Решение № 11979 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11071/2015 г.

Решение № 11979 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11071/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на С. И. А. от град С. против решение № 5221/21.07.2015 г., постановено по адм. дело № 3029/2015 г. на Административен съд С.-град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Главният секретар на Министерство на културата не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на С. И. А. срещу уведомление изх. № 97-00-6/23.03.2015 г. на Главния секретар на Министерство на културата, с която й е отказан достъп до обществена информация, по нейно заявление вх. № 97-00-6/13.01.2015 г. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № 97-00-6/13.01.2015 г. С. И. А. е поискала от министъра на културата да й бъде предоставен достъп до обществена информация, коята се съдържа в следните документи: 1. Регистър за вписване на Панагюрското златно съкровище в Държавния музеен фонд като предмет с "национално значение" от 1974 г.; 2. Заповед на Комитета на културата за придобиване статут "с национално значение" на Панагюрското златно съкровище; 3. Номер на регистрация в Д. музеен фонд на Панагюрското златно съкровище. С оспореното уведомление изх. № 97-00-6/23.03.2015 г. Главният секретар на Министерство на културата не е приложил посочените документи, но е изложил следните мотиви по направените искания: По т. 1 задълженият субект е изложил съображения, че Панагюрското златно съкровище е регистрирано на 29.12.1949 г. в инвентарната книга на № 1 на Народния археологически музей - П., през 1974 г. е предадено на Националния исторически музей в изпълнение на заповед № VI-93/30.01.1974 г. на министъра на културата, където се намира и до настоящия момент. От 1949 г. Панагюрското златно съкровище е със статут "национално значение" и е обявено за "национално богатство". Посочени са и инвентарните номера на съкровището, които отговарят на вписването му в Държавния музеен фонд. По т. 2 от искането е даден отговор, че не е необходимо издаването на изрична заповед на министъра на културата за даване статут "национално значение" на Панагюрското златно съкровище, тъй като по силата на чл. 7а от ЗПКМ / ДВ бр. 55/2004 г./ движимите паметници на културата, които към влизане в сила на посочената разпоредба са включени в основния и обменен фонд на музеите, придобиват статут "нацинално значение" и "национално богатство". След като Панагюрското златно съкровище е заведено в фонда на Регионален археологически музей П. през 1949 г. и впоследствие в Държавния музеен фонд, то има такъв статут по силата на закона. По т. 3 от заявлението са изложени мотиви, че Панагюрското златно съкровище е заведено в основния фонд на Регионален музей П. с инвентарни номера 3196, 3197, 3198, 3199, 3200, 3201, 3202, 3203 и 3024, които съответстват на вписването в Държавния музеен фонд, с оглед на което не е необходима друга регистрация на съкровището. В мотивите на решението на АССГ е прието, че оспореното пред него уведомление е законосъобразно, като издадено в съответствие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, който задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Прието е също така, че исканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, поради което органа като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да я предоставя на заявителя. АССГ е изложил мотиви, че е налице хипотезата на чл. 33 от ЗДОИ, органът не разполага с исканата информация, поради което е уведомил заявителя за това в указания в закона срок. По тези съображения административният акт е приет за законосъобразен. Касационната инстанция счита, че оспореното решение е правилно, макар и не само по изложените в него мотиви. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал оспореното решение за отказ да се предостави обществена информация, по следните съображения: Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Р. Б.. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В конкретния случай задължен субект е главният секретар на МК, поради което оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Касационната инстанция счита, че решението е правилно, и относно приетата законосъобразност на оспореното решение, поради обстоятелството, че поискана информация попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, в която законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. В случая са поискани конкретни документи от страна на задължения субект, като същият е заявил, че такива не са създадени в неговото ведомство, но в същото време той е изложил подробни мотиви във връзка с поставените въпроси, които мотиви по същество представляват предоставяне на исканата информация. Разпоредбата на чл. 26 от ЗДОИ определя като форми за предоставяне на достъп до обществена информация следните възможности: 1. преглед на информацията - оригинал или копие, или чрез публичен общодостъпен регистър; 2. устна справка; 3. копия на материален носител; 4 копия, предоставени по електронен път, или интернет адрес, където се съхраняват или са публикувани данните. В конкретния случай, независимо, че задълженият субект е заявил, че поисканите документи от заявителката не съществуват в МК, той е предоставил исканата от нея информация под формата на устна справка. Поради това издаденият административен акт е с положително съдържание за касаторката. Представените в хода на касационното производство писмени доказателства от касаторката, не променят горните изводи на съда. Констативен протокол от 21.11.2012 г. на МК касае извършена проверка от негови служители по силата на чл. 192, ал. 1, т. 1 от Закона за културното наследство и от неговото съдържание се установява, че Панагюрското златно съкровище се съхранява в НИМ, инвентарните му номера съответстват на тези, посочени в уведомлението, предмет на оспорване в настоящето производство, предметите от съкровището са изложени като експонати в НИП и се намират в консервационно-реставрационно състояние, което позволява тяхното предоставяне за изложби в страната и чужбина. Съдържанието на този констативен протокол изцяло съвпада с изложения от главния секретар отговор на заявлението за достъп до обществена информация. Същите изводи са относими и към писмо от 17.03.2011 г. на директора на НИМ до П. Ц., с приложени към него фотокопия на експонатите от съкровището, с техните инвентарни номера. Твърденията, че номерата на експонатите са различни от тези, посочени в уведомлението, са неоснователни. Всеки отделен експонат е с идентификационен номер, който съответства за посочените по-горе, както и с друг номер на Държавния музеен фонд. Различните номера обаче не обосноват различие в експонатите, а само два различни номера за един и същ експонат. Но дори и да е налице такова различие, то не може да бъде предмет на проверка по ЗДОИ, който изисква само предоставяне на налична обществена информация, но не и използването му за други цели, като например евентуално оспорване идентичността на експонатите на съкровището. Протоколът от 13.03.2011 г. на Специализирания експертен съвет на МК е неотносим към правния спор, тъй като касае становище за изготвяне на 2 бр. копия на Панагюрското златно съкровище. Представения акт № 885/10.08.1882 г. за приемане и предаване на музейни предмети също не съдържа информация, която да опровергава предоставената обществена информация. Поради изложеното решението на АССГ, като обосновано, съответстващо на разпоредбите на материалния закон и постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани, поради което не се присъждат за настоящата инстанция в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение