Решение № 4797 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6126/2016 г.

Решение № 4797 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6126/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила на 18.04.2016 г. касационна жалба от "БИО ДАР 2013" ЕООД, чрез адв. Х. К., срещу Решение № 44 от 01.04.2016 г. на Административен съд гр. Я. постановено по адм. дело № 204/2015 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Уведомително писмо /УП/ с изх. № 02-280-2600/4564 от 29.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, в частта в която му е отказано финансово подпомагане за кампания 2014 г. по СЕПП в размер на 42 594,66 лева. Касаторът счита, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, алтернативно иска отмяна и постановяване на решение по съществото на спора. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции. От ответника - Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С. е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е правилно постановено. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Излага становище, че първоинстанционния съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото. Правилна е преценката на съда, че оспореното УП отговаря на всички изисквания за законосъобразност. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответно на приложимите материалноправни норми, поради което следва да остане в сила. Настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба на "БИО ДАР 2013" ЕООД е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на датата 07.04.2016 г., от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 44 от 01.04.2016 г. по административно дело № 204/2015 г., в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, Ямболският административен съд, втори състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на "БИО ДАР - 2013" ЕООД, гр. Я., против Уведомително писмо с изх. № 02-280-2600/4564 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. на зам. -изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му в която е отказано финансово подпомагане за кампания 2014 по СЕПП в размер на 42 594,66 лв. и съдът ОСЪЖДА "Б. Д. 2013" ЕООД да заплати на ДФЗ - РА направените разноски по делото в размер на 550 лв., от които 300 лв. юрисконсултско възнаграждение и 250 лв. депозит за вещо лице. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган съгласно представената по делото заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. на изпълнителния директор на фонда, с която са делегирани правомощия на лицето, издало акта. Съдът е приел и че оспорения акт е постановен в предписаната от закона форма, доколкото във включените в него Таблици изчерпателно са изброени всички парцели, по отношение на които са установени недопустими за подпомагане площи и от поясненията към тях, могат да бъдат изведени фактическите и правни основания за постановяването на уведомителното писмо. На следващо място съдът е констатирал и че не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат определени като съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и които да мотивират неговата отмяна. Позовал се е на заключението на СТЕ, според което се подкрепят установените в оспореното уведомително писмо основания за отказ. Съдът не е констатирал и противоречия с приложимото право на ЕС и е посочил, че определените суми от административния орган за санкционирането на жалбоподателя като земеделски стопанин по СЕПП са определени при съобразяване с изискванията на европейското и националното законодателство. При този изход на спора съдът е приел за основателно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените съдебни разноски, които възлизат в общ размер на 550 лева, от които 300 лева юрисконсултско възнаграждение и 250 лева платено възнаграждение за вещо лице. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилно е прието, че уведомителното писмо, в частта му, в която е отказано финансово подпомагане по подадено заявление по СЕПП в размер на 42 594,66 лв. е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в изисканата от закона форма, при спазване на материалните и процесуалните разпоредби при издаването му и съобразяване на целта на закона. П. А. съд гр. Я. е обжалвано Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., с изх. № 02-280-2600/4564 от 29.09.2015 г., издадено от Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" при условията на делегиране на правомощия съгласно т. 1. от Заповед № 03-РД /323/11.03.2015 г. С това писмо адресатът "БИО ДАР-2013" ЕООД, гр. Я., УРН: 601245 се уведомява за оторизирана и изплатена субсидия по отношение на подадено Заявление за подпомагане с УИН: 28/220514/69842 за кампания 2014, както следва: П. С. за единно плащане на площ (СЕПП) - за декларираните в заявлението площи и след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г., при поискана сума от 42594.66 лева, е оторизирана сумата от 0.00 лева. П. С. за преразпределително плащане (СПП - нова схема за кампания 2014 и е във връзка с плащане по СЕПП до 30 ха) от поисканата сума 3987 лева е оторизирана цялата сума в размер на 3987 лева, която е и изплатена, видно от Таблица № 1 и Таблица № 2. Настоящият състав на ВАС - четвърто отделение приема, че вече няма никакъв спор по въпроса, че писмото, макар и да е наречено "уведомително", не само уведомява, но и засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител - кандидат за подпомагане. Същото носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Няма вече и спор в съдебната практика, че в уведомителните писма са изложени правни и фактически основания, като мотивите се съдържат както в съответните колони на таблиците в самия административния акт, така и в тези, които са посочени като приложения към него - неразделна част от акта. Словесната и табличната част на уведомителното писмо с обяснителните колони представляват едно цяло и при внимателен прочит става ясно за кои точно площи е отказано подпомагане и на какво правно основание, което дава напълно възможност на кандидатите-жалбоподатели да организират защитата си. С оглед на гореизложеното, административният съд е достигнал до правилни изводи, че оспорвания административен акт отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК за съдържание и форма. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че по делото липсват данни касационният жалбоподател да е обжалвал Заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи допустими за подпомагане" (с предишно наименование "Площи в добро земеделско състояние"). Съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът на съответното дружество не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 Наредба № 105 от 22 август 2006 г. Видно от събраните доказателства по делото, дружеството е подало възражение срещу обхвата на обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014, одобрен със Заповед № РД-09-807 от 05.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните, но същото не е подало жалба срещу Заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. Не се споделят доводите, развити в касационната жалба, че дори и да не е обжалвана заповедта, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", то при обжалването на Уведомителното писмо е допустимо, чрез експертиза да се докаже, че някои от парцелите отговарят на условията за допустимост за подпомагане. Настоящият състав на ВАС, счита, че ако жалбоподателят е смятал, че неоснователно са изключени от слоя заявени за подпомагане негови парцели, то същият е следвало да обжалва заповедта за одобряване на окончателния слой и съответно да иска назначаване на експертиза в това производство, чрез която да се докаже, че някои от парцелите отговарят на условията за подпомагане. Правилно е кредитирано и приетото заключение по изготвената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), съгласно което вещото лице е отговорило, че определените от Разплащателната агенция като недопустими за подпомагане площи, попадат извън предадения от МЗХ "допустим слой", и че по отношение на жалбоподателя "Б. Д. 2013" ЕООД, ДФЗ коректно е приложил определения "допустим слой". Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че административният орган законосъобразно е определил процента на наддеклариране - процентното отношение на наддекларираната площ към установената 27.69 ха/113.84 ха = 24,32%. Правилно е приложен и чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009, съгласно който при процентно отношение на наддекларираната площ към установената площ в рамките над 20% до 50% санкционираната площ е равна на установената площ, т. е. не следва да се изплаща субсидия по СЕПП. Неоснователни са твърденията, че при издаването на обжалвания административен акт, са нарушени основни принципи залегнали в чл. 6, чл. 7, чл. 9, чл. 12 и чл. 13 от АПК. Правилни са изводите на АС гр. Я., че при постановяване на уведомителното писмо са спазени всички административнопроизводствени правила и правилно е приложен материалния закон. Не са нарушени и изискванията на чл. 35 от АПК, тъй като административния орган е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и е обсъдил обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, които са били относими към спора. Освен това следва да се отбележи, че процедурата по общия АПК не се прилага, когато е предвидена такава в специалния ЗПЗП и относимите за случая наредби. За пълнота следва да се отбележи, че на подадените заявления за подпомагане, съгласно чл. 37 ЗПЗП и чл. 24 от Наредба № 105/2006 г. се извършват задължителни административни проверки като се съпоставят включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели и системата за идентификация и регистрация на животните и от своя страна включват: 1. проверки за допустимост на кандидата; 2. проверки за допустимост на земеделските площи; 3. кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; 4. кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. Правят се и проверки на място, но не на всички заявления, а на случаен принцип (метод на риск-анализ) само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, които се извършват чрез: инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение. В конкретния случай на заявените от жалбоподателя площи е извършена само административна проверка, а физическа проверка на място не е извършвана, защото заявлението му не попаднало в извадката от 5% от подадените заявления. Това се установява от пояснителните колони в табличката на стр. 2, в която колона 4 е празна, тоест не е попълнена с цифри за хектари. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че жалбоподателят не е бил уведомен за извършената специализирана теренна проверка на място. При извършването на теренни проверки, земеделските производители не се уведомяват, както е изискването за запознаване с проверките на място, при които се съставя контролен лист и доклад, които да им бъдат връчени. Неоснователно процесуалният представител на земеделския производител твърди в касационната жалба незаконосъобразност на теренните проверки, позовавайки се на решение № 1155 от 02.02.2015 г. по адм. дело № 10538/2014 г. на ВАС за отмяна на чл. 16а, ал. 3, чл. 16а, ал. 4 и чл. 16и, ал. 2 от Наредба № 105/2006 г. Цитираното решение има действие след влизането му в сила, което е датата на обнародването му в Д. вестник (бр. 50 от 03.07.2015 г.), поради което за разглеждания случай тази отмяна е ирелевантна, доколкото специализираните теренни проверка, видно от доказателствата по делото, са извършени преди отмяна на израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях". От данните по делото се установява, че цялата сложна административна процедура по изясняване на т. н. "двойно заявени" площи, регламентирана в чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания е изпълнена - изпратено е уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат, с приложение към него - таблица на установените застъпвания; подадена е декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин, събрани са и други документи, приложени като част от административната преписка. А освен това, от колона 2 и от колона 3 от обжалваното уведомително писмо се установява, че застъпването е разрешено, защото площите на декларираните и установените парцели са равни, и няма площи, които да бъдат санкционирани, което се установява и от заключението на вещото лице. Тоест в конкретния случай не е налице основание за отказ за подпомагане по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП във връзка с чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Възражения срещу заповедта за одобряване на слоя и неговата актуализация чрез дешифрация (разчитане) на нова цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2014 г., и отразяване на резултатите от теренни проверки, извършени през годината от страна на Технически инспекторат към ДФЗ-РА и областните и общинските структури на МЗХ, както и компетентността (правомощието) на МЗХ за извършване на такива теренни проверки, се явяват неоснователни. В това производство по оспорване на уведомителното писмо е недопустимо да се обсъжда въпроса за компетентността на министъра на земеделието и храните да одобрява (утвърждава според жалбоподателя) специализирания слой. Позоваването на съдебни решения е неуместно, тъй като съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, само тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, а не решения на отделни състави. Недопустимо е и едва в касационното производство да се оборват констатациите на вещото лице. Размерът на наложената санкция си остава такъв, какъвто е определен от административния орган, а не от съда, след като се отхвърля жалбата, а не се отменя уведомителното писмо и да се дават конкретни указания за ново изчисляване. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на процесното уведомително писмо, поради което е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. А както се каза в началото, обжалваната част е тази, в която е отхвърлена жалбата на "БИО ДАР - 2013" ЕООД, гр. Я., против Уведомително писмо с изх. № 02-280-2600/4564 от 29.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Другата част от същото съдебно решение, в която съдът е оставил без разглеждане жалбата на "БИО ДАР - 2013" ЕООД, гр. Я. против същото Уведомително писмо с изх. № 02-280-2600/4564 от 29.09.2015 г. в частта му, с която по СПП (Схемата за преразпределително плащане) е оторизирана цялата искана сума в размер на 3 987 лева и е прекратено производството по делото в тази му част, решението е благоприятно за земеделският производител, и като необжалвано, е влязло в сила. При този изход на спора пред касационната инстанция, на ответната страна се дължат своевременно поисканите на 11.05.2016 г. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Към тази дата е действала Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения преди изменението и допълнението в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г. и преди изменението на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г., който препраща към чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Поради това касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Д. фонд "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредбата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,