Решение № 14792 от 3.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9834/2010 г.

Решение № 14792 от 3.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9834/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Кръпов, пълномощник на Валентина Иванова Войнова-Крумова против решение № 37/20.04.10 г. по адм. д. № 212/09 г. по описа на Административен съд - Габрово с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник сектор към РДНСК - Северен Централен район, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, юрк. Михайлов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд - Габрово в производство по чл. 215 ЗУТ е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Войнова-Крумова срещу Заповед № ДК-02-09/27.08.09 г. на началника на РДНСК- Габрово, с която е наредено да се премахне незаконен строеж " Жилищна сграда със стаи за гости", извършен в УПИ IХ -50 "а", кв. 4 по плана на с. Боженци, общ. Габрово. За да постанови този правен резултат, съдът, при обсъждане доказателствата по делото в съвкупност с доводите на страните и безспорното установяване по преписката, че строежът се извършва без одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж /неотречено с жалбата/ е приел, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Касационните доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, са неоснователни. Оспорването на обстоятелствата, установени с КА № 17/17.08.09 г., се прави за първи път и не намира опора в доказателствата по делото. Противно на твърдението на касатора в този акт построеното в поземления имот е в достатъчна степен индивидуализирано и липсва каквото и да е било съмнение относно характеристиката му като строеж и степента му на завършеност. Наличието на договор за строителство не санира липсата на строителни книжа. Визираната от касатора разпоредба на чл. 222, ал. 1, т. 2 ЗУТ сочи едно от правомощията на органа по контрола върху строителството, а възможност за разрешаване строежът да бъде продължен е налице единствено в хипотезата чл. 224, ал. 1 и ал. 5 ЗУТ, неприложима по отношение незаконен строеж. Изложеното налага извод относно правилността на оспореното с касационната жалба решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение