства по делото. Изводите му са обосновани и законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция. По делото правило е посочено, че материалноправните предпоставки за получаване на финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания са: бенефициентът да е земеделски производител, да ползва земеделски площи в определен размер, земеделските площи да са допустими за подпомагане, да поддържа земеделските площи в добро земеделско и екологично състояние - чл. 39 - 43 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Разпоредбата на чл. 9 във връзка с чл. 8 от Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по СЕПП и за общите и регионални критерии за постоянни пасища определя кои площи са допустими за подпомагане и съответно кои площи са използвани, съответно са в добро земеделско състояние. В чл. 15 - 16 от Наредбата са посочени критериите за допустимост и недопустимост за подпомагане на площите - пасища, мери и ливади. В случая, установената по делото фактическа обстановка опровергава възприетото от органа по СЕПП. Налице е разлика между декларираната площ и установената площ, поради което правилно е прието, че наддекларираната площ следва да се санкционира. Така при аналогични фактически установявания, правилно е прието, че жалбата е основателна по СЕПП за разликата от оторизираната сума от 0 лева до 3408.63 лева и по НР 1 за разликата от оторизираната сума от 0 лева до 3277.28 лева. Същата е основателна и в частта за наложена санкция за бъдещ период по СЕПП в размер на 1734.40 лева и по НР 1 в размер на 1670.45 лева, съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. за СЕПП и чл. 16 от Регламент 65/2011 г. за НР 1. При тези данни, съдът правилно е приел, че с оглед естеството на акта и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото като преписка следва да бъде върнато на административния орган за ново произнасяне в отменената част на процесното Уведомително писмо, съобразно дадените в мотивите задължителни указания. Решението в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноски на жалбоподателя не се дължат. На ответника следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция в размер на сумата 500.00 лева - адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,