Решение № 5071 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 384/2009 г.

Решение № 5071 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 384/2009 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на РДНСК Варна срещу решение № 673 от 31.10.2008 г. по адм. д. № 1420/2006 г. на Варненски окръжен съд, Административно отделение, пети състав, като се иска отмяна на същото и да се потвърди обжалваната заповед. Ответникът Васил Василев взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решението, което се атакува с касационната жалба, Варненският окръжен съд е отменил заповед № ДК-10-30/12.06.2006 г. на началника на РДНСК, гр. Варна и е върната преписката за произнасяне от компетентния административен орган. За да постанови решението си съдът е приел, че жалбата е основателна. Обжалваната заповед, с която е потвърден отказа на главния архитект на район "Одесос" при община Варна следва да бъде отменена и преписката върната на последния за произнасяне по одобряване на инвестиционния проект за преустройство и промяна на предназначението на гаража в магазин за зеленчуци и промишлени стоки. Решението е правилно. Предмет на разглеждане от началника на РДНСК Варна и съдилищата е решение за отказ № 05 от 18.04.2006 г. на главния архитект на район "Одесос" при община Варна за одобряване и съгласуване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за обект: промяна на предназначението на гараж № 3 в магазин за зеленчуци и промишлени стоки. Съгласно чл. 149, ал. 1, изр. 2 ЗУТ отказът се прави само по законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това. В случая се касае за обект за нежилищни нужди (гараж), който е изграден в заварена жилищна сграда и за него са приложими разпоредбите на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, а не както са приели главния архитект на община Варна и главния архитект на района чл. 43, ал. 1 ЗУТ и чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2/2004 г. относно необходимите места за гариране или паркиране в границите на урегулирания имот на сградата. Последната е строена 1995 г. и тогава тези правила не са съществували, от една страна и от друга това не касае промяната на предназначението на обекта за нежилищни нужди в заварената сграда. Ето защо законосъобразното решение на административният съд следва да се остави в сила. В случая съдът явно е имал предвид отмяна както на заповедта на началника на РДНСК Варна, така и на отказа на главния архитект на района, като е изпратена преписката на последния да се произнесе по искането за промяна на предназначението на гаража. По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение