Решение № 1544 от 1.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3488/2012 г.

Решение № 1544 от 1.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3488/2012 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), против Решение № 33 от 5.01.2012 г. на Административен съд София - град, по адм. дело № 2124/2011 г., с което е отменено Уведомително писмо изх. № 01 - 2600/996 от 9.02.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП и чл. 24, ал. 1 от регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията е отказано финансово подпомагане по подадено от "Тежка механизация 2004" ЕООД, гр. Свиленград общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2009 г. с УИН 26/050609/40048 по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 19 377,70,31 лв.; по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" (НР2)с която на основание чл. 12, т. 1, т. 3 и т. 4 и 13 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. и чл. 24, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. е отказано плащане в размер на 6307,85 лв. и в частта, с която на основание чл. 51 от Регламент 796/2004 и чл. 16 от регламент № 1975/2006 г. са наложени санкции за бъдещ период в размер на 12 102,67 лв. и е върната преписката на заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение, като е осъден ДФ "Земеделие" да заплати на ответната страна сума в размер от 850 (осемстотин и петдесет) лева, представляваща разноски направени пред първа инстанция. С касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на приложимия материален закон и за необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съда неправилно е приел оспорения акт за немотивиран, тъй като в Уведомителното писмо изрично са посочени правните и фактически основания за постановения отказ, като същият е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомаганията. Сочи, че съда необосновано е кредитирал твърденията на жалбоподателя, че оспореното писмо е издадено като са използвани снимки от картен материал от 2003 г., като по този начин са били нарушени разпоредбите на чл. 17 и чл. 19, ал. 2 от Регламент 73/2009 г., както и необосновано е приел, че в случая не става ясно кои са наддекларирани площи заявени по НР2, тъй като те са идентични с площите по СЕПП и са посочени изрично в контролния лист от проверка на място като наименование и размер. Твърди още, че съда неправилно е приложил материалния закон като е приел, че Регламент 73/2009 е приложим към процесното уведомително писмо, както и в нарушение на материалния закон е приел, че няма необработени площи по заявлението на "Тежка механизация" ЕООД. С оглед наведените доводи за неправилност на съдебния акт прави искане за отмяната му, като вместо него касационния съд постановяване на друго решение по съществото на спора, с което бъде отхвърлена като неоснователната подадената срещу административния акт жалба. Ответникът - "Тежка Механизация 2004" ЕООД, чрез процесуалния си представител представя писмено възражение, с което взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа доводите, развити в писменото му възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита обжалваното решение за обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество намира същата за неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на настоящия ответник против Уведомително писмо изх. № 01-2600/996 от 9.02.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта му, с която е отказано финансово подпомагане по подадено от "Тежка механизация 2004" ЕООД общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2009 г. с УИН 26/050609/40048 по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 19 377,70,31 лв. на основание чл. 43, ал. 3, т. 1, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП и чл. 24, ал. 1 от регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" (НР2) в размер на 6307,85 лв. на основание чл. 12, т. 1, т. 3 и т. 4 и 13 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. и чл. 24, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. и в частта, с която са наложени санкции за бъдещ период в размер на 12 102,67 лв. на основание чл. 51 от регламент 796/2004 и чл. 16 от регламент № 1975/2006 г. С решението предмет на касационната жалба съдът е уважил изцяло жалбата, като е отменил процесното уведомителното писмо в оспорените части, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила. За да постанови обжалвания резултат е приел, че административният акт е немотивиран - за да постанови отказ за подпомагане по СЕПП, административният орган е посочил, като правни основания чл. 43, ал. 3, т. 1, чл. 43, ал. 3, т. 4 и чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, без да индивидуализирал площите отказани за подпомагане по съответните точки - т. 1, 4 и 5. Също така е приел, че в посочената част на акта по отношение на отказаните за подпомагане площи по СЕПП, не е посочено по отношение на кои точно площи е приложима разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 1, съответно към кои площи са приложими разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП. По делото не е доказано наличието нито на площи с размери под допустимите по чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП, нито площи които не се стопанисват, нито застъпени площи. От представените снимки от 2003 и 2006 г., въз основа на които са изготвени ортофотокартите, е посочил, че не се установяват площите, не се установява земеделското състояние на земите за релевантния период 2009 г., нито пък се установява застъпване. В тази връзка е цитирал Регламент 73/2009, с който е отменен Регламент 1782/2003, чл. 19 § 2, изискващ "Държавите-членки да предоставят inter alia и по електронен път предварително изготвени формуляри, които се базират на площите определени през предходната година, както и графичен материал, посочващ местоположението на тези площи". Според съда, за да е меродавна извършената кръстосана и административна проверка, същата следва да се основава на верни и актуални данни съдържащи се в съответните регистри. В тази връзка е посочил, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК - административният акт е издаден при непълнота на доказателствата, респективно не е изпълнено задължението за служебното събиране на доказателствата. По отношение на отказа за подпомагане по мярка 211 (НР 2) е посочил, че и в тази си част оспореното уведомително писмо е лишено от мотиви, както и от описание на фактическите обстоятелства въз основа на които е постановен отказа. Установил е, че по отношение на отказаните за финансиране площи, които се намират в планински райони и за които има природни ограничения, не са индивидуализирани площите които са отказани поради това, че не отговарят на минималните изисквания за парцели, площите които са отказани за това, че не са реално ползвани от жалбоподателя, площите, които са отказани за това, че жалбоподателят не ги поддържа в добро земеделско и екологично състояние и площите, за които са установени подадени повече от едно заявление. След като не са индивидуализирани площите за които е отказано финансиране съответно по чл. 13, чл. 12, т. 1, чл. 12, т.3 и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. е приел, че оспореният акт е издаден без изложени фактически обстоятелства, които да обосноват прилагането на съответно посочените правни основания, съответно съдът е лишен от възможността да осъществи контрол за законосъобразност на оспорения акт в тази му част. Така постановеното решение е правилно, Възражението на касатора, че при постановяване на решението си АССГ е приложил неправилно материалния закон, като се е позовал на разпоредби от Регламент 73/2009 при положение, че за кампания 2009 действащ и относим е Регламент 1782/2003, е неоснователно. Регламент № 73/2009 на съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти № 1290/2005, № 247/2006, № 378/2007 и за отмяна на Регламент № 1782/2003 е влязъл в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, като същият се прилага от 1 януари 2009 г. Разпоредбата на чл. 146 от същия установява кои норми от Регламент № 1782/2003 продължават да се прилагат за кампания 2009. Видно от таблицата за съответствие, посочена в приложение XVIII на Регламент № 73/2009, приложените от съда разпоредби при постановяване на обжалваното решение, не попадат сред изключенията по чл. 146. Предвид изложеното правилно АССГ е съобразил, че в хода на административното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения предвид разпоредбата на чл. 19, § 2 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 г., установяващ задължение на административният да предостави inter alia и по електронен път предварително изготвени формуляри, които се базират на площите определени през предходната година, както и графичен материал посочващ местоположението на тези площи", който също следва да е базиран на площите от предходната година. Правилно в решението административния съд е посочил, че при положение, че картния материал върху който са извършени кръстосаните проверки не е актуален по смисъла на цитираните по-горе разпоредби, и не е от годината, предхождаща подаването на заявлението а от 6 години преди това, административният орган е следвало да извърши в допълнение и проверка на място, за да установи дали наистина са налице условия за подпомагане. В тази връзка е и установеното в чл. 20 § 2 от същия регламент, предвиждащ административните проверки да се допълват от система за проверки на място с цел да се провери дали е налице правото за получаване на помощи. Цитираните норми позволяват установяването на нередности, по-специално за автоматично откриване чрез компютърни средства, включително чрез кръстосани проверки, за да се провери наличието им и допустимостта за помощ, като данните за наличието на нередности получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място, каквато е следвало да се извърши в процесния случай. В случая проверката е извършена само по административен ред, извършена е само кръстосана проверка, но върху данни, които не са актуални към момента на извършването й - за част от парцелите върху данни в регистрите от 2003 г., а за друга част върху данни от 2006 г. Това само по себе си е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт. От изложеното следва, че проверката е извършена върху данни, които не са актуални и не са от предходната година, от което следва да се приеме, че административният орган е издал акта си в нарушение на чл. 35 и 36 от АПК. Възражението в жалбата във връзка с това, че съда не е кредитирал изготвените експертизи също е неоснователно. Правилно и мотивирано същите не са съобразени при изготвяне на решението при положение, че са направени на базата на заснемания през 2009 г., но заснемания няколко месеца преди подаването на заявлението от жалбоподателя, както и от заснемания 2010 г., които са неотносими към процесния период. Видно от събраните по делото доказателства уведомителното писмо е издадено на база заснемания направени 2003 г. и 2006 г., като не е било установено земеделското състояние на площите за релевантния период от 2009 г. Правилни и в съответствие със закона са и изводите на съда във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, съгласно който РА намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. В този смисъл съдът обосновано е съобразил и чл. 51 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г., относно определяне на конкретни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол и установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители, в които е предвидено изключване на помощта при наддеклариране като наддекларираните площи, които не се обработват се считат за недопустими за подпомагане. В такива случаи се начислява санкция, както и санкция за бъдещ период, като за три години сумата ще бъде приспадната от евентуални бъдещи плащания от страна на ДФЗ - РА. Правилно е установено в конкретния случай, че не са налице нарушения на материално правните норми и липсва основание за санкция за бъдещ период по смисъла на чл. 51 от Регламент 796/2004 г., като извършеното прихващане със съответната сума за бъдещ период обосновано е прието за незаконосъобразно. В тази връзка съдът е изложил аргументирани изводи по отношение липса на индивидуализация на площите, които не отговарят на минималните изисквания за парцели, тези които не са обработвани и тези които не се подържат в добро екологично състояние. Действително невъзможно е при положение, че липсва конкретна индивидуализация на площите, за които е отказано плащане, а са цитирани само сумите на финансовата санкция, да бъде извършен съдебен контрол за законосъобразност. В случая не може да се установят фактическите обстоятелства за налагане на санкцията на всеки от площите поотделно и доколко спрямо същите са относими резултатите от извършените проверки. Към този момент е обективно невъзможно да се извърши проверка на място за кампания 2009 г., поради което е и невъзможно да се установи дали са налице основанията за налагане на съответната санкция. Бездействието на административния орган, който не е извършил пълна и своевременна проверка, не може да се тълкува във вреда на заявителя. По изложените съображения Върховния административен съд счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, Върховният административен съд- четвърто отделение