Решение № 12675 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13494/2016 г.

Решение № 12675 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13494/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Б. срещу решение № 1604 от 11.10.2016 г., постановено по адм. д. № 1118/2016 г. по описа на Административен съд - Б., I състав, в частта му с която е прието, че наследствената пенсия следва да бъде отпусната от 1.01.2016 г. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорения административен акт. Ответницата - М. В. И. от гр. Б., не е взела отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебния акт, поради нарушение на разпоредбите на чл. 98, ал. 2 и чл. 145, ал. 2 АПК. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Б. е отменил решение изх. № 1019-02-415 # 1 от 5.05.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Б., с което е оставено в сила разпореждане № 2 от 14.03.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Б. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Съгласно чл. 118, ал. 1 КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт е административния акт, който може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Според чл. 117, ал. 1, т. 2 КСО, разпорежданията подлежат на оспорване по административен ред пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В тази връзка се приема, че съдът е разгледал именно подлежащия на съдебно обжалване административен акт и постановеното решение не е процесуално недопустимо. Основният спорен въпрос по делото е бил от кой момент е следвало да бъде отпусната наследствената пенсия на М. В. И. от гр. Б. по чл. 82, ал. 2 КСО. От данните по делото се установява, че още на 18.11.2015 г. кандидатстващата за пенсия е подала заявление вх. № 2116-02-1084 за отпускане на наследствена пенсия от починалия й съпруг Д. Т. И., към което е приложила необходимите документи. С разпореждане изх. № 2116-02-1084 # 1 от 24.11.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Б. е прието, че към датата на заявлението, лицето е на 56 години 10 месеца и 8 дни, а изискващата се по чл. 82, ал. 2 КСО възраст е 57 години и 8 месеца. Постановен е отказ за отпускане на исканата пенсия. Това разпореждане не е било съобщено на лицето по реда на чл. 61, ал. 2 АПК. Ибришимова твърди, че се е запознала със съдържанието му на 19.02.2016 г., когато е подала ново заявление вх. № 2116-02-475 за отпускане на наследствена пенсия. С разпореждане № 2 от 14.03.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Б., исканата пенсия е отпусната от 19.02.2016 г., която е датата на новото заявление. С решение изх. № 1019-02-415#1 от 5.05.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Б., пред който разпореждането е било обжалвано по отношение на началната дата на отпускане на пенсията, е потвърдено разпореждането в оспорената му част. В този случай административният орган правилно е приел, че жалбоподателката, която е родена на 10.01.1959 г. навършва изискуемата възраст за пенсиониране по чл. 68 КСО - 61 години и 6 месеца на 10.07. 2020 г., а тази по чл. 82, ал. 2 КСО - на 10.07.2015 г. Но административният орган при изчисляване на шестмесечния срок по чл. 94, ал. 1 КСО не е съобразил, че кандидатстващата за пенсия първоначално е подала заявление вх. № 2116-02-1084 от 18.11.2015 г. По него е постановено разпореждане изх. № 2116-02-1084#1 от 24.11.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Б., което не е било надлежно връчено. Дори при твърденията на Ибришимова, че се запознала с това разпореждане на 19.02.2016 г., когато е подала ново заявление от същата дата, то новото разпореждане № 2 от 14.03.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Б., с което по същество се отменя предходното, е издадено преди изтичане на срока по чл. 117, ал. 2 КСО (изм., бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), който е двумесечен. Казаното означава, че разпореждане изх. № 2116-02-1084# 1 от 24.11.2015 г., което не е съобщено на лицето е било отменено от административния орган по чл. 99, ал. 1 КСО в посочения срок за оспорване. Съществено е също така, че съгласно чл. 99, ал. 2, т. 2 КСО, при неправилен отказ разпореждането се изменя или се отменя от датата по чл. 94. След като кандидатстващата за пенсия е подала заявление вх. № 2116-02-1084 на 18.11.2015 г. и е навършила възрастта по чл. 82, ал. 2 КСО на 10.07.2015 г., тя не е пропуснала шестмесечния срок по чл. 94, ал. 1 КСО. При това положение по отношение на пенсията е следвало да бъде приложено правилото на чл. 94, ал. 1, предложение първо КСО, а именно пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Изводът на административния орган, който съобразява второто заявление, е незаконосъобразен. Разпореждане изх. № 2116-02-1084#1 от 24.11.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Б. не е предмет на спора, а и е било отменено от компетентния орган в срока за оспорване. Но доколкото е свързано с производството по отпускане на наследствена пенсия на Ибришимова и мотивите към решение изх. № 1019-02-415 # 1 от 5.05.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Б., които съдържат верни изчисления на изискуемата възраст за пенсиониране по чл. 82, ал. 2 КСО, то следва да бъде преценено като незаконосъобразно. Това обстоятелство, както и изложените в тези мотиви съображения относно неговата отмяна и приложението на чл. 99, ал. 2, т. 2 КСО не е било преценено от първоинстанционния съд, което рефлектира върху направения от него неправилен извод, че правото на пенсия в случая е придобито от 1.01.2016 г. Но настоящата касационна инстанция съобразява, че М. И. не е подала касационна жалба, с която да оспори решението на първоинстанционния съд, в частта му относно правото на наследствена пенсия преди 1.01.2016 г. Такава е подадена от Директора на ТП на НОИ гр. Б. и в нея не се оспорва първоинстанционното решение в тази му част. Съгласно чл. 218 АПК, Върховният административен съд статуира в пределите на касационната жалба. По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в оспорената му част. Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,