Решение № 14097 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14904/2014 г.

Решение № 14097 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14904/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Прима Експорт" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Павликени, пл. "Свобода" № 24, ет. 3, подадена чрез процесуалния му представител адв. Иванов, против решение № 405/28.10.2014 г. на Административен съд - Велико Търново /АСВТ/, постановено по адм. д. № 167/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 041301537/05.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 47/29.01.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, за доказването на ВОД е необходимо и достатъчно да бъдат представени документите, предвидени в ЗДДС и ППЗДДС и по-конкретно в чл. 45 от правилника. Тези документи са налице и ДДС по доставките не следва да се начислява. Претендира се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Цацинова по съображения, изложени в писмено становище, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за касатора, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № 041301537/05.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 47/29.01.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП, с който за данъчния период м. февруари 2012 г. на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 82, ал. 1 ЗДДС е начислен ДДС в общ размер 17 570.11 лв. по фактури, издадени от "Прима Експорт" ЕООД на SC LAKTIMA FOOD S. R. L., Румъния и BFA & BMD TRADING S. R. L., Румъния с мотиви за недоказаност на вътреобщностни доставки /ВОД/, и е извършено прихващане със задължения по предходен РА. За да отхвърли жалбата на дружеството против РА, ВТАС е приел, че от страна на жалбоподателя не е доказано транспортирането от територията на страната до територията на друга държава членка на стоките и получаването им от румънските дружества. Този извод съдът е обосновал със следното: Липсва договор за доставка между SC LAKTIMA FOOD S. R. L., Румъния и ревизираното дружество, в който да са дефинирани правото и задълженията на страните и условията на доставката. Договорът между BFA & BMD TRADING S. R. L. и жалбоподателя предвижда наличието на писмени заявки, каквито по делото не са представени. Липсва каквато и да било търговска кореспонденция. Доказателство за липсата на търговски отношения са и противоречията в показанията на разпитаните свидетели. Относно транспорта са налице само твърдения на жалбоподателя, че той е за сметка на получателите. По делото липсват договори или други документи, установяващи отношенията между румънските дружества - получатели и фирмата-превозвач - ROBI AGER TRANS S. R. L. Ответникът по делото е оспорил истинността на представените международни товарителници относно тяхната автентичност и вярност. От ЧМР не се установява мястото на разтоварване, респ. място, където се намират складове на румънските дружества с оглед на това, че предмет на доставките са хранителни стоки. Истинността на ЧМР не е доказана от жалбоподателя. Потвържденията съдържат подпис и печат и на дружеството-жалбоподател, което се обяснява с обстоятелството, че са съставени от него самия. Предходен доставчик на жалбоподателя е "Милки Лукс" ЕООД, с когото румънското дружество SC LAKTIMA FOOD S. R. L. поддържа трайни търговски отношения. Поради това липсва търговска логика това дружество да се откаже да доставя стоки директно от "Милки Лукс" ЕООД и да започне да ги доставя от "Прима Експорт" ЕООД на по-високи цени. Настоящата касационна инстанция намира за неправилни изложените по-горе изводи на първоинстанционния съд. За доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага с изброените в чл. 45 ППЗДДС документи. Не е спорно между страните по делото, че документите по чл. 45, т. 1, б. "а" и б. "б" са налице. Според чл. 45, т. 2 документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. Към фактурите са представени международни товарителници /CMR/, в които като изпращач е посочено ревизираното дружество като получател - едното от двете румънски дружества, като превозвач - ROBI AGER TRANS S. R. L., Румъния. Международните товарителници съдържат подписи и печати на трите дружества, дати на изготвянето им и дата на получаването на стоката. Независимо от това дали транспортът на стоките е извършен от трето лице за сметка на получателя или за сметка на доставчика, международната товарителница е достатъчна, за да докаже транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, като в първата хипотеза тя като такова доказателство е предвидена от законодателя алтернативно с писменото потвърждение /чл. 45, т. 2, б. "а" и б. "б"/. Вярно е, че в съдебното производство ответникът е оспорил автентичността на представените CMR, а жалбоподателят не е представил доказателства за това кое е лицето, подписало същите от името на румънските дружества в кл. 24. Следва да се съобрази обаче приетото от СЕС в решението му от 9 октомври 2014 г. по дело С-492/13 "Траум" ЕООД, че чл. 138 § 1 и чл. 139 § 1 втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат при обстоятелства като разглежданите данъчната администрация на държава членка да откаже възможността за упражняване на правото на освобождаване от ДДС във връзка с вътреобщностна доставка, поради това че доставчикът не е доказал истинността на подписа в документите, нито представителната власт на лицето, подписало тези документи от името на получателя, при положение, че доказателствата, представени от доставчика, са в съответствие със списъка с документи, които следва да бъдат представени на тази администрация, предвиден в националното право. Фактите по главното производство сочат, че липсват данни за това разглежданата доставка да е част от данъчна измама или че доставчикът е действал недобросъвестно в контекста на евентуално извършена от получателя измама. Такива данни липсват и в настоящото производство. Чл. 138 § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че поражда директен ефект, позволяващ на данъчнозадължените лица да се позовават на него срещу държавата пред националните юрисдикции във връзка с освобождаването от начисляване на ДДС при вътреобщностна доставка. Поради така изложените съображения настоящият касационен състав приема, че представените международни товарителници доказват транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Фактът, че транспортът не е за сметка на доставчика се потвърждава от ССЕ, според която в неговото счетоводство няма осчетоводени данни и разходи за транспортни услуги. Освен това по делото от жалбоподателя е представен договор за международен транспорт, сключен между SC LAKTIMA FOOD S. R. L., Румъния и ROBI AGER TRANS S. R. L., Румъния. При тези данни не следва да се приема, че е в тежест на жалбоподателя да представя доказателства /договори и фактури/, установяващи обстоятелството, че транспортът е за сметка на румънските дружества - получатели и не е за негова сметка. От представените от жалбоподателя фактури, писмени заявки и уведомления, както и от ССЕ, се установява, че жалбоподателят е заявявал стоки, определени по вид и количество, със заявки до "Милки Лукс" ЕООД и с уведомления е уведомявал своя доставчик "Милки Лукс" ЕООД за това кои лица като негови представители ще присъстват при товареното и изпращането на стоките по съответната заявка. От страна на "Милки Лукс" ЕООД са издадени опаковъчни листи и сертификати. Вещото лице по назначената ССЕ е констатирало надлежно осчетоводяване в счетоводството на жалбоподателя както на фактурите за доставки на млечни продукти /краве сирене/, издадени му от "Милки Лукс" ЕООД, така и на фактурите, които дружеството е издало към румънските дружества. Стоката по фактурите, издадени от "Милки Лукс" ЕООД, е заведена /заскладена/ при нейното получаване по артикул, количество, ед. цена и стойност по сметка 304/1 "Стоки" и е изписана като реализирана същия ден. Тези констатации на вещото лице са в подкрепа на свидетелските показания на разпитаните трима свидетели /единият работник в "Милки Лукс" ЕООД/, че стоките са товарени в складовете на "Милки Лукс" ЕООД в присъствието на представители на "Прима Експорт" ЕАД. Извършени са плащания по фактурите. От страна на румънските дружества плащанията са по банковата сметка в евро на ревизираното дружество в "Уни Кредит Булбанк" - клон Павликени. Експертът установява, че са налице и плащания във връзка с неустойка, извършени от SC LAKTIMA FOOD S. R. L., Румъния, което е потвърждение на наличието на търговски договорни отношения между двете дружества, независимо че жалбоподателят не е представил договор с това дружество. Освен това следва да бъде съобразен и фактът, че видно от приложения към РА формуляр "SCAC 2004" за обмен на информация по чл. 7 и чл. 15 на регламент 2010/904 ЕС по данни от VIES SC LAKTIMA FOOD S. R. L. е декларирало вътреобщностни придобивания от "Прима Експорт" ЕООД през м. февруари 2012 г. на същата стойност, на каквато са процесните фактури. Представянето от купувача на данъчна декларация, свързана с вътреобщностното придобиване, представлява указание за действителното придобиване на стоките извън държавата-членка на доставката и може да бъде допълнително доказателство, целящо да установи, че стоките действително са напуснали територията на държавата-членка на доставката, макар една такава декларация да няма решаващо значение с оглед доказването на освободената вътрешнообщностна доставка /т. 71 и т. 72 от решение на СЕС от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos plc/. Обстоятелството, че между "Милки Лукс" ЕООД и румънското дружество SC LAKTIMA FOOD S. R. L., Румъния са съществували в предходни периоди трайни търговски отношения /няма данни за това осъществените от "Милки Лукс" ЕООД към тези дружества ВОД да са оспорени от данъчната администрация в ревизионно производство на това дружество/, а в последствие това румънско дружество започват да купува същите стоки от жалбоподателя вместо от "Милки Лукс" ЕООД, дори и да не отговаря на търговската логика, както е приел административния съд, не е основание да не бъде признато правото на освобождаване от начисляване на ДДС на ревизираното дружество, след като от страна на данъчната администрация не е обяснено защо счита, че така осъществената ВОД от ревизираното дружество на стоки, доставени му от негов доставчик, с когото получателят има установени търговски отношения, е довела до данъчна измама, извършена от някое от тези дружества. Поради изложеното по-горе следва да се приеме, че оспореното в настоящото касационно производство решение на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Не се твърдят от касатора допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Същото обаче е постановено при неправилно прилагане на материалния закон, което налага неговата отмяна и постановяването на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Касаторът не претендира разноски и не представя доказателства за направени такива. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция е неоснователна.