Решение № 14945 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4779/2017 г.

Решение № 14945 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4779/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Д. Я., от гр. Б., чрез пълномощника й - адв. Кебеджиев, против решение № 326/28.02.2017 г. по адм. дело № 2014/2016 г. на Административен съд - Б., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът: кмета на община - С., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Б. е отхвърлил жалбата на П. Д. Я. против Заповед № 1041/19.09.2016 г. на кмета на община С., като неоснователна. Със заповедта, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено на П. Д. Я., като собственик, да премахне незаконен строеж: "Масивна ограда", представляваща бетонна ограда със стоманена армировка, с приблизителни размери: дължина 9,20 м, широчина 0,15 м и височина 2 м, находящ се в УПИ X-63 и УПИ IX-67, кв. 18 по плана на с. М. църква, община С. Прието е от съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Според съда процесната ограда представлява строеж, извършен без строителни книжа, което го прави незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Отчетена е годината на извършване на строежа - 1981 г., както и основанието по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ за наличие на "търпим" строеж, като е прието, че не са налице предпоставките на посочената разпоредба и строежа е нетърпим. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правно-релевантните факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Правилни са изводите на съда, че разпоредената за премахване "масивна ограда", в южната част на имот пл. № 66, кв. 18 по плана на с. М. църква, е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, от шеста категория по чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ и че за него извършителят не разполага със строителни книжа - разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. При липсата на разрешение за строеж, процесната ограда законосъобразно е определена като незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, по отношение на който кмета на община - С. разполага с компетентност за издаване на заповед за премахване по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. По въпроса за търпимостта на строежа решаващият съд правилно е установил, че органът не е изложил мотиви, поради което и предвид принципа на служебното начало в съдебноадминистративния процес, съдът дължи излагането на такива мотиви, след като събере необходимите доказателства. В тази връзка по делото е установено, че масивната ограда е извършена през 1981 г., при действието на ПУП-ПР от 1969 г. за с. М. църква, т. е в урегулирана територия. Спрямо посочената година законосъобразно са изследвани предпоставките за търпимост на строежа по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Разпоредбата изисква кумулативното наличие на следните условия: строежа да е бил допустим по действалия подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. Според действащия регулационен план за с. М. църква, приет със заповед № 187/20.10.1969 г., процесната ограда е следвало да бъде изградена по граничните регулационни линии на парцела - чл. 46, ал. 1 ЗТСУ (отм.), а в случая е изградена по южната имотната граница на имот пл. № 66, която не съвпада с регулационните линии на УПИ X и IX, кв. 18. Правилно е отчетено от съда, че към момента на изграждане на оградата -1981 г. е бил приложим Раздел III "Огради" на Наредба № 5 за ПНТСУ / обн. Д. в. бр. 69/1977 г., отм. 1995 г./ и по конкретно чл. 32 и чл. 33, ал. 1 от нея, съдържащи правилата и нормативите за извършване на такива строежи. Съгласно тези разпоредби, максималната допустима височина на плътната част на оградата е 0,60 м, като изключения от нея се допускат въз основа на одобрен архитектурен проект. При липсата на одобрен архитектурен проект, отразената в съставения КА и в заповедта височина от 2 м. на плътната ограда от стоманобетон, потвърдена и от вещото лице в приетата СТЕ, надвишава допустимата стойност по действалите към 1981 г. правила и нормативи. Тази височина надхвърля и определената в сега действащия чл. 48, ал. 7 от ЗУТ максимално позволена височина от 0,6 м. на плътната част на оградата към улицата. При тези установявания изводите на решаващия съд, че строежа е нетърпим, на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ са правилни. Неоснователно е оплакването на касатора, че строежа е търпим, на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 ППЗТСУ (отм.). Разпоредбата визира допустимата максимална височина на строежи до 2 м., от вида на процесния, за които не се изисква представяне на одобрен инвестиционен проект, но не отрича необходимостта за същите да бъдат издавани разрешения за строеж, с каквото строежа не разполага. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като правилно, следва да се остави в сила. При този изход по спора искането на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции се явява неоснователно. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение