Решение № 10396 от 6.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5849/2010 г.

Решение № 10396 от 6.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5849/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Образувано е по жалба на "Сим" ЕООД с адрес на управление гр. Бяла, против решение № 460/4.03.2010 г. по адм. д. № 1208/2009 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 180800629/29.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с Решение № 156/09.04.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчен период м. 12.2006 г. е начислен ДДС в размер на 59 538,34 лв., с тази сума е намален начисления от лицето ДДС в данъчни периоди м. 01 и 02.2007 г., за данъчни периоди м. 11 и 12.2003 г., 11.2005 г., 01 и 02.2007 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 27 062,96 лв., преобразуван е финансовия резултат на дружеството в посока увеличение за 2003 г., 2005 г. и 2007 г., в резултат на което е определен допълнително корпоративен данък за внасяне общо в размер на 27 393,52 лв. и за невнесените в срок задължения за данъци са начислени лихви общо в размер на 27 596,58 лв.

Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му.

Ответникът - ДД"ОУИ"-Варна не взема становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

За да отхвърли жалбата на дружеството срещу оспорения РА първоинстанционния съд след подробен анализ на установените по делото данни е направил извод за недоказаност на реално изпълнение на доставки на стоки и услуги, отразени в спорните фактури и законосъобразност на определените задължения по ЗДДС. По отношение на корекцията на ДДС за данъчния период на авансово плащане са изложени също мотиви за законосъобразност, тъй като ревизиращите органи са извършили корекцията по справедливост като е намалил ДДС за внасяне за периода, в който е издадена фактурата и е начислен данъка. По отношение на определените задължения по ЗКПО мотивите на съда с изводи за законосъобразност на РА са обосновани с установената документална необоснованост на разходи, които са осчетоводени с фактури, които не отразяват реално осъществени стопански операции.

Решението е правилно.

За определените задължения по ЗДДС анализът на данните по доставчици е както следва:

Относно доставчика "Лесотех" ЕООД:

Постановен е отказ за признаване на право на данъчен кредит за данъчен период м. 11.2003 г. на ревизираното лице по ф-ри № 6732/26.11.2003 г. и № 6733/26.11.2003 г., издадени от "Лесотех" ЕООД с предмет "арматурно желязо". На издателя на фактурата е извършена насрещна проверка, при която ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, поради неоткриването на представляващия дружеството, упълномощено лице или лице, определено да получава съобщения на адреса за кореспонденция на търговеца. В законоустановения срок изисканите документи не са представени. При извършена служебна справка в данъчното досие и информационния масив на НАП е установено, че ЕООД "Лесотех" е регистрирано по ЗДДС към датата на издаване на фактурите.

От ревизираното лице "Сим" ЕООД са представени пътни листи за извършен транспорт от гр. Варна до гр. Бяла и до с. Караманово. В писмени обяснения представляващия дружеството - ДЗЛ твърди, че стоките са получени в складова база на доставчика в гр. Варна, кв. Владиславово, бл. 5, вх. 4 и са вложени в обект "Свлачище Караманово". За последното съдебно заседание са представени Договор от 01.08.2003 г. между ДЗЛ и Община Ценово за извършване на СМР на обект "Укрепване на свлачище с. Караманово", Протокол обр. 19 от м. 09.2003 г. и ф-ра№ 10/08.09.2003 г.

Правилно съдът е определил доказателствената тежест за страните с изводът, че след като "СИМ" ЕООД претендира, че за него е възникнало едно право - правото на данъчен кредит, то именно в негова тежест е да докаже, че са налице всички предпоставки за възникването на това право, една от които е наличието на облагаема доставка.

За това обстоятелство, както и за разпределението на доказателствената тежест в първото по делото заседание са дадени конкретни указания по реда на чл. 171 от АПК, поради което е неоснователно твърдението в касационната жалба, че съдът не му е указал да ангажира доказателства за факти, които са от значение за спора.

Доказателства за установяване реалността на доставката не са представени от страната.

Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 63 от същия закон, съдържаща легалното определение за данъчен кредит. Според тази разпоредба, данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Според чл. 32 от ЗДДС (отм.) облагаеми доставки са всички доставки на стоки и услуги, когато са извършени от данъчно задължено лице и с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 24 от ЗДДС (отм.) представлява доставката на стоки или услуги. Следователно, наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде доказано, за да бъде налице за ревизирания субект право на приспадане на данъчния кредит, деклариран в подадената справка-декларация с процесната данъчна фактура.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че са несъстоятелни изводите на съда, че при съобразяване с предмета на доставката - покупко-продажба на вещи, определени по своя род в производството по оспорване на РА жалбоподателя следва да докаже отделянето/предаването на арматурното желязо от "Лесотех" ЕООД на "СИМ" ЕООД. Относими към доказване на този факт са доказателства за наличието на закупено от доставчика арматурно желязо, съхранението му на склад, транспортирането до получателя и др.

Представените по делото от жалбоподателя пътни листи и товарителници не са подписани и подпечатани от двамата контрагенти, като за "Лесотех" ЕООД е установено, че липсват наети по трудов договор лица, а не са налични по делото данни за наличие на склад и лица, отговорни за стопанските операции. От представените Дневници за покупките и продажбите на "Лесотех" ЕООД за данъчен период м. 11.2003 г. не може да се направи извод за закупуването от последния на стоки от същия вид, поради липсата на конкретна информация в дневниците - посочено е единствено "стока" и "услуга" без техния вид. Видно от изложеното не са налице доказателства за наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) представляваща основание по чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 3 за отказ на данъчен кредит.

Не са представени и доказателства за влагането на стоката арматурно желязо в последващи облагаеми доставки - основание по чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.) за отказ на право на данъчен кредит.

От представените по делото доказателства е видно, че за извършване на СМР на обект "Укрепване на свлачище с. Караманово" между ДЗЛ и Община Ценово са сключени два договора - на 01.08.2003 г. със срок на изпълнение до 30.10.2003 г. и на 29.10.2004 г. със срок на изпълнение - 20 календарни дни. За изпълнението на всеки етап от договорите са съставяни протоколи за установяване извършването и за заплащането на натуралните видове СМР, подписани от възложителя и изпълнителя. Всички протоколи съдържат подробно изброяване на приетите работи по номенклатура и описание, като съставените през 2003 г. протоколи съдържат месец и година, без конкретна дата на която е извършена проверката. Видно от тях в протокол от м. 09.2003 г. е прието в т. 29 "изработка и монтаж на армировка - 14 770 кг", като стойността на приетите СМР по протокола съответства на издадената от жалбоподателя фактура № 10/08.09.2003 г. В протокол от м. 10.2003 г. са описани в т. 8 изработка и монтаж на армировка - 520 кг., а в протокол от м. 12.2003 г. липсва подобно СМР. Видно от изложеното в периода 23.11 -19.12.2003 г., когато се твърди превозването на желязото по пътни листи, липсва влагане на 14 650 кг. арматурно желязо в обект "Укрепване на свлачище с. Караманово". Доказателства, че процесната стока е вложена в друг обект на жалбоподателя и/или складирана не са представени в хода на настоящото производство. Както съдът е констатирал, представения от жалбоподателя пред съда Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, този документ доказва изпълнение от страна на "СИМ" ЕООД на двата договора за СМР и приемането на строежа по установения в ЗУТ ред, но не може да удостовери кои СМР в кой период са извършени, предвид установените два сключени договора с еднакъв предмет.

Налице е и основание по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) за отказ на правото на данъчен кредит, тъй като и в настоящото производство не е доказано начисляването по смисъла на чл. 55, ал. 6 от доставчика на посочения във фактурите ДДС, установено и с приетото заключение на вещото лице, което поради неоткриване на фирмата на посочения адрес не е могло да извърши проверка за редовно водено и налично счетоводство от фирмата-доставчик.

Основанието за отказ на право на данъчен кредит по РА - чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) е налице, тъй като не са представени изисканите от доставчика "Лесотех" ЕООД доказателства относими към спора - установяващи реалността на доставката, като такива не са представени и след определения срок, в производствата по обжалване на ревизионния акт.

По отношение на доставчика "Инженер консулт 2003" ООД:

За данъчен период м. 11.2003 г. на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит по ф-ри № 422/14.11.2003 г., № 482/25.11.2003 г., № 478/24.11.2003 г., № 510/27.11.2003 г. и № 474/21.11.2003 г., издадени от "Инженер консулт 2003" ООД с предмет "тръби, плочки, СМР, отводняване и бетонно желязо". На издателя на фактурата е извършена насрещна проверка, при която ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, поради неоткриването на представляващия дружеството, упълномощено лице или лице, определено да получава съобщения на адреса за кореспонденция на търговеца. В законоустановения срок изисканите документи не са представени. При извършена служебна справка в данъчното досие и информационния масив на НАП е установено, че ООД "Инженер консулт 2003" е регистрирано по ЗДДС към датата на издаване на фактурите и същите а включени в Дпр и СД за м. 11.2003 г.

От ревизираното лице са изискани доказателства във връзка с доставката, при което в писмени обяснения представляващия дружеството-жалбоподател твърди, че стоките са доставени от продавача в с. Караманово и са монтирани в обект "Свлачище Караманово" от подизпълнител "Геозащита Плевен" ЕООД. Представени са приемо-предавателни протоколи към всяка една от фактурите. Представени са и Договор от 01.08.2003 г., между Община Ценово и дружеството-жалбоподател за извършване на СМР на обект "Укрепване на свлачище с. Караманово", Протоколи обр. 19 от м. 09, 10, 11 и 12.2003 г. и фактури към всеки протокол.

За данъчен период м. 12.2003 г. е отказано право на данъчен кредит по ф-ра № 574/15.12.2003 г., издадена от същия доставчик с предмет "тръби, плочки, СМР, широколистен и иглолистен материал". Констатациите от извършени насрещни проверки на този доставчик са отразени по-горе, поради ненамиране на същия от ревизираното лице са изискани доказателства във връзка с доставката, при което в писмени обяснения представляващия дружеството-жалбоподател твърди, че стоките са доставени от продавача в с. Караманово и са монтирани в обект "Свлачище Караманово". Представен е приемо-предавателен протокол към фактурата. Представени са и Договор от 01.08.2003 г. между Община Ценово и него за извършване на СМР на обект "Укрепване на свлачище с. Караманово", анекс към него от 01.12.2003 г. и Протокол обр. 19 от м. 12.2003 г.

Твърденията на жалбоподателя, че материалите по спорните фактури са вложени в описания по-горе обект и използвани от подизпълнител "Геозащита Плевен" ЕООД е в противоречие с данните от представените от самия него писмените доказателства:

• от двустранно подписаните протоколи във връзка с изпълнението на първия договор от 2003 г. е видно, че основните СМР са извършени през м. 09 и 10.2003 г. а до края на годината е доставен трошен камък и извършени ръчни работи - изкоп ями, прехвърляне за земни почви и подравняване на откоси, документирани с протокол от м. 12.2003 г.

• дренаж на обекта, в който биха могли да бъдат вложени фактурираните тръби и плочки, действително е извършен от "Геозащита Плевен" ЕООД, но едва през м. 10.2004 г., съгласно представените Актове за установяване количеството и качеството на извършените работи, в които като вложени материали са записани тръби, длета, преходник и тройник, но не и плочки и широколистен и иглолистен материал.

Видно от изложеното, в периода м. 11-м. 12.2003 г., когато се твърди извършването на доставки, липсват доказателства за влагане на тръби, плочки за подова настилка, широколистен и иглолистен материал в обект "Укрепване на свлачище с. Караманово". Доказателства, че процесната стока е вложена в друг обект на жалбоподателя и/или складирана не са представени в хода на настоящото производство. Видно от счетоводните записвания на жалбоподателя, материалите по процесиите фактури са изписани като текущ разход през 2006 г., което е в противоречие с твърденията в жалбата до съда, че закупените материали са вложени именно през 2004 г. Съдът правилно е констатирал, че представените към всяка фактура Приемо-предавателни протоколи не са разписани от страните по сделката, не е положен и печат на "Инженер консулт 2003" ООД, поради което съдът не е кредитирал тези писмени доказателства. Не са представени доказателства за наличието на закупени от доставчика тръби, плочки и дървен материал, за съхранението им, за транспортирането им, както и транспортни средства за това.

По отношение на доставчика "Менси" ООД:

За данъчен период м. 11.2005 г. е отказано право на данъчен кредит на ревизирания субект по ф-ри № 656/28.11.2005 г. и № 657/29.11.2005 г., издадени от "Менси" ООД с предмет "блажна боя, силикатна боя, фасагенна боя и разредител". На издателя на фактурата е извършена насрещна проверка, при която ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, поради неоткриването на представляващия дружеството, упълномощено лице или лице, определено да получава съобщения на адреса за кореспонденция на търговеца. В законоустановения срок изисканите документи не са представени. При извършена служебна справка в данъчното досие и информационния масив на НАП е установено, че "Менси" ООД е регистрирано по ЗДДС към датата на издаване на фактурите и същите са включени в ДПр и СД за м. 11.2005 г.

Поради ненамиране на доставчика на данъчния адрес, от ревизираното лице са изискани доказателства във връзка с доставката, при което в писмени обяснения представляващия дружеството-жалбоподател твърди, че стоките са доставени от продавача в склада на получателя в гр. Бяла и са вложени в обект "Ремонт приемно здание, магазия и кабини гара Полски Тръмбеш". Представени са приемо-предавателни протоколи към фактурите. Представени са и Договор от 30.08.2005 г. между Национална компания "Железопътна инфраструктура" и ДЗЛ за извършване на СМР на обект "Ремонт приемно здание, магазия и кабини гара Полски Тръмбеш" и двустранно подписани Протоколи № 1/14.11.2005 г. и № 2/14.11.2005 г. за установяване на завършването към 11.11.2005 г. и заплащането на видове СМР.

Твърденията за вложените материали в посочения обект са в противоречие с данните от ангажираните от самия жалбоподател писмените доказателства. От двустранно подписаните Протоколи № 1/14.11.2005 г. и № 2/14.11.2005 г. за установяване на завършването към 11.11.2005 г. и заплащането на видове СМР във връзка с изпълнението на договор от 30.08.2005 г. е видно, че СМР са извършени до 11.11.2005 г. - преди издаване на фактурите. Фактът, че в протоколите са вписани СМР - боядисване, удостоверява, че при изпълнението на договора са вложени бои, различи от закупените от "Менси" ООД, тъй като те са получени от лицето след завършване на обекта. Като доказателство по делото е приет и Протокол за установяване годността за ползване на строежа "Ремонт приемно здание, магазия и кабини гара Полски Тръмбеш" от 22.12.2005 г., който обаче не може да удостовери влагането на стоките по процесните фактури в обекта, поради липсата на доказателства за необходимостта от извършване и действително извършване на СМР извън приетите по описаните по-горе протоколи. Видно от изложеното в периода 28.11.2005 г. - 22.12.2005 г., когато се твърди извършването на доставки, липсва влагане на бои в обект "Ремонт приемно здание, магазия и кабини гара Полски Тръмбеш", както се твърди от жалбоподателя. Доказателства, че процесната стока е вложена в друг обект на жалбоподателя и/или складирана не са представени в хода на настоящото производство.

При така установените данни, по процесните фактури, издадени от "Менси" ООД е налице основание за отказ на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.).

И по отношение на тези фактури не е доказано наличието на реално осъществена доставка, като в първото по делото заседание са дадени по реда на чл. 171 от АПК указания на жалбоподателя и е разпределена доказателствената тежест, с което се обосновава неоснователност на изложените в касационната жалба твърдения за допуснати от страна на съда съществени нарушения на съдопроизводството по делото с неуказване подлежащите на установяване факти и ангажиране на доказателства за тях.

След като "СИМ" ЕООД претендира, че за него е възникнало едно право /правото на данъчен кредит/, то именно в негова тежест е да докаже, че са налице всички предпоставки за възникването на това право, една от които е наличието на облагаема доставка. При съобразяване с предмета на доставката правилно съдът е приел, че жалбоподателят е следвало да представи доказателства за наличието на вече закупени от този доставчик бои, за съхранението им от него на склад, за транспортно средство за транспортирането им от гр. София, където е седалището на фирмата-доставчик до гр. Бяла и пр. Приетите по делото РА № 173/04.09.2006 г. и РД № 173/24.07.2006 г. на "Менси" ООД не могат да послужат като доказателство за наличието на доставка и за начисляване на данъка, тъй като по него изрично е констатирано, че дружеството не притежава собствена или наета материална база, складове, търговски обекти и транспортни средства, липсват наети по трудов договор лица и изплащане на възнаграждения по граждански договори.

И второто основание за отказ по чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) е законосъобразно, както е приел съдът, тъй като не са представени първични счетоводни документи като изрично е отбелязано, че не е осигурен достъп до счетоводството на търговеца и са представяни извадки избирателно доказателства. В РА липсват констатации за редовно водено счетоводство на "Менси" ООД и начисляване на ДДС в съответствие с изискванията на закона. РА № 20003136/19.10.2007 г. на същото дружество, обхващащ приложението на ЗКПО (отм.) е косвено доказателство за неизрядността на задълженото лице - ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК поради непредставяне на счетоводството и неоткриване на адреса за кореспонденция на представител на дружеството. Видно от изложеното не са налице доказателства за наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), което представлява основание по чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. З от с. з. за отказ на данъчен кредит.

Налице с и основание по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) за отказ на правото на данъчен кредит, тъй като и в настоящото производство не е доказано начисляването по смисъла на чл. 55, ал. 6 от доставчика по фактурите ДДС, установено и от заключението на вещото лице, тъй като същото не е открило фирма на посочения адрес и това е препятствало установяване наличие на редовно водено счетоводство.

Основание за отказ на право на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) е налице, тъй като изисканите от "Менси" ООД доказателства не са представени нито след дадения от органа срок, нито в производствата по обжалване на ревизионния акт, поради което и не може да се приеме, че е отпаднало посоченото основание за отказ.

По отношение на доставчика "Креа-К" ЕООД:

През данъчен период м. 01.2007 г. ревизираното лице упражнява право на данъчен кредит по ф-ри № 3/03.01.2007 г. и № 7/05.01.2007 г., издадени от "Креа-К" ЕООД с предмет "фасаген силикатен". На издателя на фактурата е извършена насрещна проверка, при която ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, поради неоткриването на представляващия дружеството, упълномощено лице или лице, определено да получава съобщения на адреса за кореспонденция на търговеца. В законоустановения срок изисканите документи не са представени. При извършена служебна справка в данъчното досие и информационния масив на НАП е установено, че "Креа-К" ЕООД е регистрирано по ЗДДС към датата на издаване на фактурите и същите а включени в Дпр и СД зам. 01.2007 г. Извършен е анализ на Дневниците за покупки на доставчика, при които е установено, че до м. 01.2007 г. в тях няма отразени покупки с предмет "стока". Към фактурите са приложени касови бонове, издадени от "Елита" ЕООД. От ревизираното лице са изискани доказателства във връзка с доставката, при което в писмени обяснения представляващия "Сим" ЕООД твърди, че стоките са доставени от продавача в склада на получателя в гр. Бяла и са вложени в обект ДПБ - Бяла. Представени са приемо-предавателни протоколи към фактурите.

Представляващия дружеството-жалбоподател твърди, че стоките са доставени от продавача в склада на получателя в гр. Бяла и са вложени в обект ДГТБ - Бяла. Доказателства в тази насока не са представени - липсва информация за завеждането на стоките по фактурите в склада на жалбоподателя, съответно изписването им на определени дати, поради което и не може да се проследи влагането на боята и разтворителите при изпълнението на договорите за ремонт на психиатричната болница в гр. Бяла. Количеството на стоките - 650 кг. фасаген и мястото на сключване на сделката - гр. София, предполагат транспортирането им до гр. Бяла, за което липсват доказателства. И по отношение на тези фактури пред настоящия състав не е доказано наличието на реално осъществена доставка, като в първото по делото заседание са дадени по реда на чл. 171 от АПК указания на жалбоподателя и е разпределена доказателствената тежест. След като "СИМ" ЕООД претендира, че за него е възникнало едно право /правото на данъчен кредит/, то именно в негова тежест е да докаже, че са налице всички предпоставки за възникването на това право, една от които е наличието на облагаема доставка. Не са представени доказателства за наличието на закупени от доставчика бои, наличие на склад за съхранението им, наличие на транспортно средство за транспортирането им от гр. София - седалище на продавача до гр. Бяла, или командироване на представляващия "Креа-К" ЕООД до гр. Бяла и др.

Видно от изложеното не са налице доказателства за наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, което представлява основание по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за отказ на данъчен кредит.

По отношение на фактури издадени от "Уан Уърлд България" ЕООД:

Предмет на доставка по тези фактури е "силикон модифицирано покритие за боядисване на фасада", като отказът е по аналогични констатации както за останалите доставчици - ненамиране доставчика на адреса и непредставяне от него на доказателства касаещи начисляване на ДДС и осъществяване на реална доставка. Представляващия дружеството-жалбоподател твърди, че стоките са доставени от продавача в склада на получателя в гр. Бяла и са вложени в обект ДПБ - Бяла. Доказателства в тази насока не са представени - липсва информация за завеждането на стоките по фактурите в склада на жалбоподателя, съответно изписването им на определени дати, поради което и не може да се проследи влагането на силикона при изпълнението иа договорите за ремонт на психиатричната болница в гр. Бяла. Количеството на стоките - по 350 кг. за 13 бр. фактури - и мястото на сключване на сделката - гр. София. предполагат транспортирането им до гр. Бяла, за което липсват доказателства. И по отношение на тези фактури пред настоящия състав не е доказано наличието на реално осъществена доставка, като по делото са дадени по реда на чл. 171 от АПК указания на жалбоподателя и е разпределена доказателствената тежест. Не са представени доказателства за наличието на закупен от доставчика силикон, на склад за съхранението му, на транспортно средство за транспортирането му от гр. София до гр. Бяла, командироване на лице за осъществяване на доставката.

Видно от изложеното не са налице доказателства за наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, което представлява основание по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за отказ на данъчен кредит.

Приетия по делото Ревизионен акт № 4092/07.05.2008 г. на "Уан Уърлд България" ЕООД е ирелевантен за спора, тъй като обхваща периоди по ЗДДС и ЗКПО до 31.12.2006 г., а процесните фактури са издадени през м. 01 и 02.2007 г.

В хода на производството по оспорване на РА жалбоподателя не ангажира доказателства за твърденията си, че стоките по процесните фактури са вложени в извършени от него СМР - липсва анализ на счетоводните записвания на дружеството, удостоверяващ водене на аналитично ниво на строителните обекти, видовете осчетоводени разходи /материали, труд и др./ за всеки един обект, съответствие на закупените материали с договорените и приети от страните СМР. Липсва и анализ на строителната документация на обектите, изпълнени от жалбоподателя, удостоверяващ вида и количеството на договорените, извършени и приети СМР и съответствието или не на закупените стоки спрямо тях.

Видно от изложеното не са налице доказателства за наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, което представлява основание по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за отказ на данъчен кредит.

Както правилно е приел първоинстанционния съд в частта за определените задължения по ЗДДС неоснователно е позоваването на процесуалния представител на жалбоподателя на Решение на Европейския съд по правата на човека от 22.01.2009 г. по жалба на АД "Булвес" поради липса на идентичност на фактическата обстановка. Констатираната липса на доставка, представляваща основание за отказ на данъчен кредит, не може да се квалифицира като "неизрядност на доставчика, служеща единствено като основание за отказ на данъчен кредит", тъй като процесните търговски сделки /симулативни/ се развиват между две страни. В конкретния случай както доставчикът, издател на фактурата, така и получателя, претендиращ данъчен кредит, са неизрядни страни - наясно са, че материали и услуги не са предоставяни и извършвани, а са издадени фактури без основание, поради което законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по тях.

По приложението на ЗКПО (отм.):

Задълженията по ЗКПО с РА са определени вследствие на преобразуване на финансовия резултат на "СИМ" ООД в посока увеличение: за 2003 г. - с начислените разходи по данъчни фактури, издадени от "Лесотех" ЕООД и "Инженер консулт 2003" ООД; за 2005 г. - с начислените разходи по данъчни фактури, издадени от "Менси" ООД и за 2007 г. - с разходи по фактури, издадени от "Креа-К" ЕООД и "Уан Уърлд България" ЕООД. Обоснованите в решението изводи за липса на доставка по процесните фактури води до извод за липса на възникнала за първи път стопанска операция, поради което няма основание за издаване на фактура и този първичен счетоводен документ не отразява възникнала стопанска операция. Следователно е налице фактура, издадена в нарушение на Закона за счетоводството и на принципа за документална обоснованост - основание за преобразуване на финансовия резултат на дружеството по чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) и по чл. 23, ал. 2, т. 1, вр. чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Липсва и доказана доставка на услуга, документирана с фактура № 224/19.09.2003 г., издадена от "Инженер консулт 2003" ООД, по която жалбоподателя не ползва данъчен кредит, но осчетоводява като разход. В хода на оспорване на РА, включително и в съдебното производство не са представени доказателства за наети лица от "Инженер консулт 2003" ООД за извършване на приетите по протокол от м. 09.2003 г. СМР и фактурираните такива - изсичане и изкореняване на храсти, дървета, млада гора, изкоп и преместване на земни маси и др. Подизпълнителя е със седалище и адрес на управление в гр. София, като липсват заповеди за командировки на наети лица, на представляващия дружеството към датата на подписване на протокола, на закупуване или наемане на инвентар за този вид дейност или за превъзлагане на същата на трето лице. Останалите мотиви на съда за липса на доставка и съответно разход, осчетоводен в нарушение на Закона за счетоводството, са изложени в частта по ЗДДС, обхващаща този доставчик.

Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд изцяло и приема за правилни изводите му за законосъобразност на обжалвания РА. По изложените мотиви, съдът намира, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,