Решение № 9360 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2511/2010 г.

Решение № 9360 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2511/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Стелт комерс" ЕООД против решение № 1515/18.11.2009 г., постановено от Административен съд- Пловдив по адм. д. № 1121/09 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 16090011 от 06.03.2009 г., издаден от ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 279 от 08.05.2009 г. на директор на дирекция "ОУИ" - Пловдив, в частта, в която на дружеството е определен допълнително ДДС на осн. чл. 177 от ЗДДС в размер на 860 000 лв. по издадена от "Маркет спийд" ЕООД, гр. Пловдив, данъчна фактура № 16 от 30.05.2008 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Релевираните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и допуснати съдопроизводствени нарушения. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваната част. Претендират се разноски. Ответникът по касация - директорът на дирекция "ОУИ" - Пловдив чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по делото в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване на първоинстанционното решение. Досежно основателността и съдът приема следното: С РА предмет на контрол пред административния съд, на ревизирания субект - "Стелт Комерс" ЕООД на осн. чл. 177 от ЗДДС е определен ДДС в размер на 860 000 лв. във връзка с фактурата, издадена от "Маркет спийд" ЕООД с предмет- недвижим имот, закупен с нот. акт № 16 от 30.05.2008 г. Фактическите констатации на органите по приходите са, че фактурата касае облагаема доставка, получателят по която е регистрирано по ЗДДС лице; дължимият от доставчика данък в размер на 860 000 лв. не е внесен за данъчен период м. май 2008 г. и към датата на ревизията; получателят е ползвал право на данъчен кредит, свързан пряко с дължимия и невнесен данък; получателят е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен; сделката е с данъчна основа 4 300 000 лв. без ДДС; на продавача е платена по банков път сумата от 200000 лв., а съгласно вписаните в нот. акт условия останалата сума следва да се изплати: 1 100 000 лв. по банков път в срок до 31.12.08 г. а сумата от 3 000 000 лв. в срок до 31.12.2013 г.; сумата от 1 100 000 лв. не е платена към 31.12.08 г.; недвижимият имот, продаден на "Стелт комерс" ООД е закупен от физическите лица-Петър и Яна Сербезови съгласно нот. акт № 124/17.05.08 г. за цена 76 000 лв. В хода на ревизията е възложена експертиза за пазарната цена на придобития имот към датата на придобиването му от "Стелт Комерс" ООД. Експертизата определя общата пазарна цена на имота в размер на 273 900 лв. Органите по приходите приемат, че така установените обстоятелства обосновават наличието на предпоставките на чл. 177 от ЗДДС. Административният съд е приел, че спорното обстоятелство между страните е дали получателят по фактурата е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. Въз основа на данните по делото, а именно, че ДДС не е ефективно внесен от доставчика, както и предвид установената пазарна цена на недвижимия имот, съдът приема, че жалбоподателят в качеството си на търговец и при полагане на дължимата грижа е бил длъжен да знае, че прекият му доставчик не ще внесе ефективно дължимия към бюджета ДДС по сделката. Административният съд е приел също така, че законът не държи сметка за това дали е възможно или не дължимият данък да бъде разчетен с бюджета, а релевантният факт е ДДС да е ефективно внесен като резултат за данъчен период. В тази връзка съдът е приел, че без значение са указанията, дадени с разяснение № 24301 от 22.02.2008 г. относно прилагане на разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС на НАП, още повече, че същите нямали нормативен характер и не са задължителни за изпълнение. Съдът е посочил също така, че нормата на чл. 177 от ЗДДС не се намира в нетърпимо противоречие с общностното законодателство и съдебната практика, както се твърди от жалбоподателя. Настоящата съдебна инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Не са налице твърдяните касационни основания. Неправилно, едва в касационната жалба касаторът оспорва събраната в хода на ревизионното производство икономическа експертиза. При положение, че ревизираният субект не е бил съгласен с определената пазарна цена на процесния имот, той е разполагал с възможността в хода на съдебното производство пред първата инстанция да направи доказателствени искани в подкрепа на твърденията си за неточност и необективност на заключението. При положение, че това не е сторено, административният съд правилно е възприел дадената оценка, преценявайки я като обективна. Неоснователно, за да обоснове твърденията си за неправилно приложение на чл. 177 от ЗДДС се позовава на указанията на НАП относно прилагането на чл. 177 от ЗДДС. Както правилно е посочил първоинстанционният съд тези указания не са нормативен акт, поради което не са задължителни за правоприлагащите органи. От друга страна, административният съд е приложил правилно материалния закон, приемайки, че ирелевантна за спора е наличието или не на възможността за събиране на ДДС от доставчика по фактурата. Решението на административния съд е резултат от обективно установена фактическа обстановка, спрямо която е приложен правилно материалния закон. Както правилно е отбелязал съда спорният момент относно предпоставките за приложението на чл. 177 от ЗДДС е знаел ли е и бил ли е длъжен да знае ревизираният субект, че ДДС по доставката няма да бъде внесен. Правилно е прието, че жалбоподателят би могъл да знае за това обстоятелство. В конкретния случай дори не се налага да се презумира знанието на жалбоподателя, че доставчикът му няма да внесе ДДС по фактурата, тъй като от установената фактическа обстановка по делото става ясно, че към момента на сделката, ревизираният субект е платил само една малка част от продажната цена на имота, която част е в по-малък размер от дължимия по сделката ДДС. След като купувачът не е платил на доставчика размера на начисления ДДС по сделката, той не би могъл да има разумно очакване, . че доставчикът би могъл да изпълни задължението си за внасяне на начисления ДДС по сделката в републиканския бюджет. В конкретния случай, основателно както органите по приходите, така и първоинстанционният съд са преценили, че е налице фактическия състав на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Решението е правилно, поради което следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд