Решение № 10011 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8860/2017 г.

Решение № 10011 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8860/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", подадена чрез юрк. Н. К., срещу решение № 178 от 16.05.2017 г., постановено по адм. дело № 150/2017 г. по описа на Административен съд - С., с което Агенцията е осъдена да заплати на Г. К. Д. от гр. Ч. обезщетение в размер на 600 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар по АНД № 124/2016 г. и КАНД № 178/2016 г. по описа на Административен съд - С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.12.2016 г. до окончателното й заплащане, както и разноски по делото в размер на 310 лева. Решението се обжалва като недопустимо и неправилно. Касаторът възразява, че искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОД е допустим за разглеждане по реда на чл. 203 и сл. от АПК единствено по отношение вреди, произтичащи от административни актове отменени по реда на АПК, какъвто в случая не бил налице. Възразява се и против обосноваността на правните изводи на съда за наличие на пряка и непосредствена причина връзка между издаването на процесното наказателно постановление и настъпването на вреди за ищеца под формата на заплатен адвокатски хонорар във връзка с обжалването на постановлението. Иска се отмяната на решението и отхвърляне на иска. Ответната страна по касационната жалба - Г. К. Д., представляван от адв. И. Сивенова, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. С частна жалба от Г. К. Д. е обжалвано определение № 300/19.06.2017 г. по адм. дело № 150/2017 г. на АС - С., с което е оставено без уважение искането на Дачев за допълване на решение № 178 от 16.05.2017 г., в частта за разноските. Определението се оспорва като постановено по непредявено искане за допълване, вместо предявеното искане за изменение на решението, в частта за разноските, както и че съдът е нарушил правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като служебно е упражнил контрол за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответната страна по частната жалба - Агенция "Митници" не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че както касационната, така и частната жалба, са редовно подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащи на касационен контрол съдебни актове, намира същите за допустим. По отношение на основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Административният съд е сезиран с иск от Г. К. Д. да бъде осъдена Агенция "Митници" да му заплати сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения за правна защита и представителство по АНД 124/2016 г. на РС - Ч. и КАНД № 178/2016 г. на АС - С. във връзка със съдебното обжалване на НП № 533/12.08.2016 г., издадено от началника на М. П., отменено с влязло в сила на 28.12.2016 г. решение № 111/28.10.2016 г. по АНД 124/2016 г. на РС - Ч.. Поискано е и присъждане на законната лихва върху сумата от 600 лева, считано от 29.12.2016 г. до окончателното й изплащане. Съдът, квалифицирайки иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и провеждайки производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, с решение № 178/16.05.2017 г. е уважил изяло предявения иск, осъждайки Агенция "Митници, да заплати на Г. К. Д. обезщетение в размер на 600 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар по АНД 124/2016 г. на РС - Ч. и КАНД № 178/2016 г. на АС - С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.12.2016 г. до окончателното й заплащане. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че с решение № 111 от 28.10. 2016 г. по АНД № 124/2016 г. по описа на РС - Ч., по жалба на Г. К. Д. е отменено като незаконосъобразно НП № 533/12.08.2016 г. на Началника на М. П.. В производството по обжалване на постановлението, по което е образувано АНД 124/2016 г. на РС - Ч., ищецът е бил представляван от процесуален представител адв. Сивенова. Съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 18.10.2016 г., е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 300 лева за производството пред районния съд. Впоследствие решението на районния съд е било обжалвано пред АС - С. и е образувано КАНД № 178/2016 г. в производството по което, ищецът е представляван отново от адв. Сивенова, за което е заплатено възнаграждение от 300 лева за касационното производство по договор за правна защита и съдействие от 12.12.2016 г. С окончателно решение № 357/28.12.2016 г. по КАНД № 178/2016 г. по описа на АС - С. е оставено в сила решение № 111 от 28.10. 2016 г. по АНД № 124/2016 г. по описа на РС - Ч.. При така установеното, съдът е приел от правна страна, че искът за обезщетяване с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като са налице всички предпоставки за това, а именно: налице е незаконосъобразен акт - отменено по съответния ред НП № 533/12.08.2016 г., издадено от началника на М. П.; настъпването на вреда - за защитата си срещу така издаденото наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат пред две съдебни инстанции, за което е заплатило съответното възнаграждение от 300 лева на инстанция; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото ангажирането на адвокатската защита е във връзка с установяване незаконосъобразността на наказателното постановление. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно възражението на касатора за недопустимост на решението с оглед характера на наказателното постановление като акт, чийто контрол за законосъобразност се провежда по реда на ЗАНН, а не по реда на АПК. Съгласно т. 1 от ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно постановление бе прието, че: "За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. ". При съобразяване със задължителната сила на тълкувателното постановление, следва да се приеме, че съдът правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е провел производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Настоящия съдебен състав, като отчита, че страните не спорят по фактите, напълно споделя изложените от първоинстанционния съд правни изводи за основателност на предявения иск по отношение на главницата. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ищецът е заплатил адвокатски възнаграждения в общ размер на 600 лв. за осъществено процесуално представителство във връзка със съдебното оспорване и отмяната на НП № 533/12.08.2016 г., издадено от началника на М. П., проведено в рамките на по АНД 124/2016 г. на РС - Ч. и КАНД № 178/2016 г. на АС - С.. Страните не са спорили и по отношение реалното заплащане на договорените адвокатски възнаграждения. Спорно е било наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между направата на разходи за защита от наказателното постановление и самото издаване на постановлението, но съдът обосновано спрямо нормата на чл. 4 от ЗОДОВ е приел, че и тази предпоставка на иска за обезвреда е налице. Неоснователно е възражението, че съдът необосновано е приел, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между издаването на процесното наказателно постановление и направените разходи на ищеца във връзка с неговото оспорване. За да бъде отхвърлено възражението е достатъчно да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, въпросът за наличието на пряка и непосредствена последица между отменяната на наказателните постановления и съдебните разноски по неговото оспорване бе разрешен като се прие, че: "При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон". По отношение на основателността на частната жалба, съдът приема следното: С оглед изхода на делото, с решение № 178/16.05.2017 г., в частта за разноските, е присъдена в полза на ищеца сумата от 310 лева разноски, направени в производството по адм. дело № 150/2017 г. на АС - С.. Така присъдените разноски са определени като съдът е отчел заплащането на държавна такса в размер на 10 лева за завеждане на делото и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение. С молба вх. № 1419/01.06.2017 г., ищецът Дачев е подал молба по чл. 248 от ГПК за изменените на решението, в частта за разноските, с искане общият размер на разноските да бъде увеличен със сумата от 150 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, заплатен по договор за правна защита и съдействие № 15249/21.04.2017 г. с предмет изготвяне на исковата молба за завеждане на делото. С определение № 300/19.06.2017 г., съдът е отхвърлил искането като неоснователно, приемайки че първоначално определения от съда размер от 300 лева адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото, отговоря на минималния размер на възнаграждението съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определението е правилно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените. Касационната инстанция преценявайки договор № 15249/21.04.2017 г. установява, че с него е уговорено и отбелязано заплащането на адвокатско възнаграждение от 150 лева за изготвяне на искова молба за претендиране на обезщетение за причинени имуществени вреди срещу А. М.. От съдържанието на договора не може да се направи връзката му с делото, по което е постановено обжалваното решение. В съдържанието на договора не е посочено, дали претендираното обезщетение е за обезщетяване на вреди от НП или във връзка с друго основание, не е посочено и пред кой съд ще бъде подадена исковата молба. При липсата на съдържание в договора, което да го свързва със спора, разглед от административния съд, не може да се направи обоснования извод, че заплатеният хонорар от 150 лева е именно въ връзка с делото, образувано пред административния съд. При тези съображения обжалваното определение следва да бъде оставен в сила като правилно като краен резултат. С оглед изхода на касационното производство, следва да бъде уважено искането на Г. Д. като ответна страна по касационната жалба за присъждане на разноски в размер на 300 лева, съгласно представения списък на разноските, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 29.06.2017 г. (л. 21) за изготвяне на писмен отговор на касационната жалба на Агенция "Митници". Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение