Решение № 2246 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4287/2010 г.

Решение № 2246 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4287/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Районна потребителна кооперация "НАРКООП" гр. Пловдив против решение № 219/17.02.2010 г., постановено по адм. дело № 2183/2008 г. от Административен съд - Пловдив в частта му, с която е постановено делото да се изпрати като преписка на Общински съвет Пловдив за произнасяне по Заявление с вх. № 07009517 от 7.08.2008 г. на Община Пловдив по молбата на Районна потребителна кооперация "НАРКООП" гр. Пловдив, при съобразяване с указанията по приложение на закона дадени в мотивите на решението. В жалбата са развити съображения за за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - кмета на община Пловдив, не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд Пловдив е обявил нищожността на отказ материализиран в писмо изх. № 07009517 (1)/16.10.2008 г. на зам.- кмет ОСУТСИ при Община Пловдив по заявление вх. № 07009517 от 7.08.2008 г. на Община Пловдив за прилагане на чл. 35, ал. 3 от ЗОС, във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИД на Закона за общинската собственост /ЗОС/ - обн. ДВ - бр. 54 от 2008 г./ и е постановил делото да се изпрати като преписка на Общински съвет Пловдив за произнасяне по Заявление с вх. № 07009517 от 7.08.2008 г. на Община Пловдив по молбата на "Районна потребителна кооперация НАРКООП - Пловдив", при съобразяване с указанията по приложение на закона дадени в мотивите на настоящото решение. За да достигне до този резултат съдът е приел, че процесния имот е в режим на съсобственост, поради което е неприложим чл. 35, ал. 3 от ЗОС, а е налице хипотезиса на чл. 36 ЗОС, който регламентира реда, по който общината, в качеството на съсобственик, може да прекрати съсобствеността между нея, държавата, физически или юридически лица с правните средства за това. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗОС при прекратяване на съсобствеността се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността и Гражданския процесуален кодекс. Въз основа на решението на общинския съвет, взето на основание чл. 36, ал. 1 от ЗОС, кметът на общината издава заповед и сключва договор. Във всички случай при установената понастоящем съсобственост, следва общинския съвет да постанови решение по съответната подзаконова правна уредба, както правилно е констатирано от съда и в съответствие със закона е изпратил преписката на компетентния да се произнесе колективен административен орган. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Възраженията за необоснованост не намират опора в приложимото право и в данните по делото, поради което са неоснователни. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд в изпълнение на задължението си, регламентирано в чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства е извършил служебна проверка за законосъобразността на оспорения пред него административен акт и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Обсъдил е и доводите на жалбоподателя, при което е констатирал, че са неоснователни. Изложените от съображения се споделят и от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо да се преповтарят отново и в това съдебно решение. Предвид изложеното до тук, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Решението на съда е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,