Решение № 7953 от 18.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Вектор- Гама" ЕООД срещу Решение 324/ 19.01.2023 г., постановено по адм. дело 327/ 2021 г. на Административен съд- София- град (АССГ). В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на решението отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи подадената жалба и отмени обжалваното Решение СП-7 от 28.10. 2020 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/ Комисията). Ответникът- "Национална електрическа компания" (НЕК) ЕАД в отговор, подаден чрез старши юрисконсулт Андреев счита подадената жалба за неоснователна. Смята, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Ответникът- "НЕК" ЕАД в съдебно заседание чрез юрисконсулт Маринкова моли за отхвърляне на касационната жалба и да се потвърди решението на АССГ, като правилно, законосъобразно, постановено при спазване на материалноправните разпоредби на закона и съдопроизводствените правила. Ответникът- Комисия за енергийно и водно регулиране в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Бельова моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Смята, че същото е правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира да се присъди възнаграждение в размер на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- "ЕВН България Електроснабдяване" EАД не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът- Фонд "Сигурност на електроенергийната система" не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че решението на съда е постановено при съобразяване с приложимия материален и процесуален закон, поради което смята, че следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд- Трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение от Административен съд- София- град е била ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Вектор- Гама ЕООД, против Решение СП-7 от 28.10.2020г. на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 1 302 кWh, въз основа на което е определена преференциална цена 699,11 лв./МWh в Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР, по т. 12 за електрически централи с фотоволтаични модули над 5 кWp. Освен това е ОСЪДИЛ Вектор- Гама ЕООД да заплати на КЕВР, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева. За да приеме този резултат съдът е приел, че жалбоподателят Вектор-Гама" ЕООД е собственик на фотоволтаична електроцентрала, находяща се в УПИ 111, кв. 111, [населено място], община Асеновград. В качеството си на производител на електрическа енергия дружеството е сключило Договор за присъединяване на електрическата централа към електроразпределителната мрежа на ЕВН България Електроразпределение" ЕАД с номер 509602 от 25.02.2011г. Дружеството е сключило договор за изкупуване на електрическа енергия Ц-59/ 27.02.2009 г. Проследил е развитието на административното правоотношение, като е посочил, че с Решение 5699 от 16.04.2019 г. по адм. дело 13909 от 2018 г. на ВАС, Четвърто отделение е оставено в сила Решение 4534 от 04.07.2018 г. на АССГ по адм. дело 3251 от 2016 г., в частта, с която е отменена т. 1.11 от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР. Обсъдил е съдържанието на оспорения адм. акт- Решение СП-7 от 28.10.2020г. на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство (НСП) на електрическа енергия в размер на 1 302 кWh, въз основа, на което е определена преференциалната цена в размер на 699, 11 МWh за електрически централи с фотоволтаични модули на 5 kWh. Преценил, че оспореният административен акт е приет с единодушие, от компетентен орган и в законен състав. Посочил, че по силата на публикувания в ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г. ЗИД на ЗЕ§ 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ изрично е възложено на КЕВР да приеме решение, с което да установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на Комисията, приети до влизането в сила на този закон. Обобщил, че изложените съображения в жалбата за нищожност на решението са неоснователни, като и изложените аргументи, за ретроактивно действие на административния акт са неотносими. Съдът намерил, че оспореното решение на административния орган не е нищожно. Преценил, че Решение СП 7 от 28.10.2020г. на КЕВР е законосъобразно и правилно, постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната му от ЗЕ компетентност и при спазване на установените процесуални правила. С това приел жалбата за неоснователна и недоказана, поради което тя е била отхвърлена. Така постановеното решение е ПРАВИЛНО. Неоснователни са развитите съображения в касационната жалба за неправилност на решението. Съдът е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и обосновано дават отговори на спорните въпроси - чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на материалния закон. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че не е налице противоречие между съдържанието на обжалваното решение и ЗЕ и ЗЕЕВИ. При правилно установена фактическа обстановка съдът е изградил правни изводи в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е приел, че обжалваното решение на КЕВР не е нищожно. Липсва такъв съществен порок, който да е свързан с материалната компетентност на органа, формираната му воля и нейното изразяване, както и приложението на закона- чл.146, т.1 и т. 2 АПК. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в съответствие с правомощията на КЕВР. Решението е постановено съобразно тези правомощията по чл. 21, ал. 1, т. 8, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и чл. 32, ал. 2, т.1 от ЗЕВИ. Прието е при наличието на кворум с изискуемото мнозинство, от състав на комисията, който съответства на изискванията на закона, поради което същото представлява валиден административен акт. Правилно адм. съд е преценил, че оспореното решение е прието и при спазване на установената форма, като е оформено е съответствие с изискванията на Правилника за дейността на КЕВР и съдържа мотиви по отношение на всички ценообразуващи елементи на цената. Оспореният акт е в предвидената от чл. 59, ал. 2 АПК писмена форма. Същият е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му - § 17 от ПЗР на ЗИД ЗЕ, вр. чл. 31, ал. 5, т. 1 и § 1, т. 29 ДР на ЗЕВИ. Доводите, в касационната жалба за нищожност на оспореното решение на КЕВР, поради противоречие с чл. 177, ал. 2 от АПК са били обсъдени в първоинстанционното производство и правилно са приети за неоснователни. Правилно съдът е приел, че оспореното решение на КЕВР не е нищожно, както на основание на чл. 177, ал. 2 от АПК, така и предвид извършената служебна проверка на осн. чл. 168 от АПК, като е изложил обосновани мотиви. Съгласно § 17 от ПЗР на ЗИД ЗЕ /обн. ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г., изм. ДВ, бр. 100/2015 г./ в срок до 31 юли 2015 г. в съответствие със ЗЕВИ, КЕВР приема решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон. Предвид това, КЕВР следва да се произнесе с решение, с което да установи нетното специфично производство /НСП/ за електрическа енергия във вече постановени ценови нейни решения, с които са определени преференциални цени за изкупуване на ел. енергия от възобновяеми източници и определи срок за това. Така определеният срок не е преклузивен и с изтичането му не се погасява правомощието на КЕВР да издаде административен акт с разпореденото съдържание. Правилно съдът е преценил, че задължение именно на КЕВР е да определи нетното специфично производство на електрическа енергия. Съдът е обсъдил приложимата в случая разпоредба на материалния закон чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ, в която е предвидено задължение на обществения доставчик, съответно крайните снабдители да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР; с изключение на обектите по чл. 24, т. 3 ЗЕВИ. С чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ, е възприето ограничено изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници на преференциална цена по нов критерий- до размера на НСП на електрическа енергия. Понятието НСП на електрическа енергия е дефинирано в § 1, т. 29 ДР на ЗЕВИ /обн. ДВ, бр. 56/2015 г./, като средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност, съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Неоснователно се счита, че съдът не се е съобразил с указанията от отменителното решение на ВАС. Изложените мотиви в отменителното решението на ВАС относно определянето на собствените нужди не означава, че следва да се определи нетното специфично производство (НСП) за всеки производител на енергия при съобразяване индивидуалната специфична необходимост за задоволяване неговите потребности. В законовата регламентация при определяне на НСП не се съдържат подобни изисквания. Подобен подход на определяне на собствените нужди не съответства на § 1, т. 6 ДР на ЗЕВИ, която определя "Енергия за собствени нужди", като количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от възобновяеми източници. Правилно съдът е възприел, че КЕВР съгласно законовите си правомощия определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници по групи производители, съобразно съответните нормативно установени критерии. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и наредбите по ал. 3. Според чл. 19 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия- определянето на преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, се извършва по видове възобновяеми източници, като се отчитат характеристиките на съответните технологии. При определяне на преференциалните цени на електрическата енергия се прилагат критерии, валидни за всички възобновяеми източници. Въз основа на тези норми КЕВР определя цени за групи производители в зависимост от вида на възобновяемия източник, наличния ресурс на първичния енергиен източник; видът на технологията; големината на инсталираната мощност на обекта; мястото и начинът на монтиране на съоръженията. Не се определя различна цена за конкретен производител, нито определя индивидуален размер на собствени нужди за неговия производствен процес. КЕВР определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена от ВИ за съответната група производители, като по този начин се гарантира спазването на принципите на равнопоставеност и баланс на интересите (чл. 23 и чл. 24 от ЗЕ). Оспореното решение на КЕВР установява стойности, заложени в предходни ценови решения за определяне на преференциални цени, по които крайните снабдители и общественият доставчик изкупуват електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници. Основните принципи на законност, съразмерност и предвидимост от чл.4, чл.6 и чл.13 от АПК са спазени в административното производство. Решението на регулаторния орган е взето въз основа на съотносимите правни норми от ЗЕ и приложимата наредба. Съдът въз основа на установените факти правилно е приложил материалния закон.Събраните по делото доказателства обосновават извод за законосъобразност на оспореното Решение СП-7/28.10.2020 г. на КЕВР. Предвид посоченото, оплакванията в касационната жалба, се явяват неоснователни. Не са допуснати твърдените от касационния жалбоподател нарушения, представляващи касационни основания. Затова обжалваното решение на АССГ следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на КЕВР и НЕК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв за всеки един от тях. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Трето отделение