Решение № 11549 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2782/2025 г.

ВАСТрето отделение17.11.2025 г.докладчик Любка Петрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2313 от 13.12.2024 г. по адм. дело 432/ 2024 г. на Административен съд - Сливен в обжалвана му част.

ОСЪЖДА Централна избирателна комисия, да заплати на Г. И. Г. с [ЕГН] и адрес в [населено място], община Сливен, разноски за касационната инстанция в размер на 600 лв. (шестстотин лева).

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА/п/ МАРИЯ ПОПОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Централна избирателна комисия (ЦИК/ Комисията), насочена срещу Решение 2313 от 13.12.2024 г. по адм. дело 432/2024 г. на Административен съд - Сливен (АдмС-Сливен). Решението се обжалва в частта, с която ЦИК е осъдена да заплати на Г. И. Г. сумата от 7 365, 74 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди, следствие от частично отменено като незаконосъобразно Решение 361 - МИ/ 30.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия Сливен (ОИК Сливен) в частта му по т. 1.V. В жалбата са изложени аргументи, че решението е недопустимо, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.209, т.2 и т.3 АПК. Изложени са твърдения за недопустимост на съдебното решение, тъй като е постановено с участието на ненадлежна страна. В тази връзка се акцентира, че ЦИК не била пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Моли да се обезсили като процесуално недопустимо решението на Административен съд - Сливен. На следващо място при условията на евентуалност се иска неговата отмяна, като неправилно. Ответникът - Г. И. Г. в подадения писмен отговор и в открито съдебно заседание, чрез адвокат Божкова, моли да се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира и сторените разноски, за които представя списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение на Административен съд Сливен е осъдена ЦИК да заплати на Г. И. Г. сумата от 7 365, 74 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за пропуснати ползи за периода 09.11.2023 г. до 30.04.2024 г., настъпили като резултат от частично отменено като незаконосъобразно Решение 361 - МИ/30.10.2023 г. на Общинска избирателна комисияСливен в частта му по т 1.V., в която е обявено разпределението на заявените предпочитания /преференции/ за отделните кандидати по кандидатската листа на коалицията, в която участва Г. и са подредени кандидатите. Върху сумата е присъдена и законна лихва считано от 16.08.2024 г., както и разноски съобразно уважената част от иска. Решението на АдмС- Сливен в неговата отхвърлителна част не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не е предмет на настоящото съдебно производство. За да достигне до оспорения резултат, решаващият състав е приел, че с Решение 361-МИ/30.10.2023 г. Общинската избирателна комисия Сливен е определила общинската избирателна квота, броя на мандатите и тяхното разпределение между партиите, коалициите и местните коалиции, събрали гласове не по-малко от тази квота. Със същото решение комисията е извършила и разпределението на подадените предпочитания (преференции) за отделните кандидати в кандидатските листи на съответните формации и е обявила поименния състав на избраните общински съветници по партии и коалиции. Посоченото решение е било обжалвано от Г. Г. пред Административен съд Сливен в частта по т.1.V, касаеща начина на разпределение на предпочитанията (преференциите) между кандидатите в листата на КП БСП за България и подреждането им в нея. С Решение 5478 от 07.05.2024 г. по адм. д. 1504/2024 г. Върховният административен съд е отменил Решение 361 - МИ/30.10.2023 г. на ОИК Сливен в обжалваната част по т. 1.V, отнасяща се до разпределението на преференциите и подреждането на кандидатите в листата на Коалиция БСП за България. Със същия акт ВАС е върнал преписката на комисията за обявяване на действителния резултат по отношение на същата кандидатска листа. В изпълнение на постановеното от ВАС, с Решение 465 - МИ/10.05.2024 г. Общинската избирателна комисия Сливен е отменила своя акт - Решение 361-МИ/30.10.2023 г. в частта по т. 1.V и е извършила ново разпределение на заявените преференции за кандидатите от листата на Коалиция БСП за България. В резултат на това ново разпределение под 3 в листата, Г. Г. е обявен за избран общински съветник от същата коалиция. Решаващият съд е счел, че именно в резултат на отмененото по съдебен ред Решение 361-МИ/30.10.2023 г. на ОИК Сливен, ищецът Г. е бил лишен от заплащане на трудовото възнаграждение, чийто нетен размер е 7365, 74 лева. Преценил е наличието на всички изисквания на чл.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ЦИК за причинените на ищеца имуществени вреди до сумата от 7365, 74 лева, като именно това е размерът на пропуснатите ползи, които следва да бъдат репарирани от ответника. Счел е за основателен и иска, в частта му за присъждане на законната лихва по отношение уважената му част, считано от датата завеждане на исковата молба 16.08.2024 г. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за неоснователна. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на решението, с които се акцентира в касационната жалба с довод, че ЦИК не била пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. Централната избирателна комисия е процесуално легитимиран ответник в качеството й на юридическо лице по чл. 205, ал. 1 АПК. Същата е и надлежен ответник по материалното правоотношение. Съгласно чл. 74, ал. 1 от Изборния кодекс (ИК), ЦИК назначава Общинските избирателни комисии (ОИК). Съгласно чл. 83, ал. 2 ЦИК определя и възнаграждението на членовете на ОИК, а съгласно чл. 57, т. 6 ЦИК освобождава членовете на ОИК. Съответно според чл. 83, ал. 4 ИК за периода от изтичането на срока по ал. 3 (обявяване на резултатите от изборите), до назначаването на общинската избирателна комисия за следващите общи избори за общински съветници и за кметове членовете на общинската избирателна комисия получават за сметка на държавния бюджет възнаграждение за заседания, в които са участвали, и дежурства по ред и в размер, определени от Централната избирателна комисия. Съгласно правомощията на ЦИК, уредени в чл. 57 ИК, именно тя осъществява дейностите и упражнява контрол по прилагането на кодекса и свързаните с него нормативни актове; осъществява методическо ръководство и упражнява контрол върху дейността на избирателните комисии; издава методически указания за работата на избирателните комисии по прилагане на кодекса. От изброените правомощия е очевидна дейността по ръководство и контрол, осъществявани от ЦИК по отношение дейността на ОИК. Това обстоятелство е достатъчно ЦИК да се определи като надлежния ответник по искове за обезщетяване на вреди от незаконосъобразни решения на ОИК, доколкото законодателят не е придал самостоятелна правосубектност на последните. В този смисъл е Решение 10919 от 10.08.2020 г. по адм. дело 7902/ 2019 г., на ВАС III отделение, Решение 9297 от 20.10.2022 г. по адм.дело 2854 от 2022 г. на ВАС, Решение 4041 от 13.04.2020 г. по адм.дело 4471 от 2020 г. на ВАС. Ето защо, съдебният акт на административният съд е допустим и валиден. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Не е налице порокът необоснованост на съдебното решение. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Съдебният акт е постановен при правилно изяснена фактическа обстановка и след анализ на приложените доказателства, които съдът е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните- чл.172 а, ал.2 АПК. Неоснователни са твърденията на касатора, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Решението на АдмС. Сливен е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото доказателства. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът е приел, че са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая ищецът Г. е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя и основателността на предявения от него иск. В случая, със съдебен акт е отменено като незаконосъобразно решението на ОИК в частта, засягаща правата на Г.. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство от ищеца е доказано, че претендираните от него имуществени вреди, са в пряка и непосредствена връзка с отменения акт - чл.4 ЗОДОВ. Претърпените имуществени вреди, като пропуснати ползи се основават на отменен от съда административен акт, пряка и непосредствена последица от който е липсата на трудово правоотношение на ищеца в периода, предмет на исковата молба. Липсата на доходи, които са определени по основание и размер е в пряка връзка с незаконосъобразния административен акт. Несъмнено вредите се характеризират с достатъчна вероятност и сигурност, по отношение на тяхното основание, изискуемост и количествена стойност. При наличието на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение в обжалваната му част като правилно следва да се остави в сила. При този изход от спора, Централна избирателна комисия следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение, за касационната инстанция в размер от 600 лв., които са заплатени в брой на 07.08.2025 г., както е отбелязано в договора за правна защита и съдействие от същата дата. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,