Решение № 13411 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14570/2017 г.

Решение № 13411 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14570/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Димитров, подадена чрез неговите настойници А. Димитров и П. Димитрова от [населено място] срещу Решение № 6588 от 13.11.2017 г., постановено по административно дело № 5389/2017 г. по описа на Административен съд София- град (АССГ). От съдържанието на жалбата могат да се извлекат твърдения, че решението е неправилно, незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С молба от 21.02.2018 г. от лицето е направено уточнение на касационната жалба с изложени аргументи за отмяна на постановения съдебен акт. В постъпила на 20.03.2018 г. частна жалба е посочено, че се обжалва решението в цялост, т. е. в двете му части. Излагат се оплаквания както по отношение изпращането на делото в едната му част на СРС, така и по отношение на претенцията за вреди по ЗОДОВ. Иска да се застави Столична община да поправи грешката в акта и да се присъди исканото обезщетение. Ответникът: Столична Община- Район Сердика в молба от 01.03.2019 г., подадена от пълномощника на ответника Столична община - Н. Костадинова посочва, че е извършена поправка в акт за граждански брак, сключен на [дата, месец, година] между И. Димитров и П. Димитрова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: АССГ е сезиран с иск на И. Димитров с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), против Столична община в размер на 5 000 лева за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, произтичащи от допусната от длъжностни лица-служители на ответника грешка в съставен Акт за гражданско състояние /Акт за граждански брак/. Предявен е и иск за установяване на допусната грешка в изписване на датата на раждане на ищеца в Акт за граждански брак и нейното отстраняване. Твърди се, че вредите се изразяват в причинен стрес и неудобство от издадения документ с невярно съдържание, чието използване се е налагало в съдебни производства. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди Столична община да заплати претендираното обезщетение, както и да установи допуснатата грешка в Акта за граждански брак и задължи ответника да я отстрани. С обжалвания съдебен акт e ОСТАВЕН БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от И. Димитров, действащ чрез настойник А. Димитров и заместник- настойник П. Димитрова, назначени с Протокол № 2 от 13.01.2016 г. на органа по настойничество и попечителство в район "Сердика", иск за установяване неистиността и поправка на Акт за граждански брак, сключен на [дата, месец, година] между И. Димитров и П. Филипова в частта му относно неправилното изписване на датата на раждане на И. Димитров, като е ПРЕКРАТЕНО ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в тази му част и същото е ИЗПРАТЕНО по подсъдност на Софийския районен съд. Освен това е ОТХВЪРЛЕН, предявения от И. Димитров, действащ чрез настойник А. Димитров и заместник-настойник П. Димитрова, назначени с Протокол № 2 от 13.01.2016 г. на органа по настойничество и попечителство в район "Сердика", иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Столична община. По настоящото дело с Определение № 4742 от 12.04.2018 г. е ОСТАВЕНО В СИЛА Решение № 6588 от 13.11.2017 г., постановено по административно дело № 5389/2017 г. по описа на Административен съд София - град в ЧАСТТА имаща характер на определение, с която е ОСТАВЕН БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от И. Димитров, иск за установяване неистинността и поправка на Акт за граждански брак и в същата част е прекратено производството и е изпратена по подсъдност на Софийски районен съд. В същият съдебен акт е посочено, че производството по делото продължава по отношение на касационната жалба срещу процесното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това определение по настоящото дело не е обжалвано, съответно решението в частта му с характер на прекратително определение е влязло в сила, и не е предмет на настоящото производство. За да достигне до отхвърляне на иска, АССГ е посочил, че по делото не са събрани доказателства за иницииране на процедура по издаване на удостоверение за граждански брак, чрез надлежно сезиране на административния орган от ищеца или неговите настойници. С оглед на това, не можело да се приеме, че е налице и проявено от страна на административния орган незаконосъобразно бездействие. Намира, че по делото не е установена и следващата предпоставка на чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Столична община, а именно настъпване на вреда. Приема, че въпреки указаното от страна на съда разпределение на доказателствената тежест, в производството по делото не са ангажирани доказателства от ищеца за вида и размера на реално претърпени вреди. Преценено е, че процесуалното бездействие на ищеца има за последица недоказаност на иска по основание и размер. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АССГ е необосновано. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка. Развитите изводи са базирани след анализ на представените по делото доказателства и правилно приложен материален закон. Не е налице твърдяното от касационните жалбоподатели противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да отхвърли исковата претенция за обезщетение на претърпените от дружество имуществени вреди, правилно първостепенният съд е приел неустановеност на фактическия състав на чл. 256 от АПК. Тази разпоредба предвижда неизвършване на фактически действия, произтичащи пряко от закон, неопосредени от административни актове. Законът предполага неизвършването на фактически действия, предписани като задължение от императивна правна норма. Касае се до административно правомощие, което по своя характер не може да бъде неизвършване на правно действие или неиздаване на административен акт. Предвид извършения подробен анализа на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, съдът е извел обоснован правен извод за недоказаност на хипотезата на чл. 256 от АПК. Понятията "действия" и "бездействия" законодателят е дефинирал в чл. 250 и чл. 256 АПК. Не са налице незаконосъобразни актове или действия на администрацията, които да са в пряка причинно следствена връзка с твърдените вреди – чл. 4 ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2017 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г. на Върховния административен съд актовете за гражданско състояние, съставени по реда на Закона за гражданската регистрация не подлежат на оспорване по реда на чл. 128, ал. 1 АПК. Според това решение, извън изрично предвидените в специалния закон случаи за промяна в актовете за гражданска регистрация по административен ред (чл. 76, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 и чл. 77 от Закона за гражданската регистрация), заинтересованото лице следва да упражни правата си, с оглед на конкретните обстоятелства, чрез предявяване им по общия исков ред. Истинността на акта за гражданско състояние, законово определен като официален документ, подлежи на установяване чрез предявяването на иск по чл. 124, ал. 4, изр. първо ГПК или в производство по чл. 542 и чл. 547 ГПК. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е посочил, че предявения от ищеца иск за установяване неистинността на Акт за граждански брак, в частта му относно неправилното изписване на датата на раждане на И. Димитров е недопустим за разглеждане пред адм. съд, като на основание чл. 135, ал. 2 АПК правилно този иск е изпратен на компетентния граждански съд. В случая не е налице незаконосъобразен акт на административен орган, който да е отменен по надлежния ред. Посочените от ищеца, като незаконосъобразни действия/ бездействия на адм. действия, респ. бездействия не подлежат на съдебен контрол по реда на оспорване на фактическите действия. Развитите доводи, относно неправилността на акта и неговата незаконосъобразност са ирелевантни, тъй като иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред - чл. 204, ал. 1 АПК. С това не е налице бездействието, което да произтича от неизпълнение на задължение, произтичащо пряко от закона. Липсата на първата предпоставка от посочената норма на чл. 1 от ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Анализът на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, води до извод за недоказаност на хипотезата на чл. 256 от АПК, тъй като не е установено твърдяното незаконно бездействие на административния орган. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд– трето отделение,