Решение № 74 от 2.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1322/2013 г.

Решение № 74 от 2.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1322/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев Производството е по реда на чл. 307 от ГПК. Делото е образувано по молба на И. Г. М. за отмяна на влязло в сила решение № 162 от 31.12.2012 г., постановено по въззивно гражданско дело № 3532 по описа за 2011 г. на Пловдивския окръжен съд, VII граждански състав, с което е потвърдено решение № 3483 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 8740 по описа за 2010 г. на Пловдивския районен съд, VI граждански състав за установяване, че молителят дължи на [фирма] сумата 1066,99 лв., представляваща стойността на доставена топлоенергия в ап. 9, находящ се в [населено място], [улица] за периода от 1.11.2008 г. до 30.09.2009 г., както и сумата 116,19 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 1.1.2009 г. до 14.4.2010 г. Молителят твърди, че не е бил призован топлинният счетоводител като трето лице-помагач, а неговият пълномощник е злоупотребил с доверието му като без негово съгласие е допуснал неявяване на фирма "Ф. инженеринг". Моли настоящата инстанция да отмени влязлото в сила решение и да върне делото за ново разглеждане. Ответникът по молбата [фирма] не взема становище по нея. Съставът на Върховния касационен съд, Трето отделение на Гражданска колегия, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведеното отменително основание, приема следното: Топлофикационното дружество [фирма] е предявило срещу молителя установителни искове по чл. 422 от ГПК за незаплатена топлинна енергия и за мораторна лихва върху неиздължената главница след възражение срещу заповед за изпълнение. Молителят е получил лично препис от исковата молба и доказателствата на 13.09.2010 г. и в предоставения му едномесечен срок не е подал отговор на исковата молба. По този начин той е пропуснал срока по чл. 219, ал. 1 от ГПК да поиска привличане на топлинния счетоводител като трето лице-помагач на негова страна. Поведението на неговия пълномощник пред втората инстанция по никакъв начин не би могло да отстрани този пропуск и да спомогне за конституиране на трето лице-помагач, което би било и незаконосъобразно. Ето защо следва да се приеме, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да попречат на участието на молителя в делото и на неговата защита, поради което не е налице основанието за отмяна на влязло в сила решение, предвидено в чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Пропускът да се конституира трето лице-помагач на страната на молителя се дължи изцяло на небрежното му процесуално поведение, поради което молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение трябва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение