Решение № 211 от 12.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 180/2009 г.

Решение № 211 от 12.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 180/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на заместник окръжния прокурор на Старозагорската окръжна прокуратура за възобновяване на наказателното производство по н. о. х. д. № 653/2008 г. на Районен съд гр. Г. и отмяна на определение от 6.06.2008 г, с което е одобрено споразумение за решаване на делото. В искането се сочи, че след постановяване на определението е установено, че осъденият М. П. Г. е осъждан, поради което липсват законните предпоставки за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, наложено му със споразумението. Това новооткрито обстоятелство не е било известно на съда и е от съществено значение за правилното решаване на делото. Затова на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК се иска възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Осъденият не се явява и не взема становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди в искането и извърши проверка на атакуваното определение установи следното: С определението на Районен съд гр. Г. е одобрено споразумение за решаване на делото, с което подсъдимият М. е признат за виновен в това, че на 6.06.2008 г. управлявал л. а. "Р. К." с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила - с 1.6 промила, установена по надлежния ред и на основание чл. 343б, ал. 1 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 66 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години. Искането е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 НПК искане за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 1 - 3 НПК може да прави окръжния, съответно военния прокурор. В случая, искането е направено от заместник окръжния прокурор, който не е оправомощен от закона за това, поради което Върховният касационен съд не може да се произнесе по неговата основателност. Настоящият касационен състав намира за необходимо само да отбележи, че процесуалният закон изисква новооткритото обстоятелство да бъде установено чрез разследване, данни за каквото липсват по делото. Съдимостта на обвиняемото лице е обективен факт, за чието установяване е било необходимо единствено прокуратурата да изиска свидетелство за съдимост от районния съд по месторождението на Г., данни за което се съдържат в приложената по делото справка от АИС "БДС". При тези съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение