Решение № 3642 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13588/2011 г.

Решение № 3642 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13588/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 38 от 08.09.2011 г., постановено по адм. д. № 339/2011 г. Административен съд гр. Русе е отхвърлил оспорването на Иванка Любенова Денчева от гр. Бяла против решение № ПЕО-144/30.06.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № 1/01.04.2011 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе за отказ да й бъде отпусната социална пенсия за старост. Осъдил е Иванка Любенова Денчева от гр. Бяла да заплати на ТП на НОИ разноски по делото в размер на 150 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Иванка Любенова Денчева с оплакване, че е неправилно. Счита, че правото на пенсия е лично и след като е навършила 70 години и не разполага с достатъчно лични средства, би следва да се ползва от разпоредбата на чл. 89 от КСО, без значение от доходите на съпруга й. Моли обжалваното решение да бъде отменено и бъде уважена молбата й за отпускане на пенсия, или делото бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима, подадена в срок и от надлежна страна, но по същество за неоснователна, предвид изложените доводи за нарушаване на материалния закон. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. С обжалваното решение № ПЕО-144/30.06.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе е отхвърлена жалбата Иванка Любенова Денчева срещу разпореждане № 1/01.04.2011 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. Русе, с което е отказано отпускане на социална пенсия за старост по реда на чл. 89, ал. 1 от КСО (отм.). Правото на социална пенсия за старост, каквото се претендира от Денчева, е регламентирано в чл. 89 от КСО. С § 32 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) чл. 89 е отменен, но тази отмяна влиза в сила от 01.01.2012 г. (§ 65 от преходните и заключителни разпоредби на същия закон). Следователно към момента на издаване на процесния административен акт, чл. 89 от КСО е действаща правна норма и съдът правилно е изложил преценка за материалната законосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ. Според чл. 89, ал. 1 от КСО, право на социална пенсия за старост имат лицата, навършили 70-годишна възраст, когато годишният доход на чл. от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. Анализирайки фактическия състав на нормата, АС гр. Русе е изложил обоснован извод, че жалбоподателката не отговаря на нормативните изисквания за пораждане на правото на социална пенсия за старост. Не е налице кумулативното условие на чл. 89, ал. 1 от КСО относно размера на получавания доход, който следва да бъде по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. В касационната жалба Иванка Денчева не оспорва установения по делото факт, че за чл. от семейството сумата на годишния доход възлиза на 4 474,80 лв. Съпругът й Атанас Енчев Денчев получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст 733,30 лв., което прави 8799,60 лв., жалбоподателката получава аренда 150 лв. за година, или общо годишният доход на семейството е 8949,60 лв., а месечно гарантираният минимален доход за страната за 12 месеца, определен с ПМС № 6/15.01.2009 г. е 780 лв. Без правно значение за изхода на спора и за правилността на обжалваното решение са твърденията в касационната жалба за заболяванията на съпруга Атанас Денчев. Законодателят ясно е въвел изискванията за изчисляване годишния доход на чл. от семейството към датата на навършване на 70- годишна възраст от заявителя. Това условие има своя морален характер с оглед взаимопомощта на съпрузите при съвместния им живот. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,