Решение № 3066 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14795/2009 г.

Решение № 3066 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14795/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 572/16.10.2009 г., постановено по адм. д. № 534/2009 г. Плевенският административен съд е отхвърлил жалбата на Цветан Василев Вулев от гр. Червен Бряг против решение № 13/28.05.2009 г. на директора на РУ "СО" гр. Плевен, с което е потвърдено разпореждане № 0-14-000-00-00166279/10.04.2009 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУ "СО" гр. Плевен за отказ за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност на Цветан Василев Вулев от гр. Червен Бряг за времето от 23.02.2009 г. до 28.02.2009 г. през което е ползвал отпуск по издаден първичен болничен лист № А 20061742711. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Цветан Василев Вулев гр. Плевен. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично като поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът - директорът на РУ "СО" - гр. Плевен, редовно призован, не се представлява, но е представил писмено становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, шесто отделение като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните и с оглед на тях и на приложимата нормативна уредба приема следното по допустимостта и основателността на касационната жалба: Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК четиринадесетдневен преклузивен срок от легитимирана страна и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. Между страните не е спорно, че Цветан Василев Вулев е имал сключен трудов договор с "Навигатор - БГ" ЕООД гр. Плевен, и че към 20.02.2009 г. трудовото правоотношение с жалбоподателя не е прекъснато и той има повече от 6 месеца общ трудов стаж. Спорен е въпросът дали през деня, предхождащ настъпването на временната неработоспособност /денят на настъпване на временната неработоспособност според б. л. № А 20061742711 е 23.02.2009 г. понеделник/ осигуряването на лицето е било прекъснато. Първоинстанционният съд не е уважил жалбата на Цветан Вулев и е оставил в сила административните актове като законосъобразни с мотиви, че лицето не е било осигурено за социалните рискове "общо заболяване и майчинство" и не са изпълнени условията на чл. 40, ал. 1, от КСО с оглед на което не следва да му бъде заплатено обезщетение за временна неработоспособност. Настоящата инстанция счита обжалваното решение за правилно. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.). Съгласно тази дефиниция "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. За да се произнесе по спора първоинстанционният съд е допуснал провеждането на съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице Венелина Габровска. Законосъобразно АС - Плевен е кредитирал изготвената съдебно-счетоводна експертиза, заключенията по които не се оспорват от страните и се възприемат от съда като компетентни и безпристрастни. Като е преценил доказателствата по делото, както и допуснатата и приета експертиза в съответствие с процесуалното правило на чл. 235, ал. 1 и ал. 2 от ГПК съдът е стигнал до извод, че в личното досие на жалбоподателя не е намерена молба за ползване на какъвто и да било отпуск или за отсъствие по обективна или субективна причини, доколкото наличната по делото молба за ползване на един ден неплатен отпуск не е резолирана от работодателя, поради което съдът правилно е приел, че молбата за отпуск не е достигнала до знанието на работодателя. Съдът правилно е приел, че жалбоподателят няма право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 23.02.09 г. до 28.02.09 г., тъй като при настъпването на временната неработоспособност същият не е бил осигурен за риска "общо заболяване и майчинство" и поради самоволното му отсъствие от работа за деня, който предхожда временната неработоспособност - 20.02.09 г., работодателят не е внесъл осигурителни вноски, тъй като те са недължими. Неоснователен е доводът, в касационната жалба, че съдът по съществото неправилно е тълкувал правната разпоредба на чл. 157, ал. 1, т. 4 от КТ и ал. 3 от същия текст, като неправилно е приел, че под "други органи" следва да се разбират само органите на правораздавателната система. Административен съд - Плевен правилно е тълкувал горепосочената правна норма, и е навел на извода, че под "други органи" следва да се разбират само органите на съдебната система, тъй като само пред такива органи съществуват алтернативно предвидените качества на страна, свидетел или вещо лице. Като при тълкуването меродавно е онова разрешение, което разкрива най-точния разум на закона, като разширително тълкуване в случая е недопустимо. Съдът се е съобразил с разпоредбите на чл. 157, ал. 1, т. 4 от КТ и ал. 3 от същия текст, както и с чл. 40, ал. 1 от КСО и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляването и изплащането на паричните обезщетения и помощи от ДОО, като правилно ги е изтълкувал и приложил в настоящия случай, поради което и касационната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна. По изложените съображения, тричленният състав на ВАС намира, че в настоящото касационно производство не се установяват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано съобразно доказателствата по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,